Метаданни
Данни
- Серия
- Рама II (2)
- Включено в книгата
-
Батман Аполо
Свръхчовек — това звучи супергордо! - Оригинално заглавие
- Бэтман Аполло, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Марина Чертова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Вампири и върколаци
- Градско фентъзи
- Екзистенциален роман
- Интелектуален (експериментален) роман
- Постмодерен роман
- Сатиричен роман
- Съвременен роман (XXI век)
- Фентъзи
- Философски роман
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2015)
Издание:
Автор: Виктор Пелевин
Заглавие: Батман Аполо
Преводач: Марина Чертова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: руска
Печатница: Печатница „Инвестпрес“
Излязла от печат: 05 октомври 2015
Редактор: Татяна Джокова
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 978-619-150-678-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4299
История
- —Добавяне
Съзнание
Появяването на съзнанието като трансфизичен ефект е свързано с квантовата неопределеност и по-точно — с нейния колапс. Изходната неопределеност съдържа огромно количество потенциални варианти и възможни форми на тяхното проявление. Съзнанието — това е ефект, който възниква при прехода от безкрайно число непроявени възможности към един окончателен вариант. Съзнанието е актуализация на единствения останал вариант, който по този начин се осъзнава. Това е нещо като блестяща триизмерна корона на невидимото и многомерно черно слънце — или, както ние го наричаме, Великия вампир. От метафизична гледна точка съзнанието — това е смърт на свободата, затова ние го наричаме тъмница.
Ако сте забелязали, че вие сте и осъзнавате себе си, с вас се е случило най-лошото от възможното в космоса на вероятностите. Случилото се е толкова ужасно, че сега даже и не можете да си представите какво се е случило и с кого и как нещо въобще може да бъде иначе, защото съзнанието е безизходна самоподдържаща се тъмница, от която не можеш да погледнеш даже мислено.
Затова в съзнанието има малко хубави неща, нищо че му се покланят и масони, и индуси. Това е един вид мазе на Вселената, окончателно задънена улица. Но не в смисъл на осъзнаване на задънената улица. Самото съзнание е задънена улица, от която няма изход, докато затворът не рухне. Както е казал поетът: макар че влакът няма да продължи по-нататък, вагоните няма да бъдат свободни и векът свобода няма да види, както и свободата — век, и даже няма да има кого да попиташ защо си тук, кой си ти и откъде си дошъл, заспали човече…
Но за повечето хора това е прекалено сложно. Вампирът не се стреми да им обясни всичко докрай. Може би само да поизплаши най-умните.