Нелсън Демил
Сияен ангел (25)

25.

От Джин Лейн се виждаше как мъглата пълзи над океана. Какво още можеше да се оплеска тази нощ? Е, скоро щях да разбера.

Минах покрай портала на Таморов и по-нататък видях паркиран „Шевролет“ седан. Когато приближих, фаровете ми осветиха мъж и жена, които разговаряха със Стив и Мат.

Спрях и слязох, като оставих двигателя включен. Тес ме последва.

Мъжът, който беше на средна възраст, но носеше спортно яке и джинси, се представи като детектив Фил Флорио от окръг Съфолк, а дамата бе детектив Бет Пенроуз. Всъщност познавах детектив Пенроуз, тъй като навремето работех с нея по случая Плъм Айланд. Дори бяхме станали романтично обвързани, както се казва.

— Каква приятна изненада — казах искрено.

— Радвам се да те видя — отвърна тя, макар че не го мислеше.

Беше малко неловко. Така де, връзката ни не свърши добре и можеше изобщо да не свърши, ако Кейт не бе влязла в картинката и не се беше наложило да избирам. Затова проведох телефонния разговор и обясних проблема на Бет, която май не разбра решението. Щях да й го обясня лично, но Бет има оръжие.

— Познавате ли се? — поинтересува се детектив Флорио.

Нито един от двама ни не отговори, което беше знак за всички, че срещата не е от радостните.

Освен това Бет несъмнено знаеше от Калиш или Флорио, че ще се среща с мен, а и да не знаеше, беше го научила от Стив и Мат. Но явно не беше казала на никого, че ме познава. Не я спасих с обяснението, че съм спал с тази никаквица близо година и съм я зарязал заради курва от ФБР. Със сигурност бих спасил себе си от задача, която би ме довела в близост до някоя бивша, но жените… Е, те си падат по драмите. И понякога по отмъщението.

Както и да е, Тес се възползва от мълчанието, за да се представи.

— Тес Фарадей, разузнаване на Държавния департамент.

Подобно на Скот Калиш, Мат и Стив май се изненадаха, че Тес е направила такава кариера за последните няколко часа.

— После ще обясня — казах на хората си. — Някакви новини от централата?

— Само няколко есемеса — отвърна Мат. — Казах им, че сте отишли да хапнете.

Май колегите ми от Федерал Плаза 26 не знаеха, че се намират в потенциална зона на ядрен удар. Е, в ограничената ми длъжностна характеристика не пише, че трябва да ги уведомявам. Пък и ставаше въпрос за разделена информация. Съжалявам, момчета.

— С какво можем да помогнем, детектив? — попита ме Бет.

Погледнах я на светлината на фаровете. Бяха минали шест години, откакто я видях за последно. Изглеждаше същата и все още носеше онзи шит по поръчка почти мъжки костюм, бяла блуза и удобни обувки. Не изглеждаше особено секси, а професионално. От добрата страна на въпроса, май прекарваше контрабандно балони.

— Детектив?

— Извинявай, Бет. Какъв беше въпросът?

— Всичките ми приятели ме наричат детектив Пенроуз. Защо не направиш същото?

„Защо да не те наричам просто кучка?“

— С какво можем да помогнем? — отново попита тя.

— Запознати ли сте с положението?

— Казаха ни, че провеждате наблюдение — отвърна Фил Флорио. — И че обектът ви, руски дипломат, влязъл в къщата на онзи руснак, след което отплавал с лодка с някои от гостите, и че искате да разпитате собственика на къщата Георгий Таморов.

— Точно така. Таморов е организирал парти и там има трийсетина руснаци, може би не всички от които са американски граждани, както и десетина руски… хм, дами. Онези, които отплаваха с лодката, също имат придружителки. Дванайсет.

Детектив Флорио се усмихна. Детектив Пенроуз завъртя очи.

Продължих с инструктажа:

— Както несъмнено сте чули, двамата с госпожица Фарадей влязохме под прикритие като служители от фирма за кетъринг, така че познаваме обстановката вътре.

— Всички са голи — добави Тес.

— Да. Така че няма да има нужда да ги обискираме.

Мат и Стив се разсмяха. Дори Бет и Тес се усмихнаха. А детектив Флорио май изгаряше от желание да иде на купона.

— Преброих осем руски охранители — продължих сериозно. — Облечени са в черно и вероятно носят оръжие. Може да има и други, които не съм видял.

— Съпротива ли очаквате? — попита детектив Пенроуз.

— Очаквам охранителите да решат да не се правят на герои.

— Но, както знаете, бъдете готови да убиете всеки, който представлява заплаха за вас — обади се Тес.

Май бях създал чудовище.

— Може би ни трябват повече хора — каза Флорио.

— Ще се справим — заявих. — В имота има петнайсетина служители от фирма за кетъринг, повечето от които имат проблем с английския, както и неколцина от домакинството със същите затруднения.

— Имате ли някакво разрешително? — попита детектив Пенроуз.

— Не ни е необходимо. Поканени сме — Обясних аз.

Тя ме познаваше достатъчно добре, за да се сети, че сам съм се поканил.

