Георги Божинов
Караджата (8)

Речник на някои чужди, остарели и диалектни думи

авджия (тур.) — ловец

аджамия (тур.) — неопитен човек

айол (тур.) — ей ти; бе човек; синко

ак-кабзалия (аккапзалия, тур.) с бяла дръжка (нож)

алталък (алтълък, тур., ост.) — турска сребърна монета от 6 гроша

алтън (тур.) — жълтица

анджак (тур.) — тъкмо, именно арамия (харамия, тур., ост.) — хайдутин, бунтовник

аратлик (тур.) — приятел, побратим

аркадаш (тур.) — другар

аскер (тур.) — войска; войник

аслъ (тур.) — наистина, действително

афиф (тур., простонар.) — несериозен, лекомислен; напразен

бабина душица (диал.) — мащерка

баре(м) (разг., тур.) — поне

башибозук (тур.) — нередовен турски войник; нередовна турска войска

башка (тур., диал.) — отделно; другояче, особено, не като другите

беглик (тур.) — данък в натура или пари върху добитъка

белберница (берберница, ост.) Бръснарница

белки(м) (тур.) — дано; може би, вероятно; нима, мигар

беневреци (ост.) — вид тесни панталони от бял шаяк

берекятверсин (тур.) — благодарен съм, благодаря; слава богу

бесовица (диал.) — глутница кучета, които се влачат след разбесувана кучка

бечви (диал.) — вид потури

бикме (диал.) — шнур от вълна или коприна за украса на дреха

билюрчета (тур.) — стъклени чашки

биля (простонар.) — дори, даже

бинбашия (тур.) — началник на 1000 войници

биргьотлии (диал.) — еднодънни потури, тесни и с плитко дъно

блана (диал.) — едра буца пръст (с трева)

блювам (диал., ост.) — бълвам

бракя (диал.) — братя

бранище (ост., диал.) — гора, от която е забранено да се сече

бреца (диал.) — реве пронизително, врещи

бризна — бликна, плисна, пръсна се

брича (диал.) — бръсна

буквам (диал.) — пламвам изведнъж (за огън)

буна (ост., диал.) — размирица, бунт

бурлив (от рус., поет.) — бурен, гръмлив; борбен

буторясвам (диал.) — бутам грубо, събарям, блъсвам

буюр(ум) (тур.) — заповядай

буя (буяя, диал., ост.) — избуявам

бъкъл (бъкел, диал.) — плосък дървен съд за вода;

бъкел не отбира — нищо не разбира

валлаха-билляха (тур.) — за бога, бога ми, ей богу

винчестер (уинчестър, от англ.) — вид пушка

вурун (тур.) — удряй, бий

гевендия (гювендия, тур.) — лека жена

гечинмек (тур.) — поминък, препитание

големшък (диал.) — големичък

горгорбашия (тур.) — главатар, водач на банда

горун — вид планински дъб

гъжва (диал.) — парче плат, увито около фес; чалма

гюмюштепелия (тур.) — със сребърна дръжка; сребро — връх

гюреш (ост., диал.) — вид борба

давранма (тур.) — стой, не мърдай; не се противи

дека (диал.) — къде

декна (декам, диал.) — карам се, викам на някого; хокам, навиквам някого

деликанлия (тур.) — човек с буен нрав, кибритлия

демек (тур.) — значи, тоест, сиреч

дередже (тур.) — състояние, положение

дерменлия (диал.) — риза с широки ръкави, набрани долу

джамадан (тур., ост.) — къса горна мъжка дреха без ръкави, подобна на елек

джанъм (тур.) — душо моя (обръщение към близък човек)

джендемосвам се (простонар.) — махам се, пръждосвам се

джепане (тур., ост.) — бойни припаси

дзвек (диал.) — звек, звънтене, дрънчене

дип (разг.) — в голяма степен, твърде много

дребак (диал.) — гора от ниски, дребни дървета

дъдря (диал.) — дърдоря, бърборя; дрънкам

дърма (диал.) — гъст, непроходим гъсталак от трънливи растения

дюлгерин (ост.) — зидар, строителен работник

дюлгерувам (ост.) — упражнявам дюлгерство

еднаж (диал.) — веднъж

емен-емен (амен-амен, диал.) — просто така, набързо; почти

ерча (диал.) — разигравам (кон); перча се

ефенди (тур.) — господар; господин

жад (поет.) — жажда

жежчава (диал.) — жега, горещина

жижна (жижница, диал.) — трап с дърва, които обгарят, за да стане жар

жъкам (диал.) — бода рязко, жегвам

за акъл парасъ (фраз.) — да се поуча от нещо, което съм сбъркал

замръчка (диал.) — заличава, занемарява, зачерня

заптие (тур.) — някогашен турски стражар

збуна (сбуна, диал.) — много хора

зехирлия (тур., диал.) — който съдържа отрова или е горчив като отрова

зияфет (араб., ост., диал.) — гощавка, гуляй, пиршество

зорлан (зорлен, тур.) — насила, принудително; с усилие, едвам

зурла (зурна, тур., ост.) — вид кларинет

зян (тур., разг.) — загуба, щета

издръсна (диал.) — побягна, офейка

измуля се (диал.) — измъквам се, измушвам се; показвам се, появявам се неочаквано

изтакам се (диал.) — източвам се

изцибря (диал.) — избледнява, бледнее

икиндия (тур., диал.) — времето преди залез-слънце (16–17 ч.); привечер, надвечер

