Е. Л. Джеймс
Грей (13)

Петък, 27 май 2011

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 27 май 2011, 00:03

До: Анастейжа Стийл

Защо не искаш да ме виждаш?

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Ставам и отварям нова бутилка газирана вода.

Чакам.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 27 май 2011, 00:09

До: Крисчън Грей

Защото ти никога не оставаш при мен.

Седем думи.

Седем кратки думички, които ме карат да настръхна.

Вече й казах, че не спя с никого.

Днес обаче, по-точно вчера, беше важен ден.

Тя се дипломира.

Тя каза да.

Направихме уточнения по въпроси, за които тя не знае нищичко. Изчукахме се. Наплясках я. След това се изчукахме отново.

Мама му стара!

Преди да успея да се спра, грабвам талона от гаража, след това и сакото, и изхвърчам.

Улиците са празни и пристигам у тях за двайсет и три минути.

Чукам тихо и Кавана отваря вратата.

— Какво правиш тук? — изкрещява тя, очите й блестят от гняв.

Леле! Що за посрещане?

— Искам да видя Ана.

— Не, не може! — Кавана застава с кръстосани ръце, разкрачена на прага, също като някаква горгона.

Опитвам се да я вразумя.

— Трябва да я видя. Тя ми изпрати имейл.

„Разкарай се от пътя ми.“

— Какво си й направил, изрод такъв?

— Точно това искам да разбера. — Стискам зъби.

— От мига, в който те видя, непрекъснато плаче!

— Какво? — Повече не мога да търпя простотиите й и профучавам покрай нея.

— Не може да влезеш! — Кавана ме следва и пищи като харпия, докато почти тичам през апартамента към стаята на Ана.

Отварям вратата и включвам лампата. Тя се е сгушила в леглото, увита в кувертюрата. Очите й са червени и подпухнали и се присвиват на ярката светлина. Носът й е подут, целият на петна.

Виждал съм жени в такова състояние много пъти, особено след като съм ги наказвал. Този път обаче оставам изненадан от чувството за неудобство, което ме прорязва.

— Господи, Ана! — Гася лампата, та тя да не присвива очи, и сядам до нея на леглото.

— Какво правиш тук? — подсмърча тя. Щраквам нощната лампа.

— Искаш ли да изхвърля този конски задник? — вика Кейт от вратата.

Майната ти, Кавана! Извивам вежда и се преструвам, че не я виждам.

Ана клати глава и пълните й със сълзи очи отново се обръщат към мен.

— Само викни, ако има проблем — казва Кейт на Ана, сякаш е дете. — Грей — сопва се тя, така че се чувствам длъжен да я погледна. — Записала съм те в списъка на лайнарите и те държа под око! — Очите й блестят яростно, но на мен не ми пука.

Добре че излиза. Само притваря вратата. Бръквам отново във вътрешния си джоб. Госпожа Джоунс надминава всичките ми очаквания. Вадя кърпичка и я подавам на Ана.

— Какво става?

— Защо дойде? — пита тя с треперлив глас.

„Не знам.

Нали каза, че не ме харесваш.“

— Една голяма част от задълженията ми е да се грижа за потребностите ти. — „Спасявай положението, Грей.“ — Каза, че искаш да остана. Ето, тук съм. И те намирам такава? Вероятно ще кажеш, че вината е изцяло моя, но аз не разбирам вината си. Това, че те напердаших ли?

Тя се опитва да седне и се мръщи.

— Взе ли нещо болкоуспокояващо?

Тя клати глава.

„Кога ще се научиш да правиш каквото ти е казано?“

Отивам да намеря Кавана. Тя е седнала на канапето и съска.

— Ана я боли глава. Имаш ли болкоуспокояващо?

Тя извива изненадано вежди. Сигурно не може да се начуди на загрижеността ми към приятелката й. Поглежда ме злобно, става и изтрополява до кухнята. След като рови в разни кутии ми подава две таблетки и чаша вода.

Връщам се в стаята и подавам таблетките на Ана, а след това сядам на леглото.

— Изпий ги.

Тя ги лапва и очите й стават тревожни.

