Джой Филдинг
Натюрморт (32)

32.

— Тя заспа ли? — попита Уорън до леглото й след няколко часа.

Дру пристъпи в стаята.

— Като къпана. Предполагам, че беше доста изморена след Гетисбърг и всички вълнения около Кейси.

— Ама че ден — съгласи се Уорън.

— Така е. Как е сестра ми?

— Като че ли си почива спокойно. Май валиумът, който сестрата й даде, най-после има ефект.

— Мислиш ли, че наистина имаше нужда? — Дру се доближи до леглото на сестра си. — Искам да кажа, срамота е да я опиваме отново, точно когато почна да се свестява.

— Кейси беше ужасно развълнувана, Дру. Видя как се държа, докато госпожа Фридландер беше тук. Объркана и ужасена е. Не искам да падне от леглото и да се нарани.

— Предполагам, че си прав. Успя ли да се свържеш с някой от лекарите й?

— Все още не. Обаждах се в болницата, оставих съобщения навсякъде из града. Но засега няма нищо. Неделя вечер е, какво очакваш? Ще продължа да опитвам.

— Много съжалявам, че не ти казах по-рано.

— Как можа да скриеш нещо такова от мен? — невярващо попита Уорън.

— Не зная. Предполагам, че ти бях много ядосана. Не мислех трезво. А днес неочаквано прекарахме толкова добре, ти се държа прекрасно с Лола и аз исках да ти кажа, щях да ти кажа…

— Няма нищо — след няколко секунди каза Уорън. — Важното е, че вече зная. — Нова пауза. — И така, мислиш ли, че малко шампанско е добра идея?

— Шампанско?

— За да отпразнуваме страхотната новина.

Дру се поколеба.

— Не зная. Аз не би трябвало…

— Стига. Ще спите тук тази нощ. Няма да караш. Една чаша. Няма да ти дам повече.

— Наистина ли мислиш, че е добра идея?

— Мисля, че Кейси заслужава тост в нейна чест.

Дру щастливо се засмя.

— Предполагам, че е така.

— Ей сега се връщам.

Веднага щом той излезе, Кейси изплува от мъглата, обгръщаща главата й и сграбчи ръката на Дру.

Дру ахна уплашено.

— Кейси, за бога. Уплаши ме. Мислех, че спиш.

— Помогни ми — каза Кейси и отвори очи. Не беше сигурна дали изобщо е произнесла нещо.

— Какво? Не те разбрах.

Той се опитва да ме убие.

— Не звучиш свързано. Просто се отпусни. Искаш ли да повикам Уорън?

Кейси се извъртя и стисна ръката на Дру с всички сили. Не!

— Добре, добре. Моля те, опитай да се успокоиш. Уорън е прав. Ще се нараниш, ако продължаваш да се мяташ така.

Уорън не е звънял в болницата. Той няма намерение да се свърже с докторите. Ще те напие хубаво и после ще ме убие. Тази нощ. След това ще намери начин да обвини теб.

— Много съжалявам. Не разбирам какво се опитваш да ми кажеш.

Той ще ме убие. Трябва да ме махнеш оттук.

— Моля те, Кейси, опитай да се успокоиш. Зная, че е изнервящо, но наистина нищо не ти се разбира. Поспи малко, а на сутринта, като се събудиш, обещавам, че ще се почувстваш много по-добре.

Няма да се събудя сутринта. Тогава ще е твърде късно.

— О, струва ми се, че чувам Уорън да се връща с шампанското. — Дру погледна към вратата.

Не пий нищо. Моля те, Дру. Важно е да останеш трезва.

— Да не би да има някакъв проблем? — попита Уорън и влезе.

Кейси затвори очи и пусна ръката на сестра си.

— Кейси малко стенеше, но вече изглежда добре. Дай да ти помогна с тези чаши.

Моля те, Дру, мислеше си Кейси и се мъчеше да не се даде на съня, обвил главата й като найлонова торба. Не пий.

— „Дом Периньон“ — произнесе Дру. — Колко мило.

— Пазех тази бутилка за някой специален случай — обясни Уорън.

— А този определено е такъв — съгласи се Дру. Чу се звучно чукане на чаши, последвано от високия смях на сестра й. — Внимавай. Капе на килима.

— Значи ще купим нов килим — Уорън също се смееше. — Дай си чашата.