ингилизки (ост.) — английски

калевра (тур.) — плитка кожена обувка

калъч (калъчка, тур.) — извита сабя

катавасия (гр.) — (прен.) безпорядък, суматоха

каф-кибрит (тур.) — кибрит върху книжни изрезки

каяфет (тур.) — външен вид на човек, външност

келеме (тур.) — запустяла нива; измамник, недостоен човек; празноглав човек

климия (нгр., нар.) — дърво, което държи ритлите на кола

коджа (тур.) — голям; доста, много

коландя (коландря, диал.) — грижа се за нещо, стопанисвам имот

колчаклии (ост., диал.) — обшити с гайтан (потури)

кондак (нгр., ост.) — приклад на пушка

коркма (тур.) — не се бой

косор (диал.) — изсечена и поникнала млада гора

костура (диал.) — сгъваем джобен нож

кощилкя (диал.) — костилка

кречове (диал.) — големи дървесни щурци, жетвари, цикади

кузум (тур.) — агънце мое; драги, мили

кукуруз (диал.) — царевица

кунак (тюрк., диал.) — приятел, другар (при кавказките планинци)

кучляк (диал.) — куче (за башибозук)

кючюк (кючук, тур.) — малък

лишасал (диал.) — покрит с лишеи

манда поща (фраз.) — човек, който действа много бавно

матара (тур., диал.) — манерка

махмузи (тур.) — шпори

машаллах (араб.) — браво; както е рекъл господ

меджидия (тур.) — стара турска сребърна монета

меджия (тур., диал., ост.) — доброволен и безплатен колективен труд в помощ на друг, например при жътва, копан и т.н.

митириз (диал.) — бойница; укрепена линия

мурафет (тур.) — умение, сръчност, майсторство

мушия (мошия, рум.) — чифлик, имение

най-паче (ост.) — най-вече

напоточва се (диал.) — проточва се, тръгва един след друг като върволица

нишан (тур., ост.) — мишена, цел; белег, знак

одма (диал.) — веднага, незабавно, тозчас, ей сега

ока (ост.) — мярка за тегло, равна на 1,28 кг

ордия (ост., диал.) — орда, войска

орталък (тур.) — множество хора

освем (диал.) — освен

откройвам се (ост., диал.) — откроявам се

охтика (простонар.) — белодробна туберкулоза

талаш — вид дребно ловджийско куче

папукчийница (тур.) — обущарница

пезевенклер (тур., разг.) — мръсници, негодници, подлеци

пинти(чка) (диал.) — малък сплеснат глинен съд за ракия, плоска

позвеква (диал.) — позвънява, подрънква

постърви се (диал.) — поразпиля се

прашам (диал.) — питам

прогор (диал.) — проникна

просуне (диал.) — промъкне; продъни

пунгия (гр.) — кожена торбичка за тютюн, за прахан и огниво

пусия (тур., ост.) — засада

пъкам (разг.) — има в голямо количество; бъкам, гъмжа

раат (рахат, тур.) — спокоен, безгрижен

разнище (диал.) — горната част на ритла със заострени напречни пръти, използвана при превоз на сено

разришка (диал.) — разръчка, разрови

ръшна (диал.) — обикалям, за да проверя нещо

сабайле (сабахлен, диал., тур.) — сутринта, заранта

сакън (тур.) — по никой начин, в никакъв случай

салтанат (тур., разг.) — разкош, блясък, великолепие

силях (тур.) — кожен пояс с прегради за нож, пистолет

скеля (тур.) — скеле; кей, пристан

солдат (рус.) — войник

сплатя, сплашат (диал.) — сгъвам

срекя (диал.) — щастие, късмет

стръи (диал.) — сламка, слама

стубла (диал.) — кладенец с дървен или каменен обръч

султан-перо — перо на военна шапка при тържествени церемонии

сур (диал.) — светлосив сус (тур.) — млък, спри

съпиням се (диал.) — спъвам се

талим (тур.) — военно строево обучение

телалин (тур.) — глашатай

теслим (тур.) — (тук) предавам се

теферич (тур.) — разходка извън населено място с ядене и пиене

типец — вид жълтуга, многогодишно растение с жълти цветове

тоболица (диал.) — торбичка за тютюн

туна беда (фраз., ост.) — неочаквана, незаслужена, безпричинна беда

тутун (тур.) — дръж

угарисвам (диал.) — изоравам

улувица (улулица, ост.) — нощна птица от рода на совите

урушки (юрушки) — от юрук — турски пастир

филинтра (ост.) — вид дълга пушка

фишек (тур.) — гилза

хаирсъзин (тур.) — непрокопсаник, нехранимайко

халал да ти е (фраз.) — давам/подарявам от сърце

хващам шия (фраз.) — приучвам се на някаква трудна работа; обръгвам на нещо

цер — вид дъб

чабук (гур.) — бързо

чакмак (тур.) — огниво, кремък, спусък; (прен.) пушка

чам (диал.) — лодка

чаталато (тур.) — чаталесто, раздвоено

чауш(ин) (тур.) — турски сержант

чебър (диал.) — дървен съд, подобен на каца

чембер (тур., диал.) — женска кърпа, забрадка

ченгия (тур.) — танцьорка

чепкен (тур.) — дебела горна мъжка дреха

чизми (тур.) — ботуши

чифчия (тур., диал.) — земеделец

чоджум (тур.) — момчето ми

шавар (ост.) — папур, блатно растение

шебек (тур.) — вид дребна маймуна

шишане (тур.) — вид къса тежка пушка с широка цев

шепор (диал.) — чучур

юзбашия (тур.) — началник на 100 души, стотник

юруш (тур.) — атака, щурм

яма (тур.) — грабеж; плячка

янлъш (тур., диал.) — погрешен, сбъркан

ястъклии (тур.) — бухнати (за мустаци)