— Говори. Каза ми, че си добре. Никога нямаше да тръгна, ако знаех, че има проблем, и ако изобщо можех да предположа, че си в такова състояние. — Вече поразсеяна, тя започва да си играе с нишка от кувертюрата. — Когато ми каза, че си добре, го приех за истина. А не е било така, нали?

— Мислех, че съм добре — признава тя.

— Анастейжа, не можеш да ми казваш нещо, което си си наумила, че аз искам да чуя. Това не е нито честност, нито откровеност. Как очакваш да не подложа на съмнение всяка твоя дума, казана досега?

Тази мисъл ме потиска.

„Говори с мен, Ана.“

— Как се чувстваше, докато те удрях и след това?

— Не ми хареса. Не искам да го правиш повече.

— Не те удрях, за да ти хареса.

— А защо на теб ти харесва? — пита тя с по-силен глас.

Мама му стара! Не мога да й кажа защо.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— О, повярвай ми, едва ли има нещо, което би ми било по-забавно от отговора на този въпрос. — Сега вече не се опитва да скрие сарказма си.

— Внимавай.

Тя пребледнява.

— Ще ме биеш пак ли?

— Не, не и тази вечер. — „Мисля, че ти беше достатъчно.“

— Слушам. — Тя все още чака отговор.

— Харесвам властта, която ми дава това, Анастейжа. Контрола. Искам да се държиш по определен начин и ако не го правиш, ще те наказвам и ще се научиш да се държиш по начина, който ми харесва. И ми харесва идеята да те наказвам. Исках да ти напляскам дупето от мига, в който ме попита дали съм гей.

„И не искам да въртиш очи, нито пък да ми говориш саркастично.“

— Значи не ме харесваш такава, каквато съм? — пита тя нещастно.

— Мисля, че си прекрасна такава, каквато си.

— Защо се опитваш да ме промениш тогава?

— Не искам да те променям. — „Да пази господ. Ти си изкусителна.“ — Искам да се отнасяш с уважение и да следваш няколко прости правила. И искам да не ме предизвикваш и да не ми възразяваш постоянно. Толкова ли е сложно? — „Искам да си в безопасност.“

— Но ти искаш да ме наказваш!

— Да, искам.

— Това не го разбирам.

Въздъхвам.

— Просто съм такъв. Имам нужда да те контролирам. Искам да се държиш по определен начин и ако не го направиш… — Мислите ми започват да се лутат. „Толкова е възбуждащо, Ана. Ти също беше възбудена. Не можеш ли да го приемеш? Прехвърлена на коляното ми… да чувстваш задника си под ръката ми…“ — Искам да виждам розовата ти красива кожа с цвят на алабастър под ръцете си. Това ме възбужда.

— Значи не те възбужда болката, която ми причиняваш?

— В много по-малка степен от това да виждам дали си способна да я понесеш, но не това е причината. — Всъщност в доста голяма степен, но точно сега нямам намерение да ровя в този въпрос. — Ако й кажа, ще ме изхвърли. — Причината е усещането, че си моя и че мога да правя с теб това, което пожелая. Пълен контрол над някой друг. Това е, което ме възбужда, Анастейжа. Бедна ти е фантазията колко ме възбужда.

Трябва да й дам някоя и друга книга за подчинените.

— Виж, не мога да ти обясня добре. Не се е налагало да го правя никога. Самият аз не съм се замислял много. Винаги съм бил сред хора, мислещи като… мен. — Млъквам, за да се уверя, че следи мисълта ми. — А ти все още не си ми отговорила на въпроса. Как се чувстваше след това?

Тя мига.

— Объркана.

— Ти беше възбудена, Анастейжа.

„В теб се крие извратена душа, Ана. Знам го.“

Затварям очи и си спомням колко беше мокра, как тръпнеше в очакване, след като я нашляпах. Когато ги отварям, тя ме наблюдава, зениците й са се разширили, устните са отворени… езикът й облизва горната устна. И тя го иска.

„Мама му стара! Не отново, Грей. Не и когато е в подобно състояние.“

— Не ме гледай така — предупреждавам грубо.

Тя извива учудено вежди.

