Виктор Пелевин
Батман Аполо (1) (Свръхчовек — това звучи супергордо!)

Ридмидок

Всичко, което знаете за вампирите, е лъжа.

Всичко, което може да прочетете или чуете за тях в съвременния свят, не отговаря на истината. Изключение прави моята първа книга „Empire V“.

Това кратко встъпление е предназначено за тези, които не са я чели, и цели да обясни накратко какво всъщност представлява вампирът.

„Empire V“ е написана от млад и неопитен вампир и съдържа някои фактологически неточности, съответстващи на тогавашното ниво на неговите знания. Дори и да сте чели първия ми роман, струва си да изгубите няколко минути, за да прочетете това предисловие — ще е полезно да освежите паметта си с ключовите понятия в нашия свят. Може да се върнете към въведението и по-късно, ако възникне такава необходимост.

Най-лесно е читателят да бъде въведен в смисъла, като му се обяснят термините от „Empire V“, които ще срещне по-нататък: това означава накратко да се опише нашата Вселена. И така, започвам — но не по азбучен ред, а в последователността, в която мислите нахлуват в главата ми.

1. „Език“, или магически червей

По своята природа вампирът е двойно същество — по подобие на ездача, яздещ кон. В самия център на черепа му живее така нареченият „език“, изобразяващ древната същност на висшата природа, която се намира в симбиоза с мозъка му. Намеренията на магическия червей обикновено се усещат като наши собствени желания. Но езикът е допълнителен мозък и затова вампирите са много по-умни от хората. А оттук — и много по-нещастни. Както казваше нашият граф Дракула, „един акъл е лошо, а два — още по-лошо“.

Сравнението с ездача и коня е много точно — магическият червей преминава от едно човешко тяло в друго и на практика е безсмъртен. Затова в някакъв смисъл и вампирът е безсмъртен: променя се само човешката му обвивка. Разбира се, ако имате подобна обвивка, няма да ви стане по-леко от чуждото безсмъртие. Макар и да разполагате с определени задгробни преференции.

Но за това малко по-нататък.

2. Божествени имена

Именно вампирите, маскирани като елински и други богове, някога управляваха хората. След това поради определени обстоятелства минахме в сянка — но както и преди, имаме власт над света. Според древния обичай вземаме имената на богове, на които се кланят хората. Но това са единствено някакви си прякори. Живеещите в нас магически червеи нямат имена.

3. Хамлет и халдеи

Ние, вампирите, обичаме да изпадаме в нирвана, която настъпва от прилива на кръв, докато висим от специална греда с главата надолу. Това е свързано с физиологията на магическия червей. Но ние преживяваме случващото се като потребност и като удоволствие.

Разбира се, разполагаме с големи предимства пред хората. Ако имахме и капка суета, бихме избърсали краката си със списъка на „Форбс“. Но ние не я притежаваме — имаме си други потребности. Не ни е интересно да чукаме скъпи проститутки на яхти в океана, шмъркайки кокаин в очакване на приближаващия разпад. Всеки от нас предпочита да прекара няколко часа в хамлета (така се нарича интимното помещение, където висим с главата надолу). Това е смисълът на нашето служене. Нашият дълг и нашата награда. А и просто кеф.

Думата „халдеи“ също започва с буквата „х“. Но халдеите нямат никакво отношение към хамлета. Те са нашите човешки слуги, чрез които управляваме планетата. Би могло да ги наречем таен елит, ако това не звучеше твърде смешно.

Скучно ми е да говоря твърде много за тях — вие вече знаете всичко и без мен. Да, виждате ги многократно всеки ден. Ако, разбира се, гледате телевизия.

4. Blood libel

Така наречената „кървава обида“, или „кървава клевета“. Едно обвинение в страшен грях отдавна е надвиснало над нас — че едва ли не пием човешка кръв. (Вампирите от по-възрастното поколение не употребяват тази дума в устната си реч и обикновено използват термина „червена течност“, който обаче остаря през последните години и все по-често се заменя с абревиатурата ДНА — особено в Америка.)

Трябва обаче да призная, че не жълтите писачи, а ние самите разпространяваме този слух. Освен това всички глуповати филми, книги и прочие страхотии за вампирите се финансират и внедряват от нас. Ние съзнателно се стремим да се скрием зад груби митологеми и примитивна приказна образност, в която няма да повярва нито един зрял човек.

