Виктор Пелевин
Батман Аполо (27) (Свръхчовек — това звучи супергордо!)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рама II (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Бэтман Аполло, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 4гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2015)

Издание:

Автор: Виктор Пелевин

Заглавие: Батман Аполо

Преводач: Марина Чертова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Печатница „Инвестпрес“

Излязла от печат: 05 октомври 2015

Редактор: Татяна Джокова

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 978-619-150-678-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4299

История

  1. —Добавяне

Съзнание

Появяването на съзнанието като трансфизичен ефект е свързано с квантовата неопределеност и по-точно — с нейния колапс. Изходната неопределеност съдържа огромно количество потенциални варианти и възможни форми на тяхното проявление. Съзнанието — това е ефект, който възниква при прехода от безкрайно число непроявени възможности към един окончателен вариант. Съзнанието е актуализация на единствения останал вариант, който по този начин се осъзнава. Това е нещо като блестяща триизмерна корона на невидимото и многомерно черно слънце — или, както ние го наричаме, Великия вампир. От метафизична гледна точка съзнанието — това е смърт на свободата, затова ние го наричаме тъмница.

Ако сте забелязали, че вие сте и осъзнавате себе си, с вас се е случило най-лошото от възможното в космоса на вероятностите. Случилото се е толкова ужасно, че сега даже и не можете да си представите какво се е случило и с кого и как нещо въобще може да бъде иначе, защото съзнанието е безизходна самоподдържаща се тъмница, от която не можеш да погледнеш даже мислено.

Затова в съзнанието има малко хубави неща, нищо че му се покланят и масони, и индуси. Това е един вид мазе на Вселената, окончателно задънена улица. Но не в смисъл на осъзнаване на задънената улица. Самото съзнание е задънена улица, от която няма изход, докато затворът не рухне. Както е казал поетът: макар че влакът няма да продължи по-нататък, вагоните няма да бъдат свободни и векът свобода няма да види, както и свободата — век, и даже няма да има кого да попиташ защо си тук, кой си ти и откъде си дошъл, заспали човече…

Но за повечето хора това е прекалено сложно. Вампирът не се стреми да им обясни всичко докрай. Може би само да поизплаши най-умните.

Край