„Много добре знаеш какво имам предвид, Ана.“

— Нямам презервативи, Анастейжа, а и сега си разстроена. Обратно на становището на съквартирантката ти, аз не съм чудовище с постоянна ерекция. И така, почувствала си се объркана.

Тя мълчи.

Господи!

— Нямаш проблем да ми говориш каквото ти дойде на ума, когато пишеш мейли. Точно те ми казват какво всъщност мислиш и как се чувстваш. Защо не можеш да го правиш очи в очи? Възможно ли е да те притеснявам толкова много?

Пръстите й продължават да мачкат кувертюрата.

— Ти ме привличаш, съблазняваш и напълно ме объркваш, Крисчън. Заливаш ме, завладяваш ме. Чувствам се като Икар, който лети прекалено близо до слънцето. — Гласът й е тих, но в него напират чувства.

Признанието й ме поваля като ритник в главата.

— Мисля, че тая работа с Икар е точно обратното — прошепвам.

— Какво казваш?

— О, Анастейжа, ти успя да ме омагьосаш. Не е ли очевидно?

„Затова съм тук.“

Тя не е убедена.

„Повярвай ми, Ана.“

— И все още не си отговорила на въпроса ми. Напиши ми мейл, но веднага, защото наистина искам да спя. Може ли да остана?

— Искаш ли да останеш?

— Ти искаше да дойда.

— Не ми отговори на въпроса — настоява тя.

„Невъзможна жена! Карах като луд, за да дойда при теб след тъпия ти имейл. Ето ти отговора.“

Мърморя, че ще отговоря по мейла. Няма да говоря по този въпрос. Разговорът е приключил.

Преди да реша нещо друго и да тръгна обратно към „Хийтман“, ставам, вадя всичко от джобовете си, свалям чорапите и обувките, след това и панталоните. Мятам сакото на стола и лягам.

— Лягай — изръмжавам.

Тя се подчинява и аз се подпирам на лакът, наблюдавам я.

— Ако ще плачеш, моля те, плачи пред мен. Трябва да знам какво става.

— Искаш ли да плача?

— Не бих казал. Искам просто да знам как се чувстваш. Не искам да се изнизваш между пръстите ми като пясък. Изгаси лампата. Късно е, а утре и двамата сме на работа.

Тя гаси.

— Обърни се с гръб към мен.

„Не искам да ме докосваш.“

Леглото хлътва, когато тя се мести, и аз я прегръщам и нежно я придърпвам към себе си.

— Спи, бебчо — шепна и вдъхвам аромата на косата й.

По дяволите, ухае толкова хубаво!

 

 

Лелиът тича по тревата.

Смее се. Високо.

Тичам след него. Смея се.

Ще го хвана.

Около нас има малки дръвчета.

Дръвчета бебета, отрупани с ябълки.

Мама ми дава да бера ябълките.

Мама ми позволява да ям ябълките.

Тъпча ябълките в джобовете си. Във всички джобове.

Крия ги в пуловера.

Ябълките са вкусни.

Ябълките миришат хубаво.

Мама прави пай от ябълки.

Пай от ябълки със сладолед.

Те карат коремчето ми да се усмихва.

Крия ябълките в обувките си. Крия ги под възглавниците.

Има един мъж. Дядо Трев-Трев-ян.

Името му е трудно. Трудно ми е да го произнеса наум.

Той има друго име. Ти-о-дор.

Тиодор е смешно име.

Дърветата бебета са негови.

В неговата къща. Там живее.

Той е татко на мама.

Смее се гръмко. Има големи рамене.

И щастливи очи.

Тича, за да ни хване с Лелиът.

Не можеш да ме хванеш!

Лелиът тича. Смее се.

Аз тичам. Хващам го.

Падаме в тревата.

Той се смее.

Ябълките блестят на слънцето.

Толкова са вкусни.

Вкуснотийка.

Миришат много хубаво.

Ама много хубаво.

Падат върху мен.

Извивам се и те ме удрят по гърба. Бодат.

Ох!

* * *

Ароматът е още тук, сладък, остър.

Ана.

 

 

Когато отварям очи, съм я прегърнал, крайниците ни са преплетени. Тя ме наблюдава с нежна усмивка. Лицето й вече не е на петна, нито пък е подпухнало; тя грее. Членът ми е съгласен и се надървя вместо поздрав.