— Планът е следният — казах. — Двамата с Тес тръгваме първи с колата и минаваме през портала, следвани от Фил и Бет… и детектив Пенроуз. Мат и Стив влизат последни и поемат портала, охранителите и кучетата — да не забравяте предпазния спрей, — после Стив слиза на плажа. Не искам никой да напусне партито. Особено ако са голи. Някакви въпроси?

Детектив Пенроуз имаше въпрос.

— Какво търсим?

— За протокола търсим наркотици и непълнолетни момичета. Освен това нелегални извънземни и оръжия без разрешително.

— А извън протокола?

— Информацията е класифицирана — каза Тес.

Бет не й обърна внимание и ме погледна. Когато се разделихме, аз работех в Антитерористичната спецчаст и понякога споделях някои неща с нея. Сигурно в момента си мислеше точно за това.

— Предвиждате ли арести? — попита ме тя.

— Точно затова сте тук, детектив. Вземете достатъчно белезници и свински опашки — отвърнах. — Добре, времето е от значение. Готови?

Всички кимнаха, макар да си личеше, че според тях ни трябват повече мускули и може би по-подробен план за нахлуване. Но ако съм научил нещо от федералните, то е как прекаляват с планирането и живата сила. Хората си знаят работата и колкото са по-малко, толкова по-добре. Особено когато часовникът тиктака.

— Да тръгваме.

Седнах зад волана на джипа и Тес се настани до мен.

— Какво има между теб и детектив Пенроуз? — попита ме тя, докато обръщах.

— Ти какво мислиш?

— Мисля, че сигурно си се натъквал на много стари приятелки.

— Детектив Пенроуз беше преди брака ми.

— Добре.

— Правила ли си нещо подобно досега? — попитах госпожица Фарадей, докато чаках другите две коли да се наредят зад мен.

— Само във фантазиите си. Ще ми дадеш ли назаем петстотин долара?

— Просто не се отделяй от мен. — Колите за наблюдение имат приятна екстра, позволяваща деактивирането на предпазните възглавници, и аз я използвах. — Сложи си колана.

Погледнах в огледалото за обратно виждане, настъпих газта и за няколко секунди стигнах до портала на Таморов. Рязко свих наляво и разбих железните врати, с което събудих охранителите. Продължих по дългата алея покрай паркираните коли и видях в огледалото, че шевролетът е плътно зад мен. Миниванът бе спрял, Стив и Мат бяха навън и ги виждах, че са извадили документи и пистолети и крещят на двамата руснаци, които не знаеха дали да се посерат, или да ослепеят. Двата добермана се опитаха да изядат Стив, но той ги напръска със спрей.

Има и по-културни начини да влезеш, но си падам по нахълтването с гръм и трясък. То поставя всички — ченгета и заподозрени — по местата им. Освен това е забавно.

Врязах се в една затворена врата на гараж, зад която за съжаление имаше „Ягуар“, който за още по-голямо съжаление ударих и забих в отсрещната стена.

— Полудя ли? — изкрещя Тес.

— Кетърингът пристигна. — Скочих от джипа и се втурнах към сервизната врата, където се бяха появили двамата охранители от кухнята, привлечени вероятно от трясъка. Те като че ли бяха изненадани да ни видят отново и се изненадаха още повече, когато Тес насочи глока си към тях, а аз ги избутах обратно в склада и извиках: „ФБР! Долу! Долу! На подски!“

На двамата им стана ясно, че не сме се върнали с гъбите, и легнаха на пода. Обискирах ги и ги освободих от два MP-443 „Грач“ — стандартното лично армейско оръжие.

Детективи Пенроуз и Флорио пристигнаха и закопчаха двамата, а ние с Тес нахълтахме в кухнята с извадени пистолети.

Дийн май също се изненада да ни види и служителите му изглеждаха уплашени, но не и изненадани, че виждат англоговорещите да се връщат с оръжие. От самото начало си знаеха, че сме беля.

— Купонът свърши — казах на Дийн. — Събери хората си, остави всичко тук и се омитай.

Персоналът като че ли изпита облекчение, че не сме от имиграционните служби. Зарязаха всичко и се изнизаха покрай нас към вратата.

— И не настъпвайте руснаците — предупредих ги. После се обърнах към Дийн. — Страхотно парти. Каква е сметката?

— Ъ-ъ-ъ…

— Ще ти осигуря двайсет хиляди от Таморов. Стига да си държиш езика зад зъбите.

Той кимна.

Флорио и Пенроуз влязоха в кухнята и двамата с Тес ги поведохме в сервизния коридор.

— На терасата имаше трима или четирима охранители — казах им.

Не се бях забавлявал толкова от престрелките в Йемен.

Излязохме на терасата, където „Бийтълс“ пееха „Сержант Пепър и неговата банда от Клуба на самотните сърца“. Мъгла беше обгърнала плажа и влагата бе достигнала до терасата. Половината факли и огнеупорни лампи бяха изгасени.

Купонът беше достигнал до фазата на вцепенението и май никой не ни забелязваше, така че изпратих Бет при плъзгащата се стъклена врата, водеща към къщата, а Флорио слезе по стълбите на плажа.

