Е. Л. Джеймс
Грей (17)

Вторник, 31 май 2011

Мама я няма. Не знам къде е.

Той е тук. Чувам ботушите му. Много тропат.

Имат сребърни катарами. Тропа. Много силно.

Той тропа. И крещи.

Аз съм в гардероба на мама.

Крия се.

Той не ме чува.

Мога да съм много тих. Съвсем тих.

Тих съм, защото ме няма.

— Мръсницо! — крещи той.

Непрекъснато крещи.

— Мръсница такава!

Крещи на мама.

Крещи на мен.

Удря мама.

Удря мен.

Чувам как вратата се затваря. Вече го няма.

И мама я няма.

Аз съм в гардероба. В тъмното. Съвсем тих.

В гардероба съм дълго. Много, ама много дълго.

Къде е мама?

 

 

Когато отварям очи, радиочасовникът показва пет и двайсет и три. Спал съм на пресекулки, стряскан от кошмари, и съм изтощен, но решавам да потичам, за да се събудя. Щом си слагам анцуга, грабвам телефона. Имам есемес от Ана.

Радвам се. Пристигнала е, в безопасност е. Тази мисъл ме радва и бързо преглеждам имейла. Темата на последното съобщение ме стряска: „Харесва ли ти да ме плашиш?“

Няма начин!

 

 

Настръхвам, сядам на леглото и зачитам. Сигурно го е изпратила, докато е чакала прехвърлянето в Атланта.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Харесва ли ти да ме плашиш?

Дата: 31 май 2011, 06:52

До: Крисчън Грей

Знаеш колко мразя, когато харчиш пари по мен. Да, ти си много богат, но все пак това ме кара да се чувствам неудобно, като платена курва. Въпреки това ще призная, че пътуването в първа класа ми харесва. Много по-цивилизовано е. Затова ти благодаря още веднъж.

И това го казвам съвсем сериозно. И наистина ми хареса масажът на Жан Пол. Той е гей. Не ти казах тази подробност, защото ти бях ядосана и исках да те подразня, за което много съжалявам.

Но, както винаги, ти преиграваш. Не може да ми пишеш такива неща — вързана в сандък (така и не разбрах дали беше шега). Това ме плаши… ти ме плашиш… Аз съм напълно омагьосана от теб и дори обмислям с теб начин на живот, за какъвто дори не бях подозирала допреди седмица. И после написваш нещо, което ме кара да пищя от ужас и да бягам, но няма да го направя, защото ми липсваш. Наистина ми липсваш. Искам това между нас да се получи, но се страхувам от чувствата си към теб, те са много дълбоки и се боя, че тази пътека може да е доста тъмна и да ме отведе надолу. Това, което ми предлагаш, е еротично и много възбуждащо и съм любопитна да видя още, но в същото време се плаша, че ще ме нараниш физически и емоционално.

Ако след три месеца ми кажеш „Чао!“, какво ще правя аз оттам нататък? Но предполагам този риск го има във всяка връзка. Това просто не е връзката, която си представях, че ще имам, поне не първата.

За мен е огромна стъпка. Трябва да ти се доверя изцяло.

Ти беше прав, когато каза, че в мен няма нищо от мисленето на една подчинена. Съгласна съм с теб. И въпреки това аз искам да съм с теб и ако това е цената, която трябва да платя, за да бъда с теб, искам да опитам, но се страхувам, да, че ще се проваля и ще се съсипя физически и психически, а това е идея, която за момента не ми харесва.

Бях толкова щастлива, когато каза, че ще опиташ да ми дадеш повече. Може би трябва да помисля и да реша за себе си какво „повече“ е това, което искам. Това е и причината да замина. Когато съм с теб, ти ми вземаш акъла и не мога да мисля.

Викат полета ми. Затварям.

После пак.

Твоя Ана

Тя ме упреква. Отново. Само че ме поразява с откровеността си. Всичко ми се изяснява. Прочитам имейла й още веднъж, след това отново, и всеки път спирам на „Твоя Ана“.

