Пиер Певел
Остриетата на Кардинала (12)

10.

Ла Фарг оседла коня си и тъкмо запасваше кобурите на пищовите си, когато Делормел се присъедини към него в конюшнята, сред миризмата на животни, сено и изпражнения.

— Ще те видим ли скоро отново? — попита учителят по фехтовка. — Или пак след пет години?

— Не зная.

— Винаги ще бъдеш добре дошъл у нас.

Ла Фарг погали шията на коня си и се обърна.

— Благодаря — рече той.

— Вземи. Забрави това в стаята си.

Делормел му подаде малък медальон, чиято верижка беше счупена. Старият благородник го пое. Износено, издраскано, потъмняло, бижуто изглеждаше жалко в голямата му ръка, на която беше нахлузена ръкавица.

— Не знаех, че още го пазиш — рече учителят по фехтовка.

Ла Фарг присви рамене.

— Човек не се отказва от миналото си.

— Твоето обаче те преследва.

Вместо да отговори, Ла Фарг се престори, че оправя седлото си.

— Може би тя не те заслужаваше — отбеляза Делормел.

Обърнат с гръб, Ла Фарг се вцепени.

— Не я съди, Жан. Ти не знаеш цялата история.

Не беше необходимо да говорят повече. И двамата бяха наясно, че става дума за тази, чийто портрет се намираше в медальона.

— Вярно е. Но те познавам достатъчно добре, за да разбера, че нещо те терзае. Перспективата да събереш Остриетата, за да служите отново на короната, би трябвало да те радва. Но си давам сметка, че си приел предложението на Кардинала пряко волята си. Подчинил си му се, Етиен. Това не ти прилича. Ако беше от тези, които се подчиняват, вече щеше да притежаваш маршалски жезъл…

— Дъщеря ми може би е в опасност — изстреля на един дъх Ла Фарг.

След това бавно се обърна към занемелия Делормел.

— Желаеше да знаеш, нали? Ето, вече знаеш.

— Дъщеря ти?… Искаш да кажеш…

Учителят по фехтовка направи нерешителен жест и посочи медальона, който капитанът все още държеше в юмрука си. Ла Фарг потвърди:

— Да.

— На каква възраст е тя?

— На двайсет години. Или почти на толкова.

— Но какво ти е известно за опасността, която я дебне?

— Нищо. Кардиналът само ми съобщи, че над нея тегне злокоба.

— Може би те е излъгал, за да те склони да му служиш?

— Не. Съмнявам се, че без повод използва подобен мотив. Това би било…

— … крайно подло. А какво ще кажеш на Остриетата? Тези мъже ти вярват сляпо. Мнозина от тях те възприемат като свой баща!

— Ще им разкрия истината.

— Цялата ли?

Преди да възседне коня си, старият капитан направи трудно признание:

— Не.