Е. Л. Джеймс
Грей (16)

Понеделник, 30 май 2011

Тя поема дълбоко дъх и това е истинска музика за члена ми.

— След това ще се изчукаме — прошепвам. — Ако си все още будна, ще ти разкрия неща от годините, когато растях. Съгласна ли си?

Тя кима. Дишането й е станало по-бързо, зениците й са огромни, тъмни от желание и жажда за знания.

— Добро момиче! Сега отвори уста.

В първия момент тя се колебае, учудена. Въпреки това прави каквото й е казано, преди да се наложи да й напомня отново.

— По-широко.

Пъхвам двете топчета в устата й. Те са големички, тежки, но поне за малко голямата й уста ще бъде пълна.

— Имат нужда от лубрикант. Смучи!

Тя мига и се опитва да смуче, позата й се променя, когато стиска бедра и се сгърчва.

Точно така.

— Не мърдай, Анастейжа — предупреждавам, но се наслаждавам на шоуто.

Достатъчно.

— Стига! — нареждам и ги вадя от устата й. Отмятам кувертюрата и сядам. — Ела тук!

Тя застава пред мен, разпътна, сексапилна.

„О, Ана, моя малка откачалке.“

— Сега се обърни, наведи се и си стисни глезените.

Изражението й ми показва, че съвсем не е очаквала да чуе подобно нещо.

— Без да се колебаеш — карам й се аз и пъхвам топчетата в моята уста. Тя се обръща и се навежда, а пред мен остават дългите й крака и страхотното й дупе, тениската ми е заметната на гърба й към главата и обхваща гривата коса.

Мога да погледам това великолепие още известно време и да си представям какво мога да направя. В момента обаче искам да я напердаша и да я изчукам. Поставям ръце върху дупето й, наслаждавам се на топлината под дланите си и я галя през бикините.

Този задник е мой, единствено мой. И ще стане още по-топъл.

Дръпвам гащите на една страна и устоявам на изкушението да прокарам език по нея, а и устата ми е пълна. Вместо това проследявам линията от перинеума до клитора, след това отново нагоре преди да пъхна пръст вътре.

Дълбоко в гърлото ми се чува одобрително ръмжене и аз бавно описвам кръг с пръст, разтягам я. Тя стене и аз се надървям. На мига.

Госпожица Стийл одобрява. Иска го.

Още веднъж описвам кръгче с пръст, след това се отдръпвам и вадя топчетата от устата си. Внимателно пъхвам в нея първо едното, а след това и второто, оставям връвчицата навън, да виси върху клитора й. Целувам голото й дупе и връщам гащичките на място.

— Стани — заповядам и сграбчвам ханша й, докато съм сигурен, че е стъпила здраво на крака. — Добре ли си?

— Да. — Гласът й е дрезгав.

— Обърни се!

Подчинява се на секундата.

— Как се чувстваш? — питам.

— Странно.

— Странно добре или странно зле?

— Странно добре — признава тя.

— Хубаво.

Трябва да свикне с топчетата. И ще ги хареса.

— Искам вода. Иди и ми донеси. И като се върнеш, ще те сложа на коляно. Помисли си добре, Анастейжа.

Тя ми се струва озадачена. Въпреки това се обръща и тръгва с предпазливи стъпки. Докато я няма, вадя презерватив от чекмеджето. Останали са малко. Трябва да се запася, докато не започне да пие хапчетата си. Сядам отново на леглото и чакам нетърпеливо.

Когато се връща, походката й е по-уверена. Подава ми водата.

— Благодаря — казвам, отпивам бърза глътка и поставям чашата на нощното шкафче. Когато вдигам поглед, тя ме наблюдава с прикрито желание.

Това е добре.

— Ела. Застани до мен. Като миналия път.

Тя изпълнява и сега дишането й е неравномерно… тежко. Боже, тя е много възбудена. Толкова различно е от последния път, когато я нашляпах.

„Хайде, разтърси я още малко, Грей.“

— Помоли ме — казвам.

На лицето й се изписва объркване.

— Помоли ме.

„Хайде, Ана.“

Тя свива вежди.

— Помоли ме, Анастейжа. Казвам го за последен път. — Гласът ми е рязък.

Най-сетне тя разбира какво искам, изчервява се и прошепва:

— Моля ви, сър, напляскайте ме.

Тези думи… Затварям очи и ги оставям да звучат в главата ми. Стискам ръката й, дръпвам я върху коленете си, така че горната част на тялото й да е върху леглото. Галя дупето с една ръка, а с другата косата и лицето й, и прибирам кичурите зад едното ухо. След това сграбчвам косата й на тила и я задържам на място.

— Искам да виждам лицето ти, докато те пляскам, Анастейжа. — Галя дупето й и натискам вулвата, знам, че това ще изтласка топчетата по-дълбоко в нея.

Тя мърка доволно.

— Това е за удоволствие, Анастейжа. Мое и твое.

Вдигам ръка и я плясвам.

— А! — хлъцва тя и мръщи лице, а аз галя сладкото й дупе, докато тя свиква с усещането. Когато се отпуска, я плясвам отново. Тя стене и аз едва потискам отклика си. Започвам сериозно, дясната буза, лявата буза, след това на мястото, където се свързват бедрата и дупето. След всеки удар галя и мачкам задника й, наблюдавам как кожата й става бледорозова под дантеленото бельо.

Тя стене, опознава удоволствието, наслаждава се на новото усещане.

Спирам. Искам да видя дупето й в цялата му розова прелест. Без да бързам, я дразня, подръпвам гащичките, прокарвам пръсти по бедрата, по сгъвките на коленете, по прасците. Тя вдига стъпала и аз хвърлям бикините на пода. Тя се гърчи, но спира, когато отпускам ръка върху розовата й лъскава кожа. Сграбчвам отново косата й и започвам отново. Отначало съм по-нежен, след това се връщам към познатия ритъм.

Тя е мокра; възбудата й полепва по дланта ми.

Стискам косата й по-здраво и тя стене със затворени очи и отворена уста.