— Добро утро. — Объркан съм. — Господи, дори в съня си съм залепен за теб като стикер! — Протягам се, отдръпвам се от нея и се оглеждам. Разбира се, че сме в нейната стая. Очите й грейват от любопитство, когато членът ми се притиска в нея. — Надушвам един прекрасен старт на деня, но май трябва да почакаме до неделя. — Заравям нос под ухото й и се надигам на лакът.

— Толкова си горещ — кара ми се тя.

— И ти не си за изхвърляне. — Усмихвам се широко и размърдвам бедра, дразня я с любимата част от тялото си. Тя се опитва да ме погледне с неодобрение, но така и не успява — дори се забавлява. Навеждам се и я целувам.

— Добре ли спа? — питам.

Тя кима.

— И аз.

Изненадан съм. Наистина съм спал много добре. Казвам й го. Никакви кошмари. Единствено сънища…

— Колко е часът?

— Седем и половина.

— Седем и половина?! Мамка му! — Скачам от леглото и започвам да нахлузвам дънките. Тя ме наблюдава и се опитва да потисне смеха си.

— Ти определено не ми влияеш добре! — оплаквам се. — Имам среща. Трябва да бързам. Трябва да съм в Портланд в осем. Ти какво — смееш ли ми се?

— Да — признава тя.

— Закъснях, а аз никога не закъснявам. Още нещо ново, госпожице Стийл. — Взимам си сакото, навеждам се и обхващам главата й с две ръце. — До неделя — шепна и я целувам. Грабвам си часовника, портфейла и парите от нощното шкафче, вземам обувките и тръгвам към вратата. — Тейлър ще дойде и ще се оправи с бракмата ти. И бях съвсем сериозен! Не я карай! Ще се видим в апартамента ми в неделя. Ще ти пиша в колко часа.

Оставям я малко зашеметена, изскачам от апартамента и се втурвам към колата.

Обувам си обувките чак след като сядам зад волана. После натискам газта и криволича между другите автомобили, насочвам се към Портланд. Налага се да се срещна със сътрудниците на Еймън Кавана по дънки. Добре че срещата е по Уебекс.

Втурвам се в стаята си в „Хийтман“ и пускам лаптопа: осем и две минути. Мама му стара! Не съм се обръснал, но приглаждам косата си, опъвам сакото и се надявам да не обърнат внимание, че отдолу съм само по тениска.

Всъщност на кого му пука?

Отварям Уебекс и Андреа е онлайн, чака ме.

— Добро утро, господин Грей. Господин Кавана ще закъснее, но в Ню Йорк и тук в Сиатъл са готови за вас.

— Фред и Барни? — Двамата ми флинтстоуновци. Подсмихвам се при тази мисъл.

— Да, господине. Също и Рос.

— Супер. Благодаря. — Останал съм без дъх. Забелязвам учудения поглед на Андреа и решавам, че е най-добре да не му обръщам внимание. — Би ли ми поръчала препечена кифла с крем сирене и пушена сьомга, и черно кафе. Да донесат закуската в стаята веднага.

— Добре, господин Грей. — Тя прехвърля разговора към конференцията и ме предупреждава: — Започвате.

Натискам линка и се включвам.

— Добро утро. — Двама изпълнителни директори седят на конферентна маса в Ню Йорк и гледат камерата очаквателно. Рос, Барни и Фред са в отделни прозорчета.

Захващаме се за работа. Кавана казва, че иска да ъпгрейдва медийната си мрежа с високоскоростни фиброоптични връзки. „Грей“ може да го направи, но те сериозно ли се отнасят към покупката? Това е огромна начална инвестиция, но после възвръщаемостта е значителна.

Докато говорим, в горния десен ъгъл започва да мига икона, че съм получил имейл от Ана. Кликвам колкото е възможно по-тихо.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Насилие и обида: последици

Дата: 27 май 2011, 08:05

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей,

Искахте да разберете как се чувствам след като Вие ме… да видим кой глагол е удачно да използваме… напляскахте, наказахте, набихте, унизихте.