Моята Ана.

Тя иска връзката ни да потръгне.

Иска да е с мен.

„Има надежда, Грей.“

Оставям телефона на нощното шкафче и решавам да потичам, за да проясня мислите си и да помисля над отговора.

Поемам по обичайния си път по Стюарт към Уестлейк Авеню, в ушите ми гърми песен на „Фор Тет“.

Ана ми е дала предостатъчно материал за размисъл.

Да й плащам за секс ли?

Като на курва?

Никога не съм я възприемал по този начин. Самата мисъл ме вбесява. Ама адски ме вбесява. Гневът ми бълбука. Защо си причинява това? Аз съм богат, какво от това? Тя просто трябва да свикне с този факт. Припомням си вчерашния разговор за самолета на ГЕХ. Тя не прие предложението ми.

Поне не ме иска заради парите ми.

А иска ли ме изобщо?

Казва, че я омайвам. Боже, нещо се е объркала. Тя ме е омаяла мен по начин, който никога не съм изпитвал, а се качи на самолета и прелетя цялата страна, за да е далече от мен.

Как, според нея, се чувствам аз?

Права е. Повел съм я по тъмна пътека, която е много по-интимна от която и да било ванила връзка — или поне така ми се струва. Достатъчно е да погледна Елиът и стряскащо небрежния му подход към момичетата, с които излиза, и веднага забелязвам разликата.

А и аз никога не съм я наранявал физически или емоционално — как е възможно да й минава подобна мисъл? Просто искам да пробвам докъде мога да стигна с нея, да видя какво ще направи и какво няма. Ще я наказвам, когато нарушава правилата… да, може и да боли, но не повече, отколкото може да понесе. Може да работим с онова, което тя предпочита. Можем да го даваме съвсем бавно.

Ето я и засечката.

Ако ще прави онова, което искам аз, ще трябва да я окуражавам и да й давам „повече“. Какво ли е това… все още не знам. Заведох я да се запознае с нашите. Това спада към категорията повече. А и не беше чак толкова трудно.

Забавям крачка и обмислям онова, което най-силно ме притеснява в имейла й. Не е страхът й, а че е ужасена от дълбочината на чувствата, които изпитва към мен.

Какво означава това?

Непознато чувство се надига в гърдите ми, дробовете ми горят от жажда за въздух. Това ме плаши. Плаши ме толкова много, че се насилвам още и още, така че чувствам единствено болка от изтощение в краката и гърдите и студената пот, която се стича по гърба ми.

„Да, не се занимавай с този въпрос, Грей.

Запази контрола.“

Когато се връщам в апартамента, вземам бърз душ и се бръсна, след това се обличам. Гейл е в кухнята.

— Добро утро, господин Грей. Искате ли кафе?

— Да, благодаря — отвръщам, без да спирам.

Сядам на бюрото в кабинета си и включвам компютъра, за да напиша отговор на Ана.

От: Крисчън Грей

Относно: Най-накрая!

Дата: 31 май 2011, 07:30

До: Анастейжа Стийл

Анастейжа,

Учудвам се, че всеки път, когато си далеч, започваш да комуникираш открито и честно с мен.

И се дразня, че не го правиш, когато сме заедно.

Да, богат съм. Добре е да свикнеш с това. Защо да не харча пари за теб? Та аз казах на баща ти, че съм ти гадже, по дяволите! Мъжете не правят ли това за момичетата си? Като твой Доминант очаквам да приемаш всичко, което ти се купи, без да възразяваш. Кажи и на майка си, че съм ти гадже.