Това ни прави абсолютно невидими за обществото. Смятаме, че е по-добре да ни приписват тежък грях, отколкото да ни изобличат в нещо по-невинно, за което ще разкажа по-надолу. Освен това ние използваме червена течност. Но не като храна (виж също „Черна завеса“).

5. ДНА, червена течност, и нейните препарати

Червената течност е основният информационен агент на организма. Когато човек отива в болница, си прави кръвни изследвания и след час докторът знае всичко за него. Или почти всичко. Ето така е и при нас. Разбира се, информацията не се съдържа в самата кръв, намира се в пространството, известно сред вампирите като „лимбо“. Кръвта съдържа само кодове и шифри, които позволяват да се разчетат сведенията, имащи отношение към дадения човек. Една груба аналогия — това е отдалеченият достъп до мрежата. Дегустирайки чужда червена течност, ние получаваме всички потребителски имена и пароли. Можем свободно да проникваме в чуждия вътрешен мир.

Цялата вампирска информатика е основана на този принцип. Вампирите използват препарати с червена течност, за да придобият знанията на другия човек. Дори той да е починал, специално пречистване на препарата позволява да се съхранят неговите знания и емоции. Разликата е както между живото цвете и изсушеното между страниците на някоя книга. Между другото, някои вампири, наричани undead, са способни да преминават границата между живота и смъртта чрез способи, които са непостижими за хората.

Особените технологии за пречистване позволяват да се отделят записаните в червената течност знания от човека, който ги притежава. С помощта на такива препарати можеш мигновено да овладееш огромни масиви от неизвестни до този момент сведения, при това, без да се докосваш до чуждата душа.

Различните препарати К.Ж. се използват в нашите информационни вампотеки и вампонавигации, за които ще разкажа в тази книга.

6. Ум „Б“, агрегат „М5“ и Великият прилеп

В ежедневието си ние се храним като хората, само че предпочитаме екопродукти. Дори и да смучем чужда кръв, това е най-вече метафорично. Ние сме най-висшето звено от хранителната верига, защото се храним с хората, които сме създали именно с тази цел. Но ние не се храним с вътрешностите на човешкото тяло, а с неговата пречистена жизнена сила.

Под жизнена сила имам предвид не телесната топлина, която има груба животинска природа, а психичната енергия в определен диапазон. Неин генератор е мозъкът, снабден с втора сигнална система, тоест с език, на чиято основа възниква абстрактното мислене.

Цялата човешка култура е горивото за този генератор. А всички душевни вълнения на хората се превръщат в източник на психично излъчване, с което ние се храним. Него го произвежда така нареченият ум „Б“. Създавайки го преди десетки хиляди години, вампирите са сътворили и съвременното човечество. Ум „Б“ е участващата в лингвистичното мислене част от съзнанието, където думите и основаните на тях образи се сблъскват (и реагират) един с друг, образувайки нещо като смислова волтова дъга, на която човек гледа през целия си живот като на единствена реалност.

Един от нашите поети оприличи езика, на който хората говорят, със сянката на Езика, тоест с магическия червей, който живее в черепа на вампира. Трудно е да се разкрие смисълът на това по-ясно и по-точно.

Някои халдеи дори не разбират, че цялото човешко мислене е „лингвистично“, тъй като броят на достъпните за хората възприятия се определя от „шаблоните за разпознаване“, тоест от думите. Това нещо, за което няма дума, за 99,99 процента от хората изобщо не съществува. Затова от самото начало човешката култура е изградена според нашите схеми и никога не се отклонява от тях и на милиметър.

В съответствие с приетата от руските вампири терминология културата се състои от два агрегата — на „гламура“ и на „дискурса“, сливащи се в гламуро-дискурс. Именно това са електродите, между които възниква ослепителната дъга, скриваща от човека всички останали аспекти на битието (вампири от други великоприлепства използват различен терминологичен апарат, за който ще спомена в тази книга, но това не променя смисъла).

Изгаряйки гламуро-дискурса, ум „Б“ излъчва специфични лъчения, които вампирите наричат агрегат „М5“. Неговата социална проекция са човешките пари. Именно с това се хранят вампирите. Ще говоря за истинската същност на агрегат „М5“ с цялата политическа некоректност. Вампирите не хващат направо агрегат „М5“. Това го умее единствено Великият прилеп — древно безсмъртно същество, което представлява огромна черна дупка в кипящия център на всяка водеща национална култура. Мястото, което то обитава, се нарича „Хартланд“ и е дълбока пропаст, на дъното на която има пещера.