Мама му стара, толкова е готина!

— Добро момиче си ти, Анастейжа… — Гласът ми е дрезгав, дишам накъсано.

Удрям я още няколко пъти, докато не усещам, че няма да издържа повече.

Желая я.

Веднага.

Навивам връвчицата на пръста си и вадя топчетата.

Тя изкрещява от удоволствие. Преобръщам я, спирам колкото да смъкна бельото си и да си сложа гадния презерватив, след това се отпускам до нея. Сграбчвам ръцете й, вдигам ги над главата й и бавно влизам в нея, а тя мяука като котка.

— О, бебчо. — Тя ме кара да се чувствам невероятно.

„Искам да ме любиш.“ Думите й звънят в главата ми.

Нежно, много нежно започвам да се движа, галя всеки сантиметър от нея. Целувам я, доставям си удоволствие както с тялото й, така и с устата си. Тя ме обхваща с крака, посреща всеки нежен тласък, люлее се срещу мен, докато не се извива нагоре и не се отпуска.

— Ана! — провиквам се аз и се изливам в нея. Отпускам се. Желано отпускане, което ме оставя… искам още. Имам нужда от още.

Когато равновесието ми се връща, отблъсквам странните чувства, които са нахлули в мен и ме ядат отвътре. Не приличат на мрака, но са страшни. Просто не ги разбирам.

Тя преплита пръсти с моите и аз отварям очи и поглеждам съненото й доволно лице.

— Това беше много, много хубаво — прошепвам и я целувам бавно и нежно.

Тя ме награждава със сънена усмивка. Ставам, завивам я, взимам си пижамата, отивам в банята и смъквам презерватива. Обувам си долните гащи и намирам крема от арника.

Когато се връщам в леглото, Ана ми отправя доволна усмивка.

— Обърни се — нареждам и за момент ми се струва, че тя ще направи физиономия, ще извърти очи, но тя послушно се обръща. — Задникът ти има прекрасен цвят — отбелязвам, доволен от резултата. Изстисквам малко крем в дланта си и бавно го втривам в дупето й.

— Изплюй камъчето, Грей — прозява се тя.

— Госпожице Стийл, определено имате дарба да разваляте повечето хубави моменти.

— Имахме сделка — настоява тя.

— Как се чувстваш?

— Изиграна и измамена.

С дълбока въздишка оставям крема от арника на нощното шкафче, мушвам се в леглото и я придърпвам към мен. Целувам я по ухото.

— Жената, която ме е родила, беше проститутка и наркоманка. Чукаше се, за да си набавя крек. Сега заспивай.

Тя се напряга в ръцете ми.

Аз притихвам. Не искам съжалението й.

— Беше?

— Мъртва е.

— Кога е станало?

— Почина, когато бях на четири. Смътно си я спомням. Карик ми е разказвал някои подробности. Но помня някои неща. Сега наистина те моля да заспиваш.

След малко тя се отпуска до мен.

— Лека нощ, Крисчън.

Гласът й е сънен.

— Лека нощ, Ана.

Целувам я още веднъж, вдъхвам успокояващия й аромат и се опитвам да пропъдя спомените.

 

 

— Недей да късаш ябълките и да ги хвърляш, тъпако!

— Разкарай се, простак с простак!

Елиът откъсва една ябълка, отхапва, замеря ме с нея и ме дразни:

— Въшка!

Не! Не ме наричай така.

Хвърлям се върху него. Удрям го с юмруци в лицето.

— Ти си прасе! Това е храна. Защо я съсипваш? Дядо ги продава. Ти си прасе. Прасе. Прасе.

— Елиът! Крисчън!

Татко ме изтегля от Елиът, който се е свил на земята.

— Какво правите?

— Той е луд!

— Елиът!

— Той съсипва ябълките. — В гърдите ми нахлува гняв, качва се до гърлото. Струва ми се, че ще избухна. — Отхапва, а след това ги захвърля. Хвърля ги по мен.

— Вярно ли е, Елиът?

Елиът се изчервява под тежкия поглед на татко.

— Ела с мен. Крисчън, събери ябълките. Ще помогнеш на мама да направи пай.

 

 

Когато се събуждам, тя спи. Носът ми е забоден в ароматната коса, прегърнал съм я. Сънувал съм как обикалям ябълковата градина на дядо заедно с Елиът в онези щастливи гневни дни.

Почти седем е — поредното успиване с госпожица Стийл. Странно е да се събудя до нея, но в добрия смисъл. Замислям се дали да не я събудя за сутрешно чукане; тялото ми го желае, но тя спи дълбоко и може да е протъркана. Ще я оставя да спи. Ставам от леглото, като внимавам да не я събудя, събирам дрехите от пода и отивам в хола.

— Добро утро, господин Грей. — Госпожа Джоунс е заета в кухнята.

— Добро утро, Гейл. — Протягам се и поглеждам през прозореца към яркото утро.

— За пране ли са? — пита тя.

— Да. Тези са на Анастейжа.

— Искате ли да ги изпера и изгладя?

— Имаш ли време?

— Ще ги сложа на бърза програма.

— Чудесно, благодаря ти. — Подавам й дрехите на Ана. — Как е сестра ти?

— Много добре, благодаря. Децата растат — момчетата стават големи диваци.

— Знам.

Тя се усмихва и ми предлага кафе.

— Благодаря. Ще съм в кабинета. — Докато ме наблюдава, усмивката й става от приятна изпълнена с разбиране… по един женски, таен начин. След това излиза забързано от кухнята и аз решавам, че се е отправила към пералното помещение.

Какъв й е проблемът?

Добре, това е първият понеделник — пръв път — от четири години, откакто работи за мен, и жена спи в леглото ми. Не е кой знае какво. Закуска за двама, госпожо Джоунс. Нали ще се справите?

Клатя глава и влизам в кабинета, за да започна работа. Ще се къпя по-късно… може би с Ана.

Проверявам имейлите и изпращам един на Андреа и Рос, за да им кажа, че ще отида следобеда, сутринта ще отсъствам. След това поглеждам последното, което ми е изпратил Барни.

