Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Остриетата на Кардинала (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Lames du cardinal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave(2018 г.)

Издание:

Автор: Пиер Певел

Заглавие: Остриетата на Кардинала

Преводач: Георги Цанков

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: френски

Издател: Издателство „Litus“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: Litus

Излязла от печат: май 2015

Редактор: Зоя Захариева-Цанкова

Коректор: Павлина Върбанова

ISBN: 978-619-209-003-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5925

История

  1. —Добавяне

23.

Марсиак беше пил и се чувстваше кисел.

Седеше в празна кръчма, а собственикът, превил гръб, метеше пода след дългия ден. Гасконецът мрачно разглеждаше дъното на чашата си, когато осъзна, че някой стои прав до него.

— Капитане.

— Здравей, Марсиак.

— Седнете, ако обичате.

— Благодаря.

Ла Фарг премести един стол и се настани на него.

На масата изникна втора чаша, достатъчно чиста за подобно място. Марсиак я взе и се приготви да я напълни за стария благородник.

Но каничката се оказа на свършване. Беше останала само една глътка.

— Съжалявам, капитане. Само това мога да ви предложа.

— Не се притеснявай.

Ла Фарг не докосна чашата си и докато цареше мълчание, забеляза смачканото писмо, което гасконецът беше получил на улица „Жабешка“.

— Остриетата се завръщат на работа, Марсиак.

Мъжът потвърди, тъжен и замислен.

— Нуждая се от теб, Марсиак.

— Ммм…

— Остриетата се нуждаят от теб.

— Кои са?

— Все същите. Писмата вече заминаха. Скоро ще пристигнат.

— Същите, това ще рече живите.

— Да.

Отново замълчаха, този път по-продължително.

Най-после Марсиак рече:

— Сега аз имам свой живот, капитане.

— Харесва ли ти?

Те размениха погледи.

— Доста ми харесва.

— И накъде те води?

— Всеки живот води към гробището, капитане. Важното е да вървиш по приятния път.

— Или по полезния.

— Полезен ли? За кого?

— Ние служим на Франция.

— В клоаката.

— Ние служим на краля.

— И на Кардинала.

— Това е едно и също нещо.

— Невинаги.

Размяната на реплики, бърза и остра като сблъсък на смъртоносни оръжия, приключи с тези думи. Марсиак обърна поглед настрани, пресуши чашата си и попита:

— Поне ще бъдем ли възнаградени по достойнство?

— Нито почести, нито слава, ако питаш за това. В този план нищо не се е променило.

— Да говорим за пари. Ако приема, искам да бъда заплатен богато. Много богато. В определен ден и час. При първото закъснение прибирам рапирата.

Заинтригуваният Ла Фарг присви клепачи.

— Разбрахме се.

Гасконецът се поколеба още няколко секунди и се загледа в стоманения си пръстен с печат.

— Кога започваме? — запита той.