Виктор Пелевин
Батман Аполо (22) (Свръхчовек — това звучи супергордо!)

Социална реализация

Никой няма да отрече, че социалната реализация е важно нещо.

Парадоксът е в това, че съвременната наука вярва, че човешките мисли и чувства — включително усещането за социална значимост и жизнен успех — са резултат от електрохимичните реакции в мозъка; по-точно — дори не резултатите, а самите реакции и процеси. А пък от учителите на човечеството социалният успех е признат като напълно разумна цел, за постигането на която си струва да похабиш целия си живот.

И така, излиза, че от една страна, социалната значимост е определена комбинация от атоми в мозъка. А от друга — за постигането на тази нищожно малка по размери и стойност материална конфигурация трябва цял живот да се трудиш в така наречената „реалност“ за някакъв твърде неясен чичко, като преобръщаш огромни обеми материя. В това има някакъв потресаващ абсурд.

Впрочем това е същият този hard problem, разбирането на който е забранено за хората.

По-интересното е друго.

Може ли въобще човек да има „социална реализация“? Нима това не е фалшив „хепиенд“ от американски филм, извън рамките на който са скрити старостта и смъртта? Даже социалната реализация да е с размерите на Хеопсовата пирамида или яхтата на Стив Джобс, къде ще се дене тя след смъртта на реализирания?

Както казва в лична беседа св. Григорий Нисийски, „човекът е едно малко бързопреходно зловоние“. Но за този аспект на проблема учителите на човечеството предпочитат да не говорят и си спомнят за него само тогава, когато им е платена реклама за гробище или пенсионен фонд.

В руската преса преди известно време имаше вял спор между някакви персонажи на тема: „Равен ли е Лимонов^[1] на Сахаров, Солженицин и Бродски, или това са смешни претенции?“. Отговаряме — равен е. И на Солженицин, и на Бродски, и на Сахаров. И на Коперник. И даже на другаря Сталин. На всеки поотделно и на всички сумарно. А те, и всеки поотделно, и всички заедно, са равни на нула. Същото се отнася до всеки Наполеон от лудницата, включително и за оригиналната френска марка. Уви, това се отнася и до произнасящия тези думи, макар той да е Кавалерът на Нощта.