Гейл чука на вратата и ми донася втора чаша кафе, съобщава ми, че вече е осем и петнайсет.

Толкова ли е късно?

— Тази сутрин няма да ходя в офиса.

— Тейлър питаше.

— Ще отида следобед.

— Ще му кажа. Закачила съм дрехите на госпожица Стийл в дрешника ви.

— Благодаря. Много бързо са станали. Тя още ли спи?

— Мисля, че да.

Отново виждам същата усмивка. Извивам вежди към нея и усмивката й става по-широка, а тя се обръща, за да излезе от кабинета ми. Оставям работата настрани и с чашата кафе се отправям към душа. Трябва и да се обръсна.

Когато приключвам с обличането, Ана все още спи дълбоко.

„Изтощил си я, Грей.“ Беше приятно, много повече от просто приятно. Тя изглежда спокойна, сякаш няма никакви грижи на този свят.

Добре.

Вземам от скрина часовника, отварям импулсивно най-горното чекмедже и пъхвам в джоба си последния презерватив.

Човек никога не знае.

Отивам бавно в хола и оттам се отправям към кабинета.

— Искате ли закуска, господине?

— Ще закусвам с Ана. Благодаря.

Обаждам се на Андреа. След като си казваме няколко думи, тя ме свързва с Рос.

— Кога да те очакваме? — пита Рос саркастично.

— Добре утро, Рос. Как си? — отвръщам мило.

— Вкисната.

— Заради мен ли?

— Да, заради теб и заради това, че не работиш.

— Ще дойда по-късно. Обаждам ти се, за да ти кажа, че реших да ликвидираме компанията на Удс. — Вече й го бях казал, но двамата с Марко се бавят. Искам тази работа да приключи, при това веднага. Напомням й, че съм решил това да стане, ако печалбата не се вдигне. А тя не е помръднала.

— Той има нужда от още време.

— Не ме интересува, Рос. Няма да влачим този товар.

— Сигурен ли си?

— Не искам повече нескопосани извинения. — И без това съм чул предостатъчно. Вече съм решил.

— Крисчън…

— Кажи на Марко да ми се обади. Крайно време е да се задействаме.

— Добре, добре. Щом така си решил. Нещо друго?

— Да. Кажи на Барни, че прототипът изглежда добре, въпреки че не съм сигурен за интерфейса.

— Мислех, че интерфейсът работи добре, след като го разбрах. Не че съм експерт.

— Липсва му нещо.

— Говори с Барни.

— Искам да се видя с него днес следобед, за да обсъдим всичко.

— Лично ли?

Сарказмът й започва да ме дразни. Решавам, че не си струва да обръщам внимание на тона й, и й казвам, че искам целия екип на брейнсторминг.

— Той ще е доволен. Значи ще се видим следобед — подхвърля тя обнадеждено.

— Да — уверявам я. — Прехвърли ме отново на Андреа.

Докато чакам Андреа да вдигне, поглеждам към безоблачното небе. То е със същия цвят като очите на Ана.

„Жизнено, Грей.“

— Андреа…

Някакво движение ме разсейва. Вдигам поглед и с радост виждам, че Ана е застанала на прага, облечена в моята тениска. Краката й, дълги, изящни, са само за моите очи. Има страхотни крака.

— Господин Грей — обажда се Андреа.

Погледите ни с Ана се срещат. Нейните очи наистина са с цвета на лятно небе и също толкова топли. Господи, мога да потъна в тази топлина и да остана там цял ден, всеки ден.

„Стига с твоите глупости, Грей.“

— Разчисти програмата ми за тази сутрин, но Бил да ми се обади. Ще съм там в два. Трябва да говоря с Марко днес следобед, за което ми е нужен поне половин час…

По устните на Ана плъзва усмивка и аз се усещам, че й отвръщам.

— Добре, господине — казва Андреа.

— С Барни и хората му ще говоря след като се видя с Марко или може би утре. И ми намери някъде време да се виждам с Клод всеки ден тази седмица.

— Сам иска да говори с вас тази сутрин.

— Кажи му да чака.

— Става въпрос за Дарфур.

— О, така ли?

— Очевидно конвой с помощи е страхотна възможност за реклама.

О, Господи! Той все такива ги измисля.

— Не, не искам никаква реклама за Дарфур — казвам раздразнено.

— Той каза, че един журналист от „Форбс“ искал да говори с вас по този въпрос.

„Форбс“ пък откъде са разбрали?

— Кажи на Сам да се заеме с това — сопвам се. Нали затова му се плаща.

— Искате ли да говорите лично с него? — пита тя.

— Не.

— Добре. Освен това трябва да отговоря веднага за събитието в събота.

— Какво събитие?

— Галата на търговската палата.

— Не е ли следващата събота? — питам и в същия момент ми хрумва нещо.

— Да, господине.

— Изчакай… — Обръщам се към Ана, която размахва левия си крак, но не откъсва небесносините си очи от мен. — Кога се връщаш от Джорджия?

— В петък — отвръща тя.

— Трябва ми още един билет. Ще ме придружава дама — уведомявам Андреа.

— Дама ли? — прописква Андреа, неспособна да повярва.

Въздишам.

— Да, Андреа, чу какво казах… Ще ме придружи госпожица Анастейжа Стийл.

— Добре, господин Грей. — Звучи така, сякаш съм я ощастливил за цял ден.

Мама му стара! Какво му става на персонала ми?

— Това е всичко. — Затварям. — Добро утро, госпожице Стийл.

— Добро утро, господин Грей — казва Ана. Заобикалям бюрото и заставам пред нея, галя лицето й.

— Не ми се искаше да те будя. Изглеждаше така сладко заспала и спокойна. Наспа ли се добре?

— Благодаря, спах доста добре. Дойдох само да кажа добро утро, преди да вляза за душ. — Усмихва се и очите й блестят от радост. Какво удоволствие е да я видя в такова настроение. Преди да се заема отново с работа, се навеждам и я целувам нежно. Неочаквано тя ме прегръща през врата и плъзва пръсти в косата ми, притиска тялото си към моето.