Не. Недей. Моля те, не отпивай. Една глътка ще доведе до втора. Знаеш, че е така. Знаеш какво ще стане.

— Е? Каква е присъдата? — попита Уорън.

— Абсолютно великолепно.

— Чу ли това, Кейси? Абсолютно великолепно — повтори Уорън. — За любовта на живота ми.

— Добре дошла обратно, Кейси — последва го Дру.

Кейси си представи съпруга си и сестра си да вдигат чаши към нея.

— Побързай и се оправяй — настойчиво изрече Дру. — За да можеш да опиташ от това невероятно шампанско. — Кейси почти видя как сестра й опразни съдържанието на чашата си. — О, човече, вече бях забравила вкуса на хубавото шампанско.

— Да вдигнем още един тост — предложи Уорън. — Твой ред е да си първа.

— Мой ред — повтори Дру. — Мисля, че първо имам нужда от още малко шампанско. Благодаря. Ами, чакай да видим. За сестра ми, която обичам с цялото си сърце, дори ако невинаги зная как да го покажа.

— Така, така — каза Уорън. — За живота, и здравето, и…

— … американския начин на живот.

Уорън се засмя.

— За американския начин на живот.

— Надали ще мога да те придумам да ми напълниш чашата отново — каза след малко Дру.

Не, Дру. Моля те не прави това.

— Май мога да ти позволя още съвсем мъничко.

— Ти си голям майтап. Я, стига, Уорън. Можеш да ми отпуснеш още, нали? Сестра ми се върна от мъртвите. Предполага се, че трябва да празнуваме.

— Добре. Но това е последно.

Кейси чу да се сипва течност в чаша.

— За истинската любов — каза Дру.

— Истинската любов — повтори Уорън.

Кейси почувства как сънят нежно докосва слепоочията й и очите й се затварят. Нужна й бе цялата концентрация на волята, за да остане будна.

— Мислиш ли, че някога ще я намеря? — замислено попита Дру.

— Истинската любов ли? Не виждам защо не. Ти си красиво момиче…

— Богато, красиво момиче — поправи го Дру.

Уорън се засмя.

— И си забавна, купонджийка и…

— Великолепна.

— И великолепна.

— Като това шампанско — изкикоти се Дру. — Какво ще кажеш за още само една чаша? Обещавам, няма да искам повече.

— Добре. Но категорично повече не.

— Влиза твърде леко за нещо с толкова много балончета.

— Така е.

— Обичам нещата да влизат леко. — Дру отново се изкикоти.

— И като стана дума за такива неща — каза Уорън, — какво стана с теб и Шон?

— Кой?

— Шон? Бившето ти гадже? Дето искаше пак да се съберете?

— Така ли е искал?

— А не е ли? — учуди се Уорън.

— Може и да е искал. — Дру пак се засмя. — В смисъл, защо да не иска? Аз съм забавна, и купонджийка, и… какво още съм?

— Великолепна.

— Аз съм великолепна.

— Да, такава си. Също така и много бързо пиеш. Не мога да повярвам, че чашата ти вече е празна.

— Това е, защото ти много бавно наливаш.

— Ами тогава, позволи ми да се поправя.

— Ти си мил и щедър мъж.

— А ти си мила и чувствителна жена.

— Благодаря. Не ми давай да пия прекалено много.

— Не бих си го и помислил.

— Много държа на алкохол, да знаеш.

— Виждам.

— От дълго време се занимавам с това.

— Всички имаме нужда от хоби.

Дру се разсмя така, сякаш това бе най-смешното нещо, което бе чувала.

— Много си забавен. Знаеше ли го? Забавен и купонджия.

— Къде отиде великолепен?

— Всъщност си доста великолепен.

— Благодаря.

Пак звук от пълнене на чаша.

— Е, чувала ли си се с Джереми? — попита Уорън.

— Кой?

— Джереми. Бившият терапевт на Кейси. Сигурен бях, че ще се свърже с теб.

— О, вярно. Онзи. Всъщност, наистина се обади. Вчера, фактически.

— Не си е губил много времето.

— Бързо схващаш.

— Какво искаше?

— Бях му оставила бележка в болницата, с молба да ми се обади. Сещаш се. Само да видя дали е добре.

— И беше ли?