Не зная как да отговоря на думите ти, че се чувстваш като курва. Знам със сигурност, че не е така, както си го написала, и знам, че това са изцяло твои самовнушения. Не зная какво да кажа или да направя, за да премахна тези съмнения. Искам да имаш най-доброто от всичко. Работя изключително много и смятам, че мога да харча парите си така, както намеря за добре. Мога да купя всичко, което пожелаеш. И искам да го направя. Наричай го ако щеш неправилна инвестиция, прахосничество, каквото искаш име му сложи. Или пък, ако искаш, се опитай да проумееш простичката истина, че никога не съм, не бих и няма да мисля за теб по начина, по който се описваш и се възприемаш. Ти си умна и красива млада жена, а имаш толкова много проблеми заради ниското си самочувствие, че почвам да си мисля дали да не ти запиша час при доктор Флин.

Извинявам се, ако съм те уплашил. Мисълта, че съм всял страх в душата ти, е ужасно болезнена за мен. Наистина ли си помисли, че мога да те сложа в сандък и да те пусна да пътуваш така? Та аз ти предложих частния си самолет, по дяволите! Да, шега беше, и очевидно доста лоша шега. Не мога да не отбележа, че се възбудих при мисълта за Анастейжа с вързани ръце и уста. Мога лесно да отворя сандъка (това вече не е шега). Не си падам по сандъци. Зная, че имаш проблем с връзването на устата и ако/ когато решим да го направим, ще го обсъдим предварително. Мисля, че това, което напълно ти е убягнало в цялата картинка, е, че при доминантно-подчинените връзки цялата сила е в ръцете на подчинения. Тоест в твои ръце. И ще го повторя пак — ти си тази, която държи силата. Не аз. В къщата при лодките ти каза „не“, а аз не мога да те докосна, ако кажеш „не“. Ето защо е нужно това споразумение — това са нещата, които ти ще или не ще правиш. Ако опитаме и не ти хареса, ще преразгледаме всичко отначало. Всичко зависи от теб. Не от мен. И ако не искаш да си вързана през китките и устата и сложена в сандък, тогава това няма да се случи.

Искам да споделя начина си на живот с теб. Никога не съм искал нещо по-силно. Честно казано, аз те боготворя заради това, което правиш. Ти си толкова невинна, а искаш и казваш, че ще опиташ. Това означава много за мен. Едва ли можеш да си представиш. Освен наивна ти си и напълно сляпа, за да не видиш, че съм като омагьосан от теб, макар че съм ти го казвал много пъти.

Не искам да те загубя. Не ми е приятно, че трябваше да летиш близо пет хиляди километра, за да си далеч от мен. Същото е и с мен, Анастейжа. Всяка мисъл и логика изчезва, когато сме заедно — толкова дълбоки са чувствата ми към теб.

Разбирам паниката ти, но аз се опитах да стоя далеч от теб. Наистина опитах. Знаех, че нямаш опит, и мисля, че никога не бих ти предложил това, ако имах и най-малката представа колко невинна си всъщност. И въпреки невинността си ти ме обезоръжаваш напълно, по начин, по който не го е правил никой. Ето например имейла ти. Четох го безброй пъти, за да разбера гледната ти точка. Три месеца не ти се струват достатъчно, страхуваш се какво ще се случи след това. Колко искаш да го направим? Шест? Година? Колко искаш? Кое ще те накара да се чувстваш по-добре и по-спокойна? Просто ми кажи.

Разбирам, че е огромна крачка да се довериш някому безрезервно. Аз трябва да спечеля доверието ти. Но ако търпя провал и не успявам, ти просто трябва да ми казваш. Изглеждаш толкова силна, така уверена в себе си — и после сядам и чета това, което пишеш, и виждам една съвсем друга Анастейжа. А аз мога да разбера какво правя и как го правя и дали успявам само и единствено от теб. Трябва да си честна с мен, двамата трябва да сме честни един към друг, за да проработи това.

Тревожиш се, че не си устроена да се подчиняваш. Добре, вероятно това е така. Но в крайна сметка единственото време, когато трябва да се държиш като подчинена, е в стаята с играчките. Това е и единственото място, където ти ми позволяваш да упражня силата и контрола си над теб, единственото място, където правиш това, което ти се каже. И аз никога не бих те пребил до синьо или черно. Цветът, който се стремя да постигна, е розов. Извън стаята с играчките харесвам начина, по който ме предизвикваш. Това е ново и доста приятно изживяване. Не бих искал да променям това. Така че сега е твой ред да ми кажеш какво „повече“ се иска от мен. Ще се опитам да погледна на нещата с отворено съзнание, ще се опитам да ти дам пространството, от което имаш нужда, и ще се опитам да стоя далеч, докато си при майка си. И ще очаквам с нетърпение следващия ти имейл.

През това време се наслаждавай на почивката си. Но не прекалявай с насладите.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Изпращам мейла и отпивам от студеното кафе.

Сега се налага да чакаш, Грей. Да видим тя какво ще каже. Отивам с тежки стъпки в кухнята, за да проверя какво ми е направила за закуска Гейл.

Тейлър чака в колата, за да ме закара на работа.

— Какво искаше снощи? — питам го.

— Не беше нещо важно, господине.

— Добре — отвръщам и поглеждам през прозореца, опитвам се да избия Ана и Джорджия от мислите си. Така и не успявам, но ми хрумва една идея.

Звъня на Андреа.

— Добро утро.

— Добро утро, господин Грей.

— На път съм към офиса. Би ли ме свързала с Бил?

— Да, господине.

След малко говоря с Бил.

— Здравейте, господин Грей.

— Хората ти провериха ли Джорджия за завода? Интересува ме Савана.

— Мисля, че да, господине. Трябва обаче да се уверя.

— Провери. И ми се обади.

— Добре. Това ли е всичко?

— Засега. Благодаря.

* * *

Денят ми е натоварен, срещите са една след друга. От време на време поглеждам имейлите, но Ана не ми е отговорила. Питам се дали не се е уплашила от тона на моя мейл, или просто е заета с други неща.

Какви други неща?

Просто не успявам да спра да мисля за нея. През целия ден разменям есемеси с Каролайн Актън, одобрявам или изключвам тоалетите, които е избрала за Ана. Надявам се тя да ги хареса: ще изглежда зашеметяващо във всичките.

Бил се свързва с мен и ми съобщава за потенциален терен за завода ни близо до Савана. Рут проверява.

Поне не е Детройт.

Обажда се Елена и решаваме да вечеряме в Кълъмбия Тауър.

— Крисчън, много си потаен за това момиче — упреква ме тя.

— Ще ти разкажа всичко на вечерята. В момента съм зает.

— Ти винаги си зает — смее се тя. — До осем.

— До осем.

Как е възможно жените в живота ми да са толкова любопитни? Елена. Мама. Ана… За стотен път се питам какво ли прави. А, ето че най-сетне пристига отговор от нея.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Многословие

Дата: 31 май 2011, 19:08

До: Крисчън Грей

Сър, безспорно имате заложби на добър писател. Трябва да ида на вечеря в голф клуба на Боб. И за Ваше сведение, врътвам очи при мисълта за предстоящия купон. Но засега задникът ми е в безопасност, тъй като Вие и сърбящата Ви ръка сте доста далеч от мен.

Имейлът ти… Хареса ми много. Ще отговоря при първа възможност. Липсваш ми.

Приятен следобед.

Твоя Ана

Това не е „не“, а аз й липсвам. Облекчен съм, развеселен съм от тона й. Отговарям.

От: Крисчън Грей

Относно: Задника ти

Дата: 31 май 2011, 16:10

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Малко съм разконцентриран от заглавието на имейла Ви. Няма спор — засега е в безопасност.

Засега.

Приятна вечеря в клуба. И ти ми липсваш, особено задникът ти и многознайната ти уста.

Моят следобед ще е тъп и единственото, което ще му вдъхва живот, ще е мисълта за теб и за очите, които така умело въртиш.

Мисля, че Вие, госпожице, имахте смелостта да ми посочите истината, че аз също страдам от този доста неприятен порок.

Крисчън Грей Въртящото око

и Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Няколко минути по-късно отговорът й звънва в пощенската ми кутия.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Въртящото око

Дата: 31 май 2011, 19:14

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей,

Престанете да ми пишете. Успявате да ме разсеете дори и от другия край на континента.

А, и да не забравя да попитам. Кой Ви пляска, когато си връткате очите?

Твоя Ана

Ти, Ана, ти.

Винаги.

Спомням си как ми каза да мълча и как подръпна срамните ми косми, докато седеше върху мен, гола. Тази мисъл ме възбужда.

От: Крисчън Грей

Относно: Дупето ти

Дата: 31 май 2011, 16:18

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Въпреки всичко предпочитам моето заглавие пред Вашето. И то го предпочитам по най-различни начини. Хубаво е да знам, че съм си собствен господар и никой не ме укорява за нищо. Освен майка ми от време на време и доктор Флин. И ти.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Забелязвам, че барабаня с пръсти, докато чакам отговора й.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Аз? Да укорявам?

Дата: 31 май 2011, 19:22

До: Крисчън Грей

Сър,

Кога съм имала смелостта да Ви укорявам, господин Грей? Мисля, че ме бъркате с някоя друга… което е непростимо. Наистина трябва да се приготвя.

Твоя Ана

Ах ти! Скастряш ме с имейли при всяка възможност. Как бих могъл да те сбъркам с друга?

От: Крисчън Грей

Относно: Дупето ти

Дата: 31 май 2011, 16:25

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Може ли да се приготвите писмено? Мога ли да закопчая ципа на роклята ви?

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

От: Анастейжа Стийл

Относно: Забранено за деца под 17

Дата: 31 май 2011, 19:28

До: Крисчън Грей

Бих предпочела да го свалиш.

Думите й се отправят право към члена ми и му съобщават да се надигне.

Тази работа плаче за… как го каза тя? ДА КРЕЩЯ С ГЛАВНИ БУКВИ.

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай какво си пожелаваш…

Дата: 31 май 2011, 16:31

До: Анастейжа Стийл

СЪЩО И АЗ.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

От: Анастейжа Стийл

Относно: Копнея

Дата: 31 май 2011, 19:33

До: Крисчън Грей

Бавно…

От: Крисчън Грей

Относно: Стенание

Дата: 31 май 2011, 16:35

До: Анастейжа Стийл

Искам да съм при теб.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

От: Анастейжа Стийл

Относно: Без дъх

Дата: 31 май 2011, 19:37

До: Крисчън Грей

И АЗ.

Кой друг е в състояние да ме възбуди с един имейл?

От: Анастейжа Стийл

Относно: Без дъх

Дата: 31 май 2011, 19:39

До: Крисчън Грей

Викат ме. Трябва да тръгвам.

После, бебчо.

Подсмихвам се на думите й.

От: Крисчън Грей

Относно: Плагиатство

Дата: 31 май 2011, 16:41

До: Анастейжа Стийл

Открадна ми репликата и ме заряза.

Приятна вечеря.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Андреа чука на вратата с нови материали от Барни и соларния таблет, който разработваме. Изненадана е, че се радвам да я видя.

— Благодаря, Андреа.

— Няма за какво, господин Грей. — Усмихва ми се. — Искате ли кафе?

— Да, благодаря.

— С мляко ли?

— Не, благодаря.

 

 

Денят ми става значително по-хубав. Тръшнах Бастил два пъти по време на кикбокса. Това не се беше случвало. Докато си обличам сакото след душа, съм готов да се срещна с Елена и да отговоря на въпросите й.

Пристига Тейлър.

— Искате ли да ви закарам, господине?

— Не. Ще взема R8.

— Добре, господине.

Преди да изляза проверявам имейла си.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Виж кой говори

Дата: 31 май 2011, 22:18

До: Крисчън Грей

Сър, ако не ме лъже паметта, оригиналната реплика беше на Елиът.

