Виктор Пелевин
Батман Аполо (19) (Свръхчовек — това звучи супергордо!)

Записки на буквата „С“

Самюъл Бекет, струва ми се, беше казал, че ако в първо действие на сцената стои бесилка, то в трето действие тя трябва да гръмне. Смисълът на тези думи е в това, че ако споменавате нещо важно във вашето повествование, то трябва някак да участва в него, да развива сюжета, да помага на „характерите“ да се разкриват (така се наричат фалшиво нелепите и неотговарящи на нищо в реалността образи на „хора“, които според дебютната човешка теория на литературата трябва да бъдат създавани, за да могат книгите да бъдат предсказуеми, фалшиви и достъпни за мнението на критиката — и в никакъв случай да не ги чете някой друг). В историята, с други думи, не трябва да има нефункционални елементи.

Но този принцип, разбира се, важи само за слабите писателски имитации, изсмукани от известни писателски пръсти с цел да се пробие в топлата воня на литературния елит. Принципът не се отнася до великите произведения, описващи реалния опит от живота, от смъртта и така нататък.

Сериозните книги не могат и не са длъжни да се подчиняват на това нагло правило по простата причина, че не всички бесилки, които срещаме, са функционални. В света, напомнящ потьомкиновско телевизионно предаване, единственото предназначение на което е сгряване на световния ефир, да изискват нещо подобно от книга могат само дремещи идиоти. Но отчитайки тяхното количество, съвсем не е изненадващо, че именно тяхната гледна точка е общоприетата.

Вампирът обаче никога не се бори с чуждия идиотизъм, а спокойно плава по неговото течение, предоставяйки борбата за истината на другите. По-лесно ми е да изчистя текста, така че той да съответства на смешните хорски представи за хармония, отколкото да обявя война на гвардейския полк литературни дяволи. Препрочитайки този ръкопис, забелязах в него една слабост — многократно споменавам, че моят вампонавигатор е давал информация изключително на буквата „С“, но това обстоятелство въобще не участва в повествованието.

Обаче да описвам как доставях удоволствие на изчервяващия се Велик прилеп с блясъка на вампирската си мъдрост, не ми се иска — това е прекалено лично.

Мога да махна всяко напомняне за буквата „С“ и вампотеката, като ги оставя извън рамките на текста заедно с множество други детайли от нашия бит, върху които не се разпростирах. Но помогна случайността.

Работата е в това, че вампонавигаторът понякога се използва при общуването с халдеи и даже с обикновени хора. Налага ни се да обсъждаме с тях герои на местната култура, медийни и политически събития и други — а това ние не го следим. Но сме длъжни да създаваме у хората впечатление, че разбираме техния живот по-дълбоко, отколкото те самите — и тук вампотеката е незаменима.

Качената в нея информация се подбира така, че да съответства на културната среда, където се готви да витийства вампирът. Информацията съвсем не отразява собственото ни мнение по излагания въпрос. Ние го нямаме. Подозирам, че мнение нямат дори и обслужващите вампонавигатора халдеи, които проследяват най-новите ударни дискурси и ги закачват на нашите черни криле. Но такава спецподготовка ни поставя в самия център на човешката реалност и заставя нашите събеседници да вярват, че дишаме с тях един и същ въздух — само че по-дълбоко.

В крайна сметка ние, вампирите, слабо познаваме хорските работи. Редакторът на тази книга отначало даже не разбра какво е това „приматизация“. А аз наистина чух тази дума от милиционерския телевизор вместо „приватизация“ и даже успях за себе си да я разшифровам (сега вече всичко е оправено). За приватизацията аз, разбира се, също бях чувал, но така работи мозъкът на вампира. Особено на Кавалера на Нощта, на когото съвсем не му е до хорските проблеми.

Затова вампонавигаторът е необходим не само в лимбо. Когато е сложен върху зъбите му, речта на вампира става малко фъфлеща. За да се избавим от този недостатък, ние често тренираме ораторско изкуство с навигатор в устата — почти като древния грък, който пълнел устата си с камъчета — и записваме речта си на диктофон, за да следим за нейното качество.

След като завърших тази книга, аз открих диктофона, с който упражнявах дикцията си. Всички записи на него по разбираема причина се отнасят само до думи и изрази с буквата „С“. Благодарение на това имам възможност да покажа на читателя как действат вампирските носители на информация.

В тях съвсем не е записан някакъв текст, както е в човешките речници и справочници. В тях се съхранява смисъл. Щом препаратът докосне езика, вампирът вече е постигнал всичко необходимо — нашата мъдрост е бърза като цианкалий. Чак след това ние някак си подбираме думи, за да изразим своето безпогрешно разбиране на човешки език. И се стараем да говорим ясно, за да не смущаваме събеседника си.

Веднага признавам, че нашата мъдрост е ефектна, но фалшива. Нейното предназначение не е да води човека към свобода и щастие, а да го омагьосва с холографския блясък на празни значения, за да може той да не усети ухапването. Абсолютно същото впрочем правят с хората и техните собствени каргофилософи и телевизионни мъдреци, само че не толкова елегантно. Но те не могат да хапят заради изгнилите зъби. Способни са, както казваше незабравимата Палена Биркин, само на фелацио за кроасан.

Ако сте халдей, животът ще ви предостави възможност да се докоснете до вампирската мъдрост и без мен. За останалите предлагам разпечатките на записите от моя диктофон — в реда, в който бяха направени. Редактирал съм ги съвсем малко, като съм отстранил мученето и паразитните думи и съм поставил абзаците.

Представете си монотонния, тих и малко шипящ глас, раздаващ се в мрака зад гърба ви. Сега вие ще можете няколко минути да си поговорите с вампир.