Метаданни
Данни
- Серия
- Остриетата на Кардинала (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les Lames du cardinal, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Георги Цанков, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Dave(2018 г.)
Издание:
Автор: Пиер Певел
Заглавие: Остриетата на Кардинала
Преводач: Георги Цанков
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: френски
Издател: Издателство „Litus“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: Litus
Излязла от печат: май 2015
Редактор: Зоя Захариева-Цанкова
Коректор: Павлина Върбанова
ISBN: 978-619-209-003-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5925
История
- —Добавяне
23.
Марсиак беше пил и се чувстваше кисел.
Седеше в празна кръчма, а собственикът, превил гръб, метеше пода след дългия ден. Гасконецът мрачно разглеждаше дъното на чашата си, когато осъзна, че някой стои прав до него.
— Капитане.
— Здравей, Марсиак.
— Седнете, ако обичате.
— Благодаря.
Ла Фарг премести един стол и се настани на него.
На масата изникна втора чаша, достатъчно чиста за подобно място. Марсиак я взе и се приготви да я напълни за стария благородник.
Но каничката се оказа на свършване. Беше останала само една глътка.
— Съжалявам, капитане. Само това мога да ви предложа.
— Не се притеснявай.
Ла Фарг не докосна чашата си и докато цареше мълчание, забеляза смачканото писмо, което гасконецът беше получил на улица „Жабешка“.
— Остриетата се завръщат на работа, Марсиак.
Мъжът потвърди, тъжен и замислен.
— Нуждая се от теб, Марсиак.
— Ммм…
— Остриетата се нуждаят от теб.
— Кои са?
— Все същите. Писмата вече заминаха. Скоро ще пристигнат.
— Същите, това ще рече живите.
— Да.
Отново замълчаха, този път по-продължително.
Най-после Марсиак рече:
— Сега аз имам свой живот, капитане.
— Харесва ли ти?
Те размениха погледи.
— Доста ми харесва.
— И накъде те води?
— Всеки живот води към гробището, капитане. Важното е да вървиш по приятния път.
— Или по полезния.
— Полезен ли? За кого?
— Ние служим на Франция.
— В клоаката.
— Ние служим на краля.
— И на Кардинала.
— Това е едно и също нещо.
— Невинаги.
Размяната на реплики, бърза и остра като сблъсък на смъртоносни оръжия, приключи с тези думи. Марсиак обърна поглед настрани, пресуши чашата си и попита:
— Поне ще бъдем ли възнаградени по достойнство?
— Нито почести, нито слава, ако питаш за това. В този план нищо не се е променило.
— Да говорим за пари. Ако приема, искам да бъда заплатен богато. Много богато. В определен ден и час. При първото закъснение прибирам рапирата.
Заинтригуваният Ла Фарг присви клепачи.
— Разбрахме се.
Гасконецът се поколеба още няколко секунди и се загледа в стоманения си пръстен с печат.
— Кога започваме? — запита той.