Марк Леви
Чувство, по-силно от страха (1)

Пролог

Летището в Бомбай, 23 януари 1966 г., 3 часа през нощта. Последните пътници за полета на „Еър Индия“ 101 преминават по бетоновото покритие и се изкачват по стълбичката на „Боинг-707“. В опразненото помещение за заминаващи са застанали двама души, изправени срещу прозореца.

— Какво има в този плик?

— Предпочитам да не знаете.

— На кого трябва да го предам?

— При престоя в Женева ще идете да пийнете нещо на бара. Ще се приближи мъж и ще ви предложи джин с тоник.

— Не пия алкохол, господине.

— Ами тогава само ще гледате чашата. Събеседникът ви ще се представи като Арнолд Кнопф. Останалото е въпрос на дискретност, а аз знам, че имате талант за това.

— Не обичам да си служите с мен за вашите дребни сделки.

— Откъде знаете, че става дума за дребна сделка, скъпи Адеш?

Тонът на Джордж Аштън съвсем не беше любезен.

— Добре, но след това пътуване ще бъдем квит. За последен път използвате индийската дипломатическа поща за лични цели.

— Ще бъдем квит, когато реша аз. За ваше сведение няма нищо лично в това, което ви моля да извършите. Не изпускайте самолета си, ще ме понижат, ако още забавя отпътуването. Възползвайте се от полета, за да си починете, изглеждате ми уморен. След няколко дни ще заседавате на конференцията на ООН в Ню Йорк. Имате късмет, вече не понасям вашата храна. Понякога сънувам, че хапвам хубав хотдог на Медисън Авеню. Изяжте един за мое здраве.

— Не ям свинско, господине.

— Досаждате ми, Адеш, но все пак ви желая добър път.

* * *

Адеш Шамал никога не срещна въпросния човек на бара на летището в Женева. След като кацна в Делхи, а после в Бейрут, самолетът отново излетя в 3 часа през нощта. Единият от уредите за радионавигация беше повреден.

В 6 часа 58 минути и 54 секунди командирът на полета получи разрешение от контролната кула в Женева да се спусне на ниво 160 след преминаването над Монблан.

В 7 часа 00 минути и 43 секунди командирът Дсуза съобщи, че е преминал планината и е започнал спускане към Женева. От контролната кула му отговориха, че позицията му е погрешна и че се намира на седем мили от планинския масив. Командирът извести, че е получил съобщението, в 7 часа 1 минута и 00 секунди.

В 7 часа 02 минути и 00 секунди на 24 януари 1966-а радарът на полета „Еър Индия“ 101 изпрати електронен сигнал, който застина за една минута на екрана в контролната кула и изчезна.

„Боингът-707“, кръстен „Канченджунга“^[1], се беше разбил в скалите на връх Ла Турнет на височина 4670 метра. Нито един от 11-те членове на екипажа и сто и шестимата пътници не оцеля след сблъсъка.

Шестнайсет години след катастрофата на „Малабар Принцес“^[2] втори самолет на компанията „Еър Индия“ се беше разбил над Монблан на същото място^[3].