— Каза, че отначало бил доста разстроен и си взел няколко дни отпуска. Но вече е добре.

— Добрият човечец.

— Той е добър човек.

— Пий — каза Уорън.

— Ти също си добър човек.

Уорън се засмя.

— И къде ще те заведе на първата ви среща?

— Кой е казал, че ще ме води някъде?

— Бързо схващам, забрави ли?

Дру отново се разсея.

— Още не сме решили. Той каза да измисля нещо необикновено. Очаква аз да му се обадя.

— И ще го направиш ли?

— Може би.

— Пийни още едно. — Уорън отново й напълни чашата.

— Не ми казвай, че тази бутилка е почти празна.

— Няма нищо. Имам друга.

— И защо това не ме учудва?

— Той не е достатъчно добър за теб, да ти кажа — каза Уорън.

— Какво? Кой?

— Джереми.

— Навярно не е. Обаче трябва да признаеш, че е дяволски готин.

— Не е съвсем мой тип.

Дру се изсмя.

— Можеше да си избереш и по-свестен.

— Сещаш ли се за някой по-конкретно.

— Може би.

— Чакай — не ми казвай. Възможно ли е по някаква случайност името му да е Уили Били? — Дру се разпищя от смях.

— Заклевам се, името му определено не е Уили Били.

— И защо не? Да не би нещо да не е наред с малкия Уили на Уили Били? — Дру направо се захласна от смях.

— Нещо ми подсказва, че си пила достатъчно шампанско вече.

— О, я стига, чичо Уорън. Нищо не пречи да си довършим бутилката.

— Тя май свърши.

— Ама ти нали каза, че имаш друга.

— Май така казах, нали?

Дру скочи на крака.

— Къде е? Аз ще ида да я донеса.

— Не съм сигурен дали идеята е добра.

— Идеята е страхотна. Ние празнуваме.

— Което си е вярно — вярно е. В хладилника е. Внимавай по стълбите.

— Добре съм. Не се притеснявай.

— Няма. — Уорън потъна във фотьойла до леглото. — Имам си достатъчно притеснения в момента. Нали така, Кейси? Особено със стария Ник, дето пак прецака всичко. — Почна да я гали по косата. — Преди малко му се обадих. Беше преизпълнен с обичайните си извинения: не съм го бил предупредил, че още някой може да бъде там; какво можел да направи; нямал друг избор, освен да убие Патси. — Ръката му замря върху челото й. — А сега и очаква да му се плати двойно. Можеш ли да си представиш? Той прецаква нещата, а накрая аз трябва да плащам за грешката му. Какво, по дяволите, правеше Патси тук, впрочем? Глупаво момиче.

Кейси отвори очи и видя Уорън да се взира в нея. Кой е този мъж, зачуди се тя. Образът му се разцепи и се обособи в две лица, които закръжиха около главата й.

„Ти винаги виждаш онова, което никой друг не вижда…“ — чу отново Жанин да й чете.

— Престани да се опитваш да се бориш с това, Кейси — изговори Уорън. Гласът му бе тих и топъл като козината на коте. — Само правиш нещата по-трудни за всички. — Наведе се и спря да я гали по косата. — Боя се, че това наистина трябва да е последният от малките ни разговори. Какво беше казала на Жанин? Че е време да се придвижим напред? Е, май пак е време за това.

Кейси видя как двама Уоръновци целуват два чифта ръце, докато клепачите й натежаваха все повече.

„Но никога не виждаш очевидното за всички“ — бе прочела Жанин.

След секунди, единствено волята й вече не бе достатъчна да държи клепачите отворени и те се поддадоха на тежестта си.

— Добро момиче — каза Уорън, когато очите й се затвориха.

Кейси се бореше да остане в съзнание. Остани будна, заповяда си тя. Не прави всичко толкова лесно за него. Той просто ще почака, докато и Дру заспи и тогава… какво? Ще я хвърли надолу по стълбите и някак ще направи това да изглежда като злополука? Или щеше да я задуши с възглавница, а може и да я удуши с голи ръце, и накрая пак да намери начин да обвини за всичко Дру?

Толкова съм уморена.

Не съм оценил колко ожесточена е била Дру към сестра си, чуваше го вече да разказва през сълзи на детектив Спинети и през цялото време да продължава да се обвинява за собствената си глупост. Явно на Дру й е омръзнало да чака за наследството, което е смятала, че по право й принадлежи, особено сега, когато Кейси проявяваше видими белези на подобрение. А и беше пила — всъщност, толкова пияна беше, че той бе настоял да остане за през нощта. Как е могъл да бъде толкова непредпазлив?

Дру щеше да е твърде смазана, за да помни каквото и да било. А дори и да съумееше да съобрази и да върне обвиненията към Уорън, щеше да е нейната дума — думата на една пияна купонджийка, която имаше и мотив, и възможност — срещу неговата, адвокат с безупречна репутация и небудещ никакви съмнения.

Дру нямаше шанс срещу него.

Както и тя самата.

Трябва да продължиш да се бориш. Не можеш да го оставиш да победи.

Той вече победи, осъзна Кейси. Беше победил в мига, когато Дру бе отпила първата глътка шампанско.

Неочаквано Уорън скочи от фотьойла и отиде до вратата.

— Дру — провикна се така, сякаш Кейси бе произнесла името на сестра си на глас. Дали? — Какво правиш там долу? Да не изпиеш цялата бутилка сама?

— Идвам — провикна се обратно Дру. — Готова или не — пропя по стълбището след секунди. — Ето ме.

— Защо се забави толкова?

Дру се кискаше, докато влизаше в стаята.

— Да не би да ти липсвах?

— Господин Периньон ми липсваше.

— В такъв случай, добре че го намерих. Обаче хич не беше лесно. Беше се скрил в дъното на хладилника. Ето го.

— Благодаря.

— Кейси май най-накрая е заспала.

— Така изглежда. Пази се — каза той. Последва силен пукот, като от пистолет.

— Сега за какво ще пием? — попита Дру.

— Какво ще кажеш за световния мир?

— Винаги ми е бил любим. За световния мир?

— За световния мир.

— И за Мадона — добави Дру.

— За Мадона ли?

— Тя е моят идол, как само вечно се обновява.

— За Мадона — засмя се Уорън.

— И за Анджелина Джоли. Тази жена е светица.

— За Анджелина.

Дру се препъна в ръба на леглото и падна на стола, зает преди малко от Уорън.

— Ох. Някой е разлял шампанско на одеялото на Кейси.

— Ето. Дай да ти налея още малко.

— За Кейси.

— За Кейси — повтори Уорън. После: — Дру, какво е това на носа ти?

— На носа ми ли?

Какво? Не. Моля те, не.

— Какво точно правеше долу? — Тонът на Уорън бе развеселен.

— Знаеш какво правех — отбранително заяви Дру. — Взимах шампанското.

— Шампанското прави балончета, не бял прах.

Кейси усети как сестра й се дръпва назад, когато съпругът й се пресегна към лицето й. Не, каза си Кейси. Не, не, не.

— Просто сода бикарбонат — каза Дру и звучно подсмръкна.

Кейси си представи как закрива нос с пръсти.

— Сода ли? Наистина ли очакваш да повярвам?

— Може и да съм правила кейк.

— Какво правеше, Дру?

— Нищо.

— Не ти вярвам.

— Самонавиваш се за едното…

— Нищо ли?

— Добре де, нещичко е. Но само, за да се поотпусна. Толкова неща се случиха. А какво казват хората? Нещата тръгват по-добре с…?

О, боже, Дру. Какво си направила?

— Колко взе?

— Само няколко линийки. Не е кой знае какво.

— Дру…

Играла си му по свирката.

— Честно, Уорън. Не е кой знае какво. Стига де. Нали трябваше да празнуваме. Дай да пийнем по още една чаша.

Ти ми подписа смъртната присъда.

— Струва ми се, че пи достатъчно.

— Майтапиш ли се? Това нищо не е. Хайде. Не бъди загубеняк. Налей ми още една чаша.

Уорън въздъхна.

— Сигурна ли си, че искаш точно това?

— Сигурна съм. И на себе си налей, докато има.

— Дай да се разберем. Ще допием тази бутилка и ще се разотидем по стаите даа подремнем няколко часа. Как ти звучи?

— Звучи ми като добър план.

По някое време през следващия един час, докато сестра й и съпруга й продължаваха да вдигат тостове за оздравяването й, Кейси се отказа от битката, предаде се на неизбежното и потъна в безсъзнателност.