В какъв смисъл съм те зарязала?

Твоя Ана

Тя да не би да флиртува с мен? Отново ли?

И е моята Ана. Отново.

От: Крисчън Грей

Относно: Недовършена работа

Дата: 31 май 2011, 19:22

До: Анастейжа Стийл

Госпожице Стийл,

Радвам се, че ми пишете пак. Тръгнахте си така внезапно точно когато започна да става много интересно.

Няма нищо оригинално в Елиът. Вероятно е откраднал репликата от някой друг.

Как мина вечерята?

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Изпращам мейла.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Каква недовършена работа?

Дата: 31 май 2011, 22:26

До: Крисчън Грей

Вечерята беше много хубава, ядох много. Предполагам това ще Ви зарадва.

В какъв смисъл интересно?

Радвам се, че се храни…

От: Крисчън Грей

Относно: Определено недовършена работа

Дата: 31 май 2011, 19:30

До: Анастейжа Стийл

Нарочно ли се правите на глупава? Мисля, че Вие ме помолихте да разкопчая роклята Ви.

С нетърпение очаквам да го направя.

Толкова се радвам, че се храниш!

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

От: Анастейжа Стийл

Относно: Е, уикендът е пред нас

Дата: 31 май 2011, 22:36

До: Крисчън Грей

Разбира се, че се храня. Единствено несигурността около теб ми секва апетита.

И никога не бих си позволила да бъда безотговорно глупава, господин Грей.

Но Вие вече сте разбрали това :)

Значи когато е с мен няма апетит, така ли излиза? Това не е добре. И ми се подиграва. Отново.

От: Крисчън Грей

Относно: Не мога да дочакам

Дата: 31 май 2011, 19:40

До: Анастейжа Стийл

Ще запомня това, госпожице Стийл, и ще използвам познанието в моя полза.

Не ми е приятно да разбера, че аз съм причината за лошия Ви апетит. Мислех, че имам по-питателен ефект върху вас. Поне това е ефектът, който Вие имате върху мен. Много приятен ефект, между другото.

Наистина трудно ще дочакам следващата ни среща.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

От: Анастейжа Стийл

Относно: Лингвистични гимнастики

Дата: 31 май 2011, 22:36

До: Крисчън Грей

Пак ли си гледал в синонимния речник? Или си играеш на думи?

Прихвам.

От: Крисчън Грей

Относно: Бръщолевя си

Дата: 31 май 2011, 19:40

До: Анастейжа Стийл

Познавате ме прекалено добре, госпожице Стийл.

На вечеря съм със стара приятелка. Тръгвам с колата. До после, бебчо :).

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Колкото и да ми се иска да продължа да си бъбря с Ана, не искам да закъснея за вечеря. Ако закъснея, Елена ще се ядоса. Изключвам компютъра, вземам си портфейла и телефона и се качвам в асансьора за гаража.

 

 

Клуб „Майл Хай“ се намира на пентхаус етажа на Кълъмбия Тауър. Слънцето потъва към върховете на национален парк „Олимпик“ и оцветява небето с впечатляваща смес от оранжево, розово и опал. Невероятно е. Тази гледка много ще хареса на Ана. Трябва да я доведа.

Елена се е настанила на ъглова маса. Маха ми с ръка, широко усмихната. Оберкелнерът ме отвежда до масата й, тя става, поднася ми бузата си и мърка:

— Здравей, Крисчън.

— Добър вечер, Елена. Както винаги, изглеждаш чудесно. — Целувам я по бузата. Тя отмята платиненорусата си коса на една страна, както прави винаги, когато е в игриво настроение.

— Сядай — кани ме. — Какво ще пиеш? — Пръстите й с обичайния ален лак, нейна запазена марка, стискат висока чаша шампанско.

— Виждам, че си започнала с „Кристъл“.

— Имаме повод за празнуване, нали?

— Така ли?

— Крисчън. Разказвай за момичето.

