Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Нощта преди разсъмване (1)

Пролог

Рио Де Жанейро, Бразилия

Той се обърна и огледа празната църква, а стомахът му се сви.

— Тя няма да дойде, нали? Променила е решението си.

— Разбира се, че ще дойде, Джеф. Успокой се.

Гюнтер Хартог изгледа Джеф Стивънс с искрено съжаление. Наистина е ужасно да си влюбен.

Джеф Стивънс бе вторият по сръчност измамник в света. Изтънчен, галантен, богат и чаровен, Джеф бе неустоимо привлекателен за противоположния пол. С атлетичното си телосложение, гъста, тъмна коса и мъжествено излъчване, той можеше да притежава всяка жена, която пожелаеше. Бедата бе, че не можеше да приеме всяка. Копнееше за Трейси Уитни. А с Трейси Уитни човек никога не можеше да е напълно сигурен…

Трейси Уитни бе най-надарената измамница в света. Мина дълго време, преди Джеф да осъзнае, че не може да живее без нея. Но сега му бе напълно ясно. Стомахът му още по-болезнено се сви. Слава богу, че в църквата нямаше гости. Поне никой нямаше да стане свидетел на унижението му, ако не броим Гюнтер и смахнатия стар свещеник отец Алфонсо.

„Къде ли е тя?“

— Закъснява с петнайсет минути, Гюнтер.

— Това е привилегия на младоженката.

— Не. Нещо не е наред.

— Всичко е наред.

Възрастният мъж снизходително се усмихна. Почувства се поласкан, когато Джеф го покани за кум на венчавката му с Трейси. Надхвърлил шейсетте и без собствени деца, Гюнтер Хартог обичаше Джеф Стивънс и Трейси Уитни като свое собствено семейство. Съюзът им за него означаваше много, най-вече след като взривиха света с решението да узаконят връзката си. Истинска трагедия, по мнението на Гюнтер Хартог. Все едно Бетовен да се пенсионира, след като е написал Четвъртата си симфония.

И все пак бе прекрасно да си отново в Бразилия. Топлият и влажен въздух. Ароматът на bolinhos de bacalbau, пържените кюфтенца, които предлагаха на всеки ъгъл. Палитрата от багри, привличаща погледа отвсякъде — от цветовете на джунглата до разкошните рокли на жените, фреските и стъклописите на скромния параклис „Света Рита“, където се намираха. Всички те караха Гюнтер Хартог отново да се чувства млад. Млад и жизнен.

— Ами ако Пиърпонт дойде в съзнание? — Тревожните бръчки по лицето на Джеф се задълбочиха. — Ами…?

Той млъкна по средата на изречението. На църковната врата бе застанала Трейси Уитни. Слънчевата светлина образуваше около нея истински ореол, сякаш Трейси бе ангел, долетял от рая.

„Моят ангел.“ Сърцето на Джеф Стивънс литна.

Семпла, с цвят на сметана копринена рокля подчертаваше безупречния силует на тялото й, кестенявите й коси се спускаха по раменете като леещ се водопад. През годините Джеф Стивънс я бе виждал в различни образи — красотата на Трейси бе непостоянна и променлива, на което дължеше част от успеха си на измамница, — но той никога не беше я виждал по-красива от днес. В миналото майката на Трейси казваше, че в нея са се събрали всички цветове на вятъра. Джеф Стивънс разбираше точно какво е имала предвид Дорис Уитни. Днес очите на Трейси, невероятните й очи, които се променяха според настроението й от зелени като мъх до тъмни като нефрит, искряха от щастие, но примесено и с нещо друго. Тържествуване, може би? Или вълнение? Сърцето на Джеф ускорено заби.

— Здравей, скъпи Гюнтер. — Трейси решително закрачи към олтара и целуна своя наставник по двете бузи. — Колко прекрасно от твоя страна, че дойде.

Трейси Уитни обичаше Гюнтер Хартог като свой баща. Собственият й баща й липсваше. Надяваше се, че в днешния ден би се гордял с нея.

Тя се обърна към Джеф Стивънс и се извини:

— Прости ми, че закъснях.

— Никога не се оправдавай — каза Джеф. — Прекалено красива си, за да го правиш.

Той забеляза, че бузите й бяха порозовели, а по челото й бяха избили фини капчици пот. Сякаш беше тичала.

Трейси се усмихна.

— Имам сериозно оправдание. Ходих да взема сватбения ти подарък.

— Разбирам. — Джеф също се усмихна. — Е, определено обичам подаръците.

— Зная, че ги обичаш, скъпи.

— Особено ако са от теб.

Свещеникът кисело ги прекъсна, след като погледна часовника си.

— Навярно можем да започнем?

След час на отец Алфонсо му предстоеше да извърши кръщене. Искаше тези досадни американци да се поразмърдат. Експлозивното сексуално привличане между Джеф Стивънс и Трейси Уитни причиняваше на отец Алфонсо дълбоко неудобство. Сякаш извършваше грях само с присъствието си до тях. От друга страна, бяха го възнаградили богато, че използват параклиса след съвсем кратко предупреждение.

— И взе ли го? — попита Джеф, без да откъсва сивите си очи от тези на Трейси.

— Какво да взема?

— Подаръкът ми, разбира се.

— А, да. — Тя се усмихна. — Естествено, че го взех.

Джеф Стивънс страстно я целуна по устните.

Отец Алфонсо шумно се покашля.

— Моля ви, господине. Въздържайте се. Estâo na casa de Deus. Тук е място за молитва. Още не сте женени.

— Простете ми. — Джеф се ухили, ни най-малко притеснен.

Беше успяла. Трейси беше успяла. Бе надхитрила великия Максимилиан Пиърпонт. След всички тези години.

Джеф Стивънс с обожание се взря в бъдещата си съпруга.

Никога не я беше обичал повече.