„Не прекалявате ли с драматизма, госпожице Стийл? Можехте да кажете «не».“

Е, по време на целия този доста обезпокоителен процес се чувствах унизена, смазана, насилвана.

„След като си се чувствала по този начин, защо не ме спря? Нали знаеш кодовите думи?“

И колкото и отвратително и буквално убийствено тежко да е за мен да призная — да, бях възбудена, както вече констатирахте.

„Знам. Добре. Най-сетне си призна.“

Това вече бе съвсем неочаквано за мен. И както сте добре запознат със ситуацията, всичко в секса е новост за мен. Иска ми се да имах повече опит и може би тогава щях да съм подготвена. За мен беше повече от шок да усетя възбудата си, въпреки Вашето насилие.

Това обаче, което ме разтревожи най-много, бе усещането след това. И това вече е трудно да се опише с думи. Бях щастлива, че Вие бяхте щастлив. И бях облекчена, че в крайна сметка болката не беше чак толкова непоносима, както бях очаквала. И когато лежах в ръцете Ви, изпитвах само спокойствие.

„Също като мен, Ана, също като мен…“

Но съм доста объркана, дори изпитвам срам, че се чувствах по този начин. Това крайно ме обезпокоява. И резултатът е, че не знам какво да мисля. Това отговаря ли на въпроса Ви?

Надявам се светът на бизнес сделките да е вълнуващ както винаги и… че не сте закъснели прекалено много.

Благодаря ти, че остана с мен.

Ана

Кавана се присъединява към конференцията, извинява се за закъснението. Докато го представям и Фред обяснява какво може да предложи компанията ми, написвам отговора за Ана. Дано онези отсреща решат, че си водя бележки.

От: Крисчън Грей

Относно: Освободи съзнанието си

Дата: 27 май 2011, 08:24

До: Анастейжа Стийл

Интересно… дори малко преувеличено заглавие на мейла

Госпожице Стийл,

Нека Ви отговоря:

Бих го нарекъл пляскане, защото то си беше точно това.

Значи сте се почувствали насилена, унизена, смазана. Колко много Тес Д’Ърбървилска драма! Доколкото си спомням, Вие решихте да изберете пътя на унижението. Дали наистина се чувствате така, или просто си мислите, че така е редно да се чувствате? Това са две съвсем различни неща. Ако наистина се чувствате така, не смятате ли, че е добре да приемете тези чувства, да се радвате на начина, по който сте се почувствали заради мен? Точно това би направила една подчинена…

Мога да кажа, че съм благодарен за Вашата липса на опит. Ценя я и едва сега започвам да разбирам доста неща. Казано накратко: Вие сте моя във всяко едно отношение.

Да, Вие бяхте възбудена, което, от своя страна, беше много възбуждащо за мен. В това няма нищо лошо.

„Щастлив“ не покрива дори наполовина начина, по който се чувствах. Екстаз е малко по-близо.

Наказанието, боят или пляскането предизвикват много по-сериозна болка от чувственото пляскане. То не отива по-далеч от това. Освен, разбира се, ако не извършите някаква огромна глупост, а вече в такъв случай е възможно да се наложи да използвам друг уред или средство за наказание. Ръката ме боля много и бе доста зачервена, но на мен това ми харесва.

И аз се почувствах спокоен. Повече отколкото можеш да си представиш и бива да знаеш.

Не пилей енергията си в чувство за вина и не мисли, че си направила нещо лошо. Ние сме зрели хора и това, което правим зад затворените врати на домовете си, е само и единствено наша работа. Трябва да освободиш мисълта си и да слушаш тялото си.

Светът на бизнеса не е така вълнуващ като Вас, госпожице Стийл.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Отговорът й е почти мигновен.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Зрели хора

Дата: 27 май 2011, 08:26

До: Крисчън Грей

Не си ли на среща?

Радвам се, че ръката ти е била зачервена и те е боляла.

А ако трябваше да слушам тялото си, сега щях да съм в Аляска.

Ана

ПП: Ще помисля как да прегърна и да приема тези чувства.

„Аляска!? Сериозно, госпожице Стийл?“ Смея се вътрешно и си придавам вид, сякаш съм много навътре в онлайн разговора. На вратата се чука, аