Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Нощта преди разсъмване (13)

12.

Сандра Уитмор стоеше на ъгъла на Уестърн и Флорънс в Холивуд и вдигнала полата си, гледаше обнадеждено уличното движение.

Тази вечер работата вървеше бавно, което бе и хубаво, и лошо. По-скоро лошо. Все пак не чакаше отчаяно да удари нещо. Не като Моник.

Сандра съжаляваше Моник. Наркотикът беше пратил и двете им на улицата. Тях и всички останали момичета, които обхождаха пресечките. Но докато Сандра се бе освободила от отвратителния навик, от шест седмици беше чиста, Моник продължаваше да бъде пристрастена. Сандра погледна хлътналите очи и изпъкналите кости на приятелката си със смесица от съжаление и срам. Срамуваше се от собственото си минало и на какво бе подложила сина си Тайлър.

Не за дълго обаче.

Тази вечер Сандра работеше, за да доизплати заемите си за наркотици. Скоро щеше да се махне от улицата завинаги. Съчувстваше на Моник и останалите, но знаеше, че никога няма да погледне назад.

Раздрънкано мицубиши намали, когато се приближи към тях.

— Мога ли да взема този? — Моника подскачаше от крак на крак като дете, на което му се пикае, и докато говореше, прекара език по венците си. Челюстта й постоянно бе издадена напред, затова зъбите й бяха оголени като на куче. Цялото й тяло се тресеше от отчаяние. — Зная, че е твой ред…

— Разбира се. Няма проблем.

Сандра видя как приятелката й се качва в колата. Мъжът вътре бе набит и груб. Изглеждаше зъл. Сандра забеляза, че не помогна на Моник, когато тя с усилие затвори вратата до себе си. Ръцете й бяха толкова хилави, че й трябваха и двете само за да я помръдне. Най-лесното на света бе човекът да се пресегне и да я затръшне вместо нея. Но той си седеше, все едно че тя бе невидима. Сякаш не съществуваше.

Тръпка пропълзя по тялото на Сандра, докато наблюдаваше как колата се отдалечава.

Надяваше се нищо да не й се случи.

Няколко минути по-късно спря сребрист линкълн.

— Търсите ли си превоз?

Мъжът бе чист, дори привлекателен, носеше костюм и се усмихваше. Когато Сандра кимна, той се наведе и й отвори вратата. Колата ухаеше на кожа и освежител. Допадаше й. Сандра отмести една книга, за да седне. Прочете заглавието. „Ново тълкувание на евангелието“.

— Християнин ли сте?

— Понякога. — Той постави добре поддържана ръка върху крака й. — Работя върху това.

Сандра си помисли, че ако повечето пичове бяха като него, в крайна сметка навярно нямаше да се откаже.

Представи си Моник в автомобила на онзи тлъст простак и за миг я прониза вина. Но тя бързо я забрави.

Може би има причина момичета като Моник все да изваждат лош късмет?

„Добрите неща те спохождат, когато вършиш добро, Сандра. Започва от тук, от тази луксозна кола. Но ще свърши много, много по-добре.“

Сандра Уитмор и синът й се бяха запътили към по-добър живот.