Леле!

Устните й са настойчиви, затова откликвам, целувам я, изненадан от настойчивостта й. С едната си ръка прихващам главата й, с другата голия нашляпан задник и тялото ми се разпалва.

— Сънят ти се е отразил добре. — Гласът ми е зареден с неочаквана похот. — Дали да те пусна да си вземеш душ, или да те просна на бюрото?

— На бюрото — прошепва тя в ъгълчето на устата ми и хваща члена ми.

На това му се казва изненада!

Очите й са тъмни, горят от желание.

— Това наистина започва да ви харесва. Ставате ненаситна, госпожице Стийл.

— Харесвам единствено теб.

— Дяволски си права. Само мен. — Думите й са като песен на сирена за либидото ми. Губя всякакви задръжки, помитам всичко от бюрото си и документи, телефон, химикалки се разпиляват по пода, но ми е все едно. Вдигам Ана и я просвам на бюрото, така че косата й провисва и се разстила върху стола ми.

— Пожела си го, имаш го — ръмжа аз, вадя презерватива и си смъквам ципа. Бързо си слагам презерватива и поглеждам ненаситната госпожица Стийл. — Надявам се да си готова — предупреждавам я, стискам китките й и ги задържам от двете страни на тялото й. С едно бързо движение влизам в нея.

— Господи, Ана, ти си повече от готова. — Давам й наносекунда, за да ме поеме. След това започвам с тласъците. Напред и назад. Отново и отново. Все по-силно. Тя отмята глава, устата й е отворена в безмълвна молба, а гърдите й се лашкат с ритъма ми. Обгръща ме с крака, докато аз се забивам в нея.

„Това ли искаш, малката?“

Тя посреща всеки тласък, стиска ме, стене, докато я обладавам. Извисявам я все по-високо и по-високо, докато не усещам как се стяга.

— Хайде, бебчо, направи го за мен — ръмжа през зъби и тя го прави, изкрещява и ме засмуква със собствения ми оргазъм.

Мама му стара! Свършвам със същата сила като нея и се отпускам тежко върху тялото й, докато тя се стяга около мен.

По дяволите. Това е неочаквано.

— Какво направи с мен, по дяволите? — Останал съм без дъх, устните ми докосват врата й. — Ти си магьосница. Владееш някаква страшна магия.

А тя ми се нахвърля!

Пускам китките й и се опитвам да се изправя, но тя стяга крака около мен, пръстите й се свиват в косата ми.

— Грешиш. Не съм магьосница. Аз съм омагьосаната — прошепва тя. Очите ни се срещат, нейните напрегнати, сякаш вижда през мен. Вижда тъмнината в душата ми.

„Пусни ме! Това е прекалено!“

Обхващам лицето й с ръце, целувам я бързо, но в този момент си я представям с друг. „Не, няма да го направи с друг. Никога.“

— Ти. Си. Моя. — Всяка дума изплющява. — Разбираш ли това?

— Да, твоя — потвърждава тя убедено, сигурна в думите си, и необяснимата ми ревност се стопява.

— Сигурна ли си, че трябва да идеш в Джорджия? — питам и приглаждам косата й назад.

Тя кима.

По дяволите.

Вадя члена си от нея и тя се мръщи.

— Боли ли те?

— Малко — признава тя срамежливо усмихната.

— Искам да те боли. Искам болката да ти напомня, че аз съм бил там, само аз.

Целувам я грубо, жадно.

Не искам да заминава за Джорджия.

Никой не ми се е нахвърлял… след Елена.

И дори тогава беше пресметнато, част от сцената.

Изправям се, протягам ръка и й помагам да седне. Докато свалям презерватива, тя мърмори:

— Винаги готов, а?

Поглеждам я учудено, докато си вдигам ципа. Вместо да обяснява, тя ми показва пакетчето.

— Човек се надява, Анастейжа, и дори мечтае. И понякога мечтите се сбъдват. — Нямах представа, че ще го използвам толкова скоро, при нейните условия, не при моите. „Госпожице Стийл, за невинна девойка вие сте пълна с изненади.“

— Значи секс на бюрото ти е било мечта или може би сън? — пита тя.

Сладурче. Правил съм секс на това бюро много, ама много пъти, но винаги по мое желание, никога по желание на подчинената.

Не става така.

Тя помръква, когато отгатва мислите ми.

Мама му стара. Какво да кажа? „Ана, за разлика от теб, аз имам минало.“

Прокарвам ръка през косата си, обзет от негодувание. Тази сутрин не върви по план.

— По-добре да ида да се изкъпя — решава тя. Изправя се и тръгва към вратата.

— Имам още няколко телефонни разговора. Ще съм с теб веднага след като се изкъпеш и ще закусим заедно. — Поглеждам след нея и се питам какво да кажа, за да оправя нещата. — Мисля, че госпожа Джоунс е изпрала и изгладила дрехите ти от вчера. Трябва да са в дрешника.

Тя ме поглежда изненадано. Същевременно е впечатлена.

— Благодаря.

— Винаги на ваше разположение, госпожице Стийл.

Тя мръщи чело и ме поглежда с учудване.

— Какво има? — питам аз.

— Кажи ми какво не е наред.

— Не те разбирам.

— Ами… държиш се някак доста по-странно от обичайното.

— Намираш ме за странен? — „Ана, миличка, «странен» е второто ми име.“

— Понякога.

Кажи й! Кажи й, че никоя не ти се е нахвърляла от… много време.

— Както винаги ме изненадахте, госпожице Стийл.

— Как ви изненадах?

— Да го кажем така. Беше доста неочакван подарък за мен.

— Стараем се да удовлетворим господин Грей — шегува се тя, без да откъсва поглед от мен.

— И напълно ме удовлетворявате — признавам. „Същевременно ме обезоръжаваш.“ — Мислех, че отиваш в банята.

Ъгълчетата на устата й се отпускат надолу.