Великият прилеп не е физическо същество в смисъла, в който човекът е физическо същество. Но той има физическо тяло — това е гигантски прилеп с много дълга шия, скрита в специален каменен жлеб с прозорци. По принцип това тяло е недостъпно за хората. Но веднъж на няколко десетилетия му присаждат поредната човешка глава, която е новият човешки аспект на Великия прилеп^[1] и неговата нова антена.

Ние наричаме тази глава Ищар; други вампирки не получават такова име. Благодарение на тази глава Великият прилеп е способен да поддържа психичен контакт с изменящия се свят на повърхността на земята, създавайки на хората мечти, надежди и жизнени цели, които в края на краищата се превръщат в баблос. Историята за това как моята приятелка Хера стана нашата нова Ищар е описана в книгата „Empire V“.

Всяка предишна глава на Великия прилеп се погребва с пищна церемония, а след това се мумифицира и се съхранява в собствена камера. Тази подземна галерия представлява зловещо зрелище. Но ние свикваме с всичко.

7. Баблос и Червена церемония

Великият прилеп улавя агрегат „М5“ и го преработва в баблос — свещена течност, която в древната митология е наричана амброзия — нектарът на безсмъртието (думата „баблос“ етимологически е свързана с Вавилон, а не толкова с „бабло“ — макар че всъщност тази лъжлива етимология е абсолютно правилна^[2]). Баблосът наподобява на нефт с висока концентрация, в който се кондензират душевните терзания и мъки на човека, уверен, че свободно избира пътя на своята съдба в съответствие с личните си вкусове и предпочитания.

Обикновеният вампир живее не за да виси в хамлета. Той живее, за да смуче баблос. Тази процедура се нарича „Червена церемония“.

Този, който употребява баблос, не е човекът, който носи в себе си магическия червей, а самият магически червей. Вампирите не знаят какво изпитва той. За нас това е много приятен опит, чийто резултат е трудно за описване трансцендентно преживяване, подобно на озаренията, до които достигат хората мистици.

Материалната основа на това преживяване, както твърдят някои вампири дисиденти, е в това, че баблосът отключва навреме ум „Б“. Ние преставаме да сме получовеци, които ежесекундно произвеждат агрегат „М5“, и тогава се проявява нашата свръхчовешка природа… В това има някакво рекурсивно изящество — приемането на баблос като че ли навреме освобождава вампира от необходимостта да изработва баблос. Но аз не съм напълно сигурен в това.

Именно благодарение на баблоса магическият червей съхранява своето безсмъртие. В нашата ценностна йерархия баблосът заема най-високото място. Това е „безценният дар на Великия прилеп, неговото свещено мляко“, както казва един наш поет. Но сравнението с хероина би било по-точно. Веднъж опитал баблос, вампирът е обречен да го желае цял живот. Човешката алчност за пари е само сянка на тази велика вампирска жажда.

8. „Рубльовка“ и Хартланд

Руският Хартланд е разположен в горите, недалеч от Рубльовското шосе^[3].

Иска ми се читателят веднага да разбере, че вампирите не създадоха там Хартланд, защото наблизо се намира „Рубльовка“. „Рубльовка“ беше издигната там, защото наблизо е Хартланд. Никога не ни е харесвало съседството с новобогаташите. Но това беше удобен за нас социален буфер, позволяващ Хартланд да се отдели от дивото поле, тоест от цяла Русия. А днес предприемаме всички необходими мерки „Рубльовка“ постепенно да се запусне, а разположените тук имоти да загубят статуса и привлекателността си.

Нашият идеал е създаването на вампирски анклав сред безлюдното гробище на суетата. Искаме да се загубим сред стотиците изложени за продажба мавзолеи на окрадената мечта, които никой никога няма да купи заради безумните им цени. Това е обмислената стратегия, в съответствие с която развиваме този район.

9. Древното тяло

Както вече бе отбелязано, материалността на Великия прилеп е по-различна от тази на хората. Тя може да бъде съзряна единствено от вампира, а в редки случаи и по волята на самия Прилеп. Човек просто не би могъл да намери входа към Хартланд — и въпросът къде се намира той е лишен от смисъл за хората. Вампирът попада в Хартланд, скачайки в пропаст. По време на този скок той се превръща в огромен прилеп (разбира се, доста по-малък от титаничния Велик прилеп). Именно това е Древното тяло, в което, ако се вярва на нашата митология, магическите червеи са живели на земята стотици милиони години преди появата на човека. Влизайки в Хартланд, ние отново ставаме хора.

Вампирът използва Древното тяло, за да се движи незабележимо във физическия свят. През това време нито един човек не би могъл да ни види.

10. Черен шум и Черна завеса

Това са близки, но не и тъждествени понятия.

Черният шум е информационната среда, обкръжаваща съвременния човек. Информационните потоци, които заливат неговото съзнание, се състоят от непредсказуеми комбинации от множество добре подбрани дезинформационни шаблони. (Както някой изящно се бе изразил, Черният шум е бял шум, чиито съставни части са предплатени.)

Черната завеса е аспект на Черния шум: информационна технология, позволяваща на вампира да скрие собствения си свят от хората. Тя се основава на това, че е прието различните явления на вампирското съществуване да бъдат скривани зад информационни омоними, тоест зад смислови маски, симулакруми залъгалки, карнавално дублиращи автентичните същности на нашия свят. Всичките книжни и кинематографични франчайзи за вампирите, натрапчиво преснимани и преписвани всяка година, са елементи на Черната завеса. Тя дори има лингвистична проекция — именно от нея са обусловени многото изрази, които хората употребяват, без да разбират техния смисъл („he or she“, „batman“ и т.н.).

Реалните събития и процеси в света на вампирите съзнателно се изкривяват и отиграват от нашите слуги — халдеите, като полубезсмислен пърформанс в пространството на човешката култура (оттук идват и изразите „общество на спектакъла“^[4], „както в низините, така и по върховете“ и т.н.). Затова вампирите не се страхуват от изтичане на свръхсекретна информация — хората и без това „знаят“ всичко. В пространството на човешката култура не е останала нито една празна страница, на която може да бъде написана истината — всички те са изписани с неравен халдейски почерк и никакви „мене, текел, фарес“^[5] просто няма да бъдат видени на този фон (виж „Blood libel“).

Изобилието на „черен цвят“ в тази терминология няма физически или мистичен смисъл и е провокирано единствено от естетическите предпочитания на вампирите. Черното е нашият национален цвят.

11. Покриващо възприятие

Някои материални аспекти на нашата култура, като пещерата на Великия прилеп, Древното тяло и други, не могат да бъдат скрити само с помощта на културните манипулации. В нашата маскировка има още един аспект, който трудно може да бъде разбран. Нарича се „Покриващо възприятие“.

Неговата същност е в това, че елементите на вампирската реалност просто не се възприемат от хората — така както примерно при „сляпото петно“, празното място в самия център на зрителното поле, където потокът на попадналата в окото светлина се проектира на изхода на зрителния нерв. „Сляпото петно“ може да бъде открито с помощта на специални опити, с които предлагам да се заемат всички, които се съмняват. Те са прости и описанието им лесно може да бъде открито в интернет.

Забранените елементи от реалността по същия начин се задраскват от съзнанието на човека. Върху тях сякаш се зашива кръпка, повтаряща най-близкия разрешен модел на възприятие. Такова кърпене на реалността е една от любимите технологии на човешкия мозък и това ни е добре дошло. Вампирите твърдят, че още от дълбока древност са изградили този навик у човека, когато са го използвали като жертвено животно.

Механизмът на Покриващото възприятие не ми е ясен докрай. Мога само да повторя чуждите думи (ако не ги разберете, не се разстройвайте — аз също не ги разбирам). Както се предполага, когато е в Древното тяло, вампирът е невидим за човека, защото Писъкът на Великия прилеп (виж по-долу) кара човешкия мозък да прави „принудителна инспекция на множеството скици на възприемаемото и на тяхната подсъзнателна цензура“. Вероятно смисълът на това заклинание е в това, че нервната система на човека регистрира всичко, но мозъкът получава строга команда да отредактира възприятието така, че ние да не бъдем забелязани.

Съвсем точно знам само едно — в Древното тяло вампирът е невидим. Освен това Покриващото възприятие помага на великите вампири да скриват себе си и мислите си не само от хората, но и от по-малко опитните си сродници.

Вампирът, който лети над града в Древното тяло, може да бъде видян от друг вампир, но не и от човек. Често задават въпроса дали вампирът се улавя от радар. На това няма отговор, тъй като става дума не за физично явление, а за човешко възприятие. Дори вампирът да бъде засечен от радар, точката, която ще го изобразява на екрана, няма да бъде видима за никого. Освен, разбира се, за друг вампир.