Повечето мъже бяха изпозаспали в шезлонги, а шестима се носеха голи в басейна. Двама други господа се излежаваха в джакузито с две дами. Освен дванайсетте момичета, които бяха заминали с лодката, липсваха други осем или десет, както и същият брой мъже, така че предположих, че всички са се качили горе да се угощават.

Огледах се и видях четиримата охранители в другия край на терасата. Седяха на маса за коктейли, пушеха и си разправяха вицове.

Имаше само две дами от кетъринга, които прибираха мръсни чинии, както и двама бармани, които се взираха в празното пространство. Привлякох вниманието на двете дами и им направих знак да се махат.

Трябваше да намеря Дмитрий и Таморов, но първо се налагаше да се справя с момчетата с пистолетите.

— Стой тук и ме прикривай — казах на Тес, взех един поднос и бързо тръгнах покрай парапета и Флорио. Зърнах Стив да стои в мъглата долу, с изваден пистолет. Бет още беше до стъклената врата и ме гледаше. Няколко глави се обърнаха към мен и един тип ми извика: „Водка!“ Партито свърши, задник такъв.

Стигнах до края на терасата, където седяха охранителите. Единият пафкаше усилено, после ме погледна на слабата светлина и видях, че май ме е познал.

— Къде отиваш? — попита ме.

В отговор на въпроса му го цапардосах между очите с металния поднос.

Това определено привлече вниманието на всички, така че извадих документите си, вдигнах глока и изкрещях:

— ФБР! Долу на шибания под! Долу! Долу!

Никой не посегна към оръжието си, макар че се поколебаха. За да преодолея езиковия проблем, онагледих заповедта си, като проснах зашеметения господин на пода.

— Долу!

Другите трима се плъзнаха от столовете си и легнаха по очи на дъските.

Флорио дойде и ги освободи от оръжията им, докато го прикривах. Носеше цял джоб свински опашки и закопча ръцете на четиримата зад гърба.

Междувременно „Бийтълс“ питаха „Какво щеше да направиш, ако пеех фалшиво?“

Врявата беше събудила задрямалите гости и те понечиха да станат, но аз не желаех подобно нещо, така че им извиках:

— ФБР! Долу!

Флорио и Пенроуз също се включиха.

— Полиция! Долу! — Флорио набута един тип обратно в шезлонга му, а Бет Пенроуз бутна никакъв подпийнал господин в басейна и това й даде идея как да контролира тълпата.

— Всички в басейна! — извика тя. — В басейна!

Стив беше дотичал от плажа и се включи в екшъна, като засили един шезлонг на колела заедно с човека към него в басейна. Руснаците май си мислеха, че са се върнали в СССР.

С две думи, дори през алкохолната мъгла гостите на Таморов разбраха, че това е нахълтване на ФБР и полицията, и всички, дори двете голи двойки от джакузито, се подчиниха на заповедите да влязат в басейна. Двамата бармани обаче останаха по местата си, в случай че някой поиска питие.

Междувременно се оглеждах за Таморов и Дмитрий, но осветлението бе слабо, а въздухът бе така мъглив, че не виждах ясно. Сигурно бяха горе с момичетата и си играеха на скрий маринованата чушка.

И тогава видях Дмитрий да залита към басейна. Щях да го хвана за яката, ама нямаше риза, така че го бутнах в един стол.

— Стой тук, Дмитрий.

Той се изненада, че знам името му, но после ме позна и изненадата се смени с объркване.

— Кой става?

Труден въпрос, но английският му беше достатъчно добър, за да отговаря на моите въпроси.

Тес ме потупа по рамото и посочи. Обърнах се и видях как напълно облеченият Георгий Таморов се опитва да се шмугне в къщата.

Застанах зад него.

— Накъде си тръгнал, Георгий?

Той се обърна и ме погледна.

— Какво искате?

— Теб.

— Не съм направил нищо.

— Аз ще решавам това.

Тес застана до мен.

— Обискирай го и го вкарай вътре — казах й. — Ей сега идвам.

Намерих Дмитрий там, където го бях оставил, и му направих знак да ме последва. Той се изправи несигурно. Отведох го до джакузито и го бутнах вътре.

Огледах просторната тераса. Май всички бяха под контрол. Басейнът бе пълен с руснаци, включително закопчаните охранители, а до него стояха Стив, Фил Флорио и старата ми приятелка детектив Бет Пенроуз, която или съжаляваше, че сме скъсали, или се радваше, че не ходи с психопат.

Барманите си стояха зад бара в традицията на барманите от цял свят, които са виждали и по-шантави неща и се преструват, че просто ги няма.

Няколко фенера трептяха на масите, факлите хвърляха искри. Мъглата стана по-гъста и от пълния с голи и полуголи хора басейн се надигна пара, сякаш гледах някаква сцена от „Ад“.

А някъде в океана имаше кораб със сияен ангел, самия Луцифер, ангела на светлината и мрака, плаващ в нощта към осем милиона души.

„Бийтълс“ пееха „Живеем в жълта подводница…“ Събух се по гащета и влязох в джакузито при Дмитрий.