Мамка му!

— Да… Е, ще се видим след малко. — Тя се обръща и със ситни крачици излиза от кабинета ми, оставя ме напълно объркан. Тръсвам глава, за да прочистя мислите си, след това започвам да събирам пръснатите по пода неща и да ги подреждам върху бюрото.

Как, по дяволите, е възможно да влезе просто така и да ме прелъсти? Не трябва ли аз да контролирам тази връзка? Точно това си мислех снощи: за неудържимия й ентусиазъм и обич. Как, по дяволите, да се справя с това? Просто нямам представа. Спирам и вдигам телефона.

Но пък е хубаво.

И още как.

Много повече от хубаво е.

Смея се на тази мисъл и си спомням „приятния“ й имейл. По дяволите, пропуснал съм обаждането на Бил. Сигурно е звънял, докато се заплесвах по госпожица Стийл. Сядам на бюрото, отново овладявам собствената си вселена — докато тя е под душа — и му звъня. Бил трябва да ми каже за Детройт… трябва на всяка цена да вляза отново в собствената си игра.

Бил не отговаря, затова звъня на Андреа.

— Да, господин Грей?

— Самолетът свободен ли е за днес и утре?

— Заплануван е полет чак за четвъртък, господине.

— Супер. Би ли се свързала с Бил вместо мен?

— Разбира се.

Разговорът ми с Бил се проточва. Рут е свършила чудесна работа и е проверила всички подходящи места в Детройт. Две стават за завод, а Бил е убеден, че в Детройт ще намерим работната сила, която ни е необходима.

Сърцето ми се свива.

Защо трябва да е в Детройт?

Имам смътни спомени за Детройт: пияници, скитници и наркомани, които крещят след нас по улицата; и една млада съсипана жена, курвата наркоманка, която наричах мамо, загледана в пространството, докато аз седя в бедняшката мръсна стая със спарен въздух и прах навсякъде.

И той.

Потръпвам. „Не мисли за него… и за нея.“

Не мога да се сдържа. Ана не е казала и дума за снощното ми признание. Досега не бях споменавал за курвата наркоманка пред друга. Може би затова Ана ме нападна тази сутрин: мисли си, че имам нужда от нежни и любящи грижи.

Майната му.

„Миличка, ще приема тялото ти, ако ми го предложиш.“ Справям се чудесно. Щом тази мисъл ме спохожда, се питам дали наистина се справям „чудесно“. Не обръщам внимание на обзелото ме безпокойство — този въпрос ще го обсъдя с Флин, когато се върне.

Сега обаче съм гладен. Дано е изнесла сладкото си дупе от банята, защото имам нужда да закуся.

Ана е застанала до плота в кухнята и разговаря с госпожа Джоунс, която е сложила масата за закуска.

— Искате ли да хапнете нещо? — пита госпожа Джоунс.

— Не, благодаря — отвръща Ана.

Тая няма да я бъде.

— Разбира се, че ще ядеш — изръмжавам и към двете. — Тя обича палачинки, яйца и бекон, госпожо Джоунс.

— Да, господин Грей. А за вас, сър? — отвръща госпожа Джоунс, без да й трепне окото.

— Омлет и някакъв плод. Седни. — Соча на Ана един от високите столове. Тя изпълнява послушно, докато госпожа Джоунс ни приготвя закуската.

— Купила ли си билета? — питам.

— Не. Ще го купя по интернет, като се прибера.

— Имаш ли достатъчно пари?

— Да — отвръща тя така, сякаш съм петгодишно дете, и отмята коса през рамо, стиска устни и ми се струва, че се дразни.

Извивам предупредително вежда. Мога да те напляскам пак, сладурче.

— Да, имам, благодаря — поправя се тя бързичко, с по-уважителен тон.

Така вече е по-добре.

— Имам частен самолет. Няма да лети следващите три дни. На твое разположение е. — Очаквам да каже не, но поне ще знам, че съм й предложил.

Тя разтваря устни, смаяна е и изражението й се променя. Забелязвам, че е силно впечатлена, но също така и подразнена.

— Мисля, че вече използвахме не по предназначение летателната база на компанията ти. Нека не го правим пак — подхвърля небрежно.

— Компанията е моя, самолетът е мой.

Тя клати глава.

— Благодаря за предложението, но мисля да взема редовен полет. Повечето жени биха се възползвали от такава възможност — да се качат на частен самолет, но по всичко личи, че материалните придобивки не впечатляват Ана или пък тя просто не обича да се чувства задължена. Не съм сигурен кое от двете. И в единия, и в другия случай мога единствено да кажа, че е инатливо създание.

— Както искаш — въздишам. — Имаш ли да подготвяш нещо за интервютата?

— Не.

— Добре. — Питам, но тя така и не ми казва в кое издателство ще ходи. Вместо това ме поглежда усмихната като сфинкс. Няма начин да я накарам да разкрие тайната си.

— Аз съм човек със средства, госпожице Стийл.

— Много добре зная това, господин Грей. Възнамерявате ли да проследите телефона ми?

Естествено, че ще пита.

— Всъщност ще съм доста зает днес следобед. Ще се наложи да накарам да го направи някой друг. — Подсмихвам се.

— Ако може да си позволите да прехвърлите тази задача на някого, значи имате доста излишен персонал.

А, днес е доста оперена.

— Ще пратя мейл на шефа на Човешки ресурси и ще я накарам да види как са нещата с излишния персонал. — Точно това харесвам, размяната на реплики с нея. Освежаващо е, забавно, досега не съм преживявал подобно нещо.

Госпожа Джоунс ни сервира закуската и с радост забелязвам, че Ана похапва с удоволствие. Когато госпожа Джоунс излиза, Ана ме поглежда.

— Какво има, Анастейжа?

— Ти така и не ми каза защо не обичаш да те докосват.

Пак ли тази тема?

— Казах ти повече, отколкото съм казвал на когото и да било. — Тихият ми глас се опитва да прикрие раздразнението ми. Защо настоява с тези въпроси? Тя продължава с палачинките.

— Ще помислиш ли за уговорката ни, докато си там? — питам аз.

— Да — отвръща искрено тя.

— Ще ти липсвам ли?

Какво правиш, Грей?

Тя се обръща към мен, изненадана не по-малко от мен от зададения въпрос.

— Да — отвръща след малко, напълно открито. Очаквам някоя остроумна забележка, а ето че чувам истината. Колкото и да е странно, признанието й ми вдъхва спокойствие.

— И ти ще ми липсваш — измърморвам. Апартаментът ми ще е неестествено тих без нея — и много празен. Галя я по бузата и я целувам. Тя ми отправя сладка усмивка, преди да се върне към закуската.

— Ще си измия зъбите, след това тръгвам — заявява, след като приключва.

— Защо бързаш? Мислех, че ще останеш повече.

Тя е стъписана. Да не би да си е мислела, че ще я изгоня?

— Натрапих ти се и отнех предостатъчно от времето ти. Освен това не трябва ли да управляваш империята си?

— Мога да играя на шикалки, ако искам. — Надеждата се надига в гърдите и гласа ми. Освен това току-що съм освободил сутринта си.

— Трябва да се подготвя за интервютата. И да се преоблека. — Поглежда ме предпазливо.

— Изглеждаш чудесно.

— Много ви благодаря, господине — отвръща тя любезно. Бузите й обаче поруменяват, обагрят се в познатото наситено розово, също като дупето й снощи. Засрамена е. Кога най-сетне ще се научи да приема комплименти?

Става и отнася чинията си на мивката.

— Остави я. Госпожа Джоунс ще вдигне.

— Добре, отивам да си измия зъбите.

— Не се притеснявай, използвай моята четка — предлагам саркастично.

— Точно това възнамерявах да направя — отвръща тя и се измъква от стаята. Тази жена има готов отговор за всичко.

След малко се връща с чантата си.

— Не забравяй да си вземеш блекберито, лаптопа и зареждачките.

— Слушам, господине — отвръща тя послушно.

Браво на момичето!

— Ела. — Повеждам я към асансьора и влизам с нея.

— Не е нужно да ме изпращаш до долу. Мога и сама да се кача в колата.

— Част от услугата — подхвърлям иронично. — Освен това мога да те целувам през целия път до долу. — Прегръщам я и правя точно това, наслаждавам се на вкуса й и се сбогувам, както си му е редът.

И двамата сме възбудени и задъхани, когато вратата се отваря към гаражите. Отвеждам я към колата и отварям вратата, без да обръщам внимание на желанието си.

— Довиждане засега, господине — прошепва тя и ме целува още веднъж.

— Карай внимателно, Анастейжа. И приятно пътуване. — Затварям вратата, отстъпвам и оставам да гледам след нея. След това се качвам горе.

Чукам на вратата на Тейлър и му съобщавам, че след десет минути ще съм готов да тръгнем към офиса.

— Ще ви чакам в колата, господине.

 

 

От колата звъня на Уелч.

— Да, господин Грей?

— Уелч. Анастейжа Стийл ще си купи самолетен билет днес, заминава от Сиатъл за Савана. Искам да знам с кой полет ще пътува.

— Има ли предпочитания към някоя авиокомпания?

— Не знам.

— Ще направя всичко възможно.

Затварям. Хитрият ми план си идва на мястото.

 

 

— Господин Грей! — сепва се Андреа, когато се появявам няколко часа по-рано. Иска ми се да й кажа, че работя тук, но решавам да се държа прилично.

— Реших да ви изненадам.

— Искате ли кафе? — чурулика тя.

— Да, благодаря.

— С мляко или без?

Браво на момичето.

— С мляко, затоплено.

— Добре, господин Грей.

— Свържи се с Каролайн Актън. Искам да говоря с нея веднага.

— Разбира се.

— И ми уреди среща с Флин, за следващата седмица. — Тя кима и се залавя за работа. Щом сядам на бюрото си, веднага включвам компютъра.

Първият имейл в инбокса ми е от Елена.

Подател: Елена Линкълн

Относно: Уикенда

Дата: 30 май 2011, 10:15

До: Крисчън Грей

Крисчън, какво става?

Майка ти ми каза, че си завел млада дама на вечеря у вас.

Много ме заинтригува. Изобщо не е в твой стил.

Да не би да си намерил нова подчинена?

Обади ми се.

Х

Елена Линкълн

Есклава

За красотата, която е в теб™

Само това ми липсва. Затварям имейла й и решавам, че поне за момента ще го игнорирам. Оливия чука на вратата и влиза с кафето. В същия момент Андреа звънва и казва:

— Свързвам ви с Уелч и съм оставила съобщение на госпожица Актън.

— Добре, свържи ме.

Оливия оставя латето на бюрото и излиза смутено. Старая се да не й обръщам внимание.

— Да, Уелч?

— Засега не е купила самолетен билет, господин Грей. Но следя продажбите и ще ви информирам своевременно.

— Благодаря.

Той затваря. Отпивам глътка кафе и звъня на Рос.

 

 

Точно преди обяд Андреа ме свързва с Каролайн Актън.

— Господин Грей, истинско удоволствие е да се чуя с вас. С какво да ви услужа?

— Здравейте, госпожице Актън. Искам обикновеното.

— Цял гардероб ли? Имате ли предпочитания към цветовата гама?

— Зелено и синьо. Може би сребърно, за официален случай. — Сещам се за вечерята на търговската камара. — Цветове на скъпоценни камъни.

— Много добър избор — отвръща госпожица Актън с обичайния си ентусиазъм.

— И сатенено и копринено бельо, нощници и пижами. Нещо приказно.

— Добре, господине. Какъв ще бъде бюджетът?

— Без ограничения. Проверете всичко. Искам най-доброто.

— И обувки ли?

— Да, разбира се.

— Размер?

— Ще ви изпратя имейл. Имам адреса от миналия път.

— Кога да ви ги доставя?

— Този петък.

— Със сигурност ще се справя. Искате ли да видите снимки на дрехите, които избера?