12. Ухапването и писъкът на Великия прилеп

Вампирът може да извлече малка капка червена течност изпод кожата на жив човек, за да получи достъп до неговия вътрешен свят. Това се случва незабелязано и почти неволно в момент, когато се оказваме близо до интересуващия ни субект. Това е една от нашите свръхспособности — нещо като дистанционно ухапване от комар. Необходимо е съвсем малко количество ДНА.

Проверовъчното ухапване позволява на по-старите вампири да контролират съзнанието на младите, прониквайки свободно в тяхната памет и в мислите им. Но съзнанието на вампирите, които стоят по-горе в нашата йерархия, остава затворено за тези, които са по-долу. Никой не може да погледне в разума на Великия прилеп, дори и в неговата сменяема човешка глава. Именно степента на личната непрозрачност определя ранга на вампира — но това не е строга йерархия, а по-скоро неформален списък с рангове, който постоянно се колебае и променя.

Между другото, бих искал да спомена една своя комична грешка. В книгата си „Empire V“ разказах как във вампотеката на своя наставник, покойния Брама (от когото магическият мозъчен червей премина към мен), открих странен препарат, който не фигурираше в каталога. Той се наричаше „Ухапването и Писъкът на Великия прилеп“. Запознавайки се с него, без да имам разрешението на наставниците си, аз стигнах до извода, че вампирът пробива човешката кожа с електрическа искра. Това, разбира се, е смешно.

В своя защита мога да кажа, че през 60-те години на миналия век сред вампирите имаше мода да описват собственото си битие чрез природонаучно обяснение — и те наистина си измерваха разликата в потенциала между различните вътрешни зони на своите кучешки зъби. Смятаха я за достатъчна, за да се образува пиезоискра. Но самата искра така и не откриха.

Покойният Брама не само събираше старинни маски, но и обичаше човешката литература, а и сам той не й беше чужд — притежаваше огромна колекция от литературни препарати и коктейли. Както стана ясно по-късно, въпросният препарат беше скица на фантастичен роман за робот вампир. Препаратът беше направен от ДНА на един литературен негър, с когото Брама разработваше този сюжет. А аз приех всичко за чиста монета.

Впоследствие моите наставници ми обясниха, че ухапването от вампир има съвсем друга природа. Кучешките зъби на вампира (наш древен поет ги е нарекъл „рогата на Победоносеца“) за магическия червей са нещо като антени. Чрез тях той изпраща в пространството психическа команда, на която не може да се противопостави нито един организъм. Тази команда се нарича „Писъкът на Великия прилеп“. Прилича на възгласа на уличните бандити „стой, страхувай се“ — само че в по-разгърнат вид: „стой, страхувай се, всичко забрави“. При това вампирът не издава никакви звуци.

Писъкът на Великия прилеп прави ухапването незабележимо за човека и тази липса на усет може да бъде обяснена някак си от човешката наука. Абсолютно необясним обаче остава физическият аспект на ухапването. Той може да бъде описан само метафорично.

След Писъка на Великия прилеп в частица от кръвта на човека се заражда някакво подобие на собствена воля. По време на тази операция в капката кръв магическият червей сякаш проектира своята същност. И на капката по непостижим начин се удава да оживее, да пробие кожата (или пък да изтече през нея), да се откъсне от човека носител и да увисне във въздуха, където вампирът я поема с устата си.

Мой приятел, професор по теология от Кишинев, който вече няколко години работи при мен като шофьор изповедник, ми предложи една от най-мрачните, но красиви интерпретации на тази технология. Той каза, че по време на тази операция в капката кръв се заражда душа, която се стреми към спасение. Капката кръв се опитва да избяга от омразното и обречено човешко тяло и благодарение на чудовищното напрягане на волята и на състраданието на космоса се оказва способна на това. Когато тя увисне във въздуха извън кожата, вампирът я поема с устата си. След това „душата“ й се оказва спасена, защото се връща във вампира, на когото принадлежи изначално, тъй като именно той я е създал в капката чрез своя беззвучен писък. Но това, разбира се, е временно спасение, защото тя е вампирска душа.

Ох, тези теолози.

Някои неща ще разкажа за тях в тази книга. А сега, мила читателко, след мен! Вампирът има девиз — към тъмнината, назад и надолу!