— За мен совиньон блан „Мендочино“ — обръщам се към сервитьора. Той кима и се отдалечава с бърза крачка.

— Няма ли повод за празнуване? — Елена отпива глътка шампанско и извива вежди.

— Просто не разбирам защо правиш чак такъв въпрос.

— Не правя въпрос. Просто съм любопитна. Тя на колко години е? С какво се занимава?

— Току-що се дипломира.

— Не е ли малко млада за теб?

Извивам вежда.

— Сериозно ли ме питаш? Точно ти ли?

Елена избухва в смях.

— Как е Айзък? — подсмихвам се аз.

Тя отново прихва.

— Държи се прилично. — Очите й блестят палаво.

— Сигурно умираш от скука — отвръщам сухо.

Тя се усмихва леко напрегнато.

— Той е добро домашно животинче. Хайде да поръчваме.

 

 

Докато ядем раци, решавам да не я измъчвам повече.

— Казва се Анастейжа и учи литература в университета на Ванкувър, запознахме се, когато дойде да ме интервюира за студентския вестник. Тази година изнасях реч на церемонията по връчването на дипломите.

— Тя запозната ли е?

— Все още не, но се надявам.

— Леле!

— Да. Избяга в Джорджия, за да премисля нещата.

— Далече е отишла.

— Знам. — Поглеждам раците и се питам как е Ана и какво прави; надявам се да спи… сама. Когато вдигам глава, Елена ме наблюдава. Напрегнато.

— Не съм те виждала в подобно състояние — казва тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Разсеян си. Не е типично за теб.

— Толкова ли е очевидно?

Тя кима и погледът й омеква.

— За мен е очевидно. Според мен тя е преобърнала целия ти свят.

Поемам си рязко дъх, но се прикривам, като вдигам чашата към устата си.

„Много проницателно, госпожо Линкълн.“

— Мислиш ли? — казвам, след като отпивам.

— Така ми се струва — отвръща тя и очите й ме пронизват.

— Тя ме обезоръжава.

— Сигурна съм, че това е нещо ново. Обзалагам се, че се питаш какво прави в Джорджия, какво мисли. Познавам те.

— Да. Искам да вземе правилното решение.

— Иди да я видиш.

— Какво?

— Чу ме.

— Сериозно ли говориш?

— След като тя не може да реши. Върви да се възползваш от невероятния си чар.

Сумтя подигравателно.

— Крисчън — кара ми се тя, — когато искаш нещо толкова много, преследваш целта и винаги побеждаваш. Това ти е добре известно. Наистина се отнасяш към себе си ужасно негативно. Направо ме побъркваш.

Въздишам.

— Не съм сигурен.

— Сигурно горкото момиче е отегчено до смърт там. Върви. Ще получиш отговор. Ако е не, продължаваш напред, ако е да — радвай се на времето с нея.

— Тя се връща в петък.

— Възползвай се от възможността, миличък.

— Тя ми каза, че й липсвам.

— Ето, виждаш ли? — Очите й блестят доволно.

— Ще си помисля. Още шампанско?

— Да, благодаря — отвръща тя и се усмихва като момиче.

 

 

Докато шофирам към Ескала, обмислям съвета на Елена. Бих могъл да отида да се видя с Ана. След като ми каза, че й липсвам… а и самолетът е на разположение.

Връщам се у дома и сядам да прочета последния й имейл.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Подходяща компания за вечеря

Дата: 31 май 2011, 23:58

До: Крисчън Грей

Надявам се вечерята ти със старата приятелка да е минала забавно.

Ана

ПП: Госпожа Робинсън ли беше?

Мамка му!

Това е съвършеното извинение. Трябва да отговоря лично. Звъня на Тейлър и му казвам, че на сутринта имам нужда от Стивън и гълфстрийма.

— Разбира се, господин Грей. Къде заминавате?

— Ние заминаваме за Савана.

— Добре, господине.

Долавям в гласа му весела нотка.