— Да, ако обичате.

— Добре, заемам се.

— Благодаря. — Затварям и Андреа ме свързва с Уелч.

— Да, Уелч?

— Госпожица Стийл ще пътува на DL2610 до Атланта. Полетът е в 22:25 тази вечер.

Записвам си номера на полета и връзката за Савана. Викам Андреа и тя идва с бележника си.

— Андреа, Анастейжа Стийл пътува с тези полети. Ъпгрейдвай я в първа класа, чекирай я и плати, за да влезе в залата за първа класа. Купи и мястото до нея за всички полети, и на отиване, и на връщане. Използвай личната ми кредитна карта.

Изуменият поглед на Андреа ми показва, че според нея напълно съм изгубил ума си, но тя успява да се овладее бързо и взема надрасканите от мен бележки.

— Добре, господин Грей. — Много се старае да се държи професионално, но забелязвам усмивката й.

Това изобщо не й влиза в работата!

 

 

Прекарвам целия следобед в срещи. Марко е подготвил предварителни доклади за четирите издателства в Сиатъл. Оставям ги настрани, за да ги прочета по-късно. Освен това е съгласен с мен за Удс и компанията му. Ще стане грозно, но след като прегледах прогнозата за ефективността след сливането, единственият начин е да погълнем техническия отдел на Удс и да ликвидираме останалата част от компанията. Ще струва скъпо, но така е най-добре за ГЕХ.

Късно следобед успявам да вмъкна бърза и напрегната тренировка с Бастил, така че когато се отправям към къщи съм спокоен и отпуснат.

След лека вечеря сядам да чета на бюрото. Първата ми работа е да отговоря на Елена. Когато обаче отварям имейла, има един от Ана. Цял ден съм мислил за нея.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Интервюта

Дата: 30 май 2011, 18:49

До: Крисчън Грей

Сър,

Интервютата минаха добре.

Не зная защо, но реших, че това може би Ви интересува.

Как мина денят Ви?

Ана

Веднага пиша отговор.

От: Крисчън Грей

Относно: Моят ден

Дата: 30 май 2011, 19:03

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Всичко свързано с Вас ме интересува. Вие сте най-удивителната и възхитителна жена, която познавам.

Радвам се, че интервютата са минали добре. Утрото ми беше извън всякакви очаквания. Следобедът много скучен в сравнение с утрото.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Отпускам се назад, потривам брадичка и чакам.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Хубавото утро

Дата: 30 май 2011, 19:05

До: Крисчън Грей

Сър,

Утрото бе удивително и за мен, независимо от факта, че предпочетохте да цупите джуки след безупречния секс върху бюрото Ви.

Не си мисли, че не съм забелязала.

Благодаря за закуската. Или да благодаря на госпожа Джоунс?

Ще ми се да Ви попитам нещо за нея, без да се държите както тази сутрин.

Ана

И как точно съм се държал? Това пък какво трябва да означава? Да не би да иска да каже, че откачам? Може и така да е. Може би просто е разбрала колко изненадан останах, когато ми се нахвърли. Никой не беше правил подобно нещо много отдавна.

„Безупречен“… Това ми харесва.

От: Крисчън Грей

Относно: Издателска дейност и ти?

Дата: 30 май 2011, 19:10

До: Анастейжа Стийл

Анастейжа,

„Цупя джуки“ не е израз, който следва да бъде в речника на човек в издателския бизнес. Безупречен? На базата на какво направихте това заключение? Да се надяваме, че ще отговорите на това. Какво искате да знаете за госпожа Джоунс? Стана ми интересно.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

От: Анастейжа Стийл

Относно: Ти и госпожа Джоунс

Дата: 30 май 2011, 19:17

До: Крисчън Грей

Сър,

Езикът се развива. Той не е закостеняла система. Не е заклещен в кула с цвят на слонова кост, украсена със скъпи произведения на изкуството и с площадка за кацане за вертолети.

Безупречен секс, да, в сравнение с останалите неща, които правим заедно. Нека помислим как бихте се изразили Вие… О, да, сетих се!… Безупречно чукане? Всъщност чукането беше безупречно по мое скромно мнение, но както вече знаете, аз имам доста ограничен опит.

Госпожа Джоунс твоя бивша Подчинена ли е?

Ана

Отговорът й ме кара да избухна в смях, след това оставам шокиран.

Госпожа Джоунс! Подчинена?

Няма начин.

Ана. Да не би да ревнуваш? Та като говорим за език… не трябва ли да внимаваш?

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай какви ги пишеш!

Дата: 30 май 2011, 19:22

До: Анастейжа Стийл

Анастейжа,

Госпожа Джоунс е ценен кадър. Никога не съм имал с нея друг контакт освен професионален. Не назначавам жени, с които имам сексуална връзка. Шокиран съм от думите ти.

Бях готов да направя компромис с принципите си заради теб, защото си умна и имаш забележителна дарба да преговаряш. Но ако продължаваш да използваш подобен език, може да преосмисля решението си.

Радвам се, че имаш ограничен опит. И този опит ще продължи да бъде ограничен в рамките на… мен. Ще приема думата „безупречен“ като комплимент, макар че с теб човек не знае какво имаш предвид или дали просто чувството ти да иронизираш не взема връх. Както винаги, между другото.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

от кулата си от слонова кост

Няма да е никак лошо, ако Анастейжа работи за мен.

От: Анастейжа Стийл

Относно: За нищо на света

Дата: 30 май 2011, 19:27

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей,

Мисля, че вече изказах резервите си относно предложението Ви за работа във Вашата компания. Становището ми не се промени през изминалата седмица, не е в процес на промяна и няма да се промени. Никога. Сега се налага да Ви оставя, понеже Кейт се върна с яденето. Аз и моето чувство да иронизирам Ви желаем спокойна нощ.

Ще се свържа с Вас от Джорджия.

Ана

Поради някаква необяснима причина се дразня, че тя не иска да работи за мен. Резултатите й от изпитите са впечатляващи. Тя е умна, чаровна, забавна; ще е страхотна придобивка за компанията. Освен това мъдро отказва.

От: Крисчън Грей

Относно: Спокойна нощ

Дата: 30 май 2011, 19:29

До: Анастейжа Стийл

Лека нощ, Анастейжа.

Желая на теб и на чувството ти да иронизираш приятен полет.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Прогонвам всички мисли за госпожица Стийл и се заемам да напиша отговор на Елена.

Подател: Крисчън Грей

Относно:Уикенда

Дата: 30 май 2011, 19:47

До: Елена Линкълн

Здравей, Елена.

Мама има голяма уста. Какво друго да кажа? Запознах се с едно момиче. Заведох я на вечеря.

Не е нищо особено.

Как е при теб?

С най-добри пожелания,

Крисчън

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Подател: Елена Линкълн

Относно:Уикенда

Дата: 30 май 2011, 19:50

До: Крисчън Грей

Крисчън, това са пълни глупости.

Да отидем на вечеря.

Утре става ли?

Х

Елена Линкълн

Есклава

За красотата, която е в теб™

Мама му стара!

Подател: Крисчън Грей

Относно:Уикенда

Дата: 30 май 2011, 20:01

До: Елена Линкълн

Разбира се.

С най-добри пожелания,

Крисчън

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Подател: Елена Линкълн

Относно:Уикенда

Дата: 23 май 2011, 20:05

До: Крисчън Грей

Искаш ли да се запознаеш с момичето, което споменах?

Х

Елена Линкълн

Есклава

За красотата, която е в теб™

Няма да е точно сега.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Уикенда

Дата: 30 май 2011, 20:11

До: Елена Линкълн

Нека да видим къде ще ни отведе уговорката, която имаме за момента.

До утре.

К

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Сядам, за да прочета предложението на Фред за Еймън Кавана, след това се прехвърлям на доклада на Марко за издателствата в Сиатъл.

 

 

Малко преди десет ме разсейва звън от компютъра. Късно е. Сигурно е от Ана.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Доста екстравагантен жест

Дата: 30 май 2011,21:53

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей,

Това, което наистина ме притеснява, е как разбрахте на кой самолет съм.

Манията Ви за преследване няма граници. Да стискаме палци доктор Флин да се върне скоро от почивка.

Направиха ми маникюр и масаж и изпих две чаши шампанско. Много приятно начало на ваканцията.

Благодаря.

Ана

Значи са я ъпгрейднали. Браво, Андреа.

От: Крисчън Грей

Относно: Винаги на Ваше разположение

Дата: 30 май 2011, 21:59

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Доктор Флин е вече в града. Имам среща с него тази седмица.

Кой ти масажира гърба?

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор

с приятели на правилното място

и в точното време

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Проверявам часа, в който е изпратен мейлът. В момента тя би трябвало да е на борда на самолета, ако полетът е навреме. Бързо отварям Гугъл и проверявам полетите от Сий Так. Излетели са навреме.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Силни и умели ръце

Дата: 30 май 2011, 22:22

До: Крисчън Грей

Сър,

На въпроса: гърбът ми беше масажиран от приятен млад мъж. Доста приятен всъщност. Не бих попаднала на Жан Пол в обикновена класа, така че отново Ви благодаря за жеста.

Какво, по дяволите, означава това?

Едва ли ще мога да Ви пиша след като излетим, а и мисля да положа грижа за съня си за разкрасяване, тъй като напоследък не спах особено добре.

Приятни сънища, господин Грей.

Винаги мислеща за Вас,

Ана

Тя да не би да се опитва да ме накара да ревнувам? Има ли представа как се вбесявам? Няма я едва от няколко часа, а вече нарочно ме дразни. Защо ми причинява това?

От: Крисчън Грей

Относно: Радвай се, докато можеш

Дата: 30 май 2011, 22:25

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Зная много добре какво се опитвате да направите и — повярвайте ми — успяхте. Следващия път ще бъдете в багажното отделение, в дървен сандък, вързана през устата и ръцете. Повярвайте ми, това би ми доставило много по-голямо удоволствие от едно елементарно доплащане за първа класа.

С нетърпение очаквам завръщането Ви.

Крисчън Грей Сърбящата ръка

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Тя отговаря почти веднага.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Шегуваш ли се?

Дата: 30 май 2011, 22:30

До: Крисчън Грей

Виж, нямам представа това шега ли е, или не.

Ако не е шега, може да се наложи да остана в Джорджия за по-дълго или завинаги. Сандъците са категорично ограничение за мен. Моля те, извини ме. Кажи ми, че ми прощаваш.

А

Разбира се, че се шегувам… почти. Поне е разбрала, че съм бесен. Самолетът й сигурно излита. Как успява да изпрати имейл?

От: Крисчън Грей

Относно: Шеги

Дата: 30 май 2011, 22:31

До: Анастейжа Стийл

Как е възможно да ми пишеш! Излагаш на риск живота на всички пътници, в това число и твоя собствен! Мисля, че това противоречи на едно от правилата.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор

с две сърбящи ръце

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

И двамата знаем какво става, когато потъпкваш правилата, госпожице Стийл. Проверявам сайта на Сий Так за информация полети: самолетът й е излетял. Няма да имам възможност да се свързвам с нея известно време. И това, и написаното в мейлите ме вкисва. Зарязвам си работата и отивам в кухнята, решавам да си налея нещо за пиене и се спирам на арманяк.

Тейлър наднича от вратата на хола.

— Не сега — изръмжавам.

— Разбира се, господине — отвръща той и главата му се скрива.

„Не си изкарвай лошото настроение на персонала, Грей.“

Подразнен от себе си, отивам до прозорците и гледам Сиатъл.

Питам се как е успяла да се вмъкне под кожата ми и защо връзката ни не напредва в посоката, която искам. Надявам се, след като поразмисли в Джорджия да вземе правилното решение. Нали така?

В гърдите ми нахлува безпокойство. Отпивам нова глътка от напитката и сядам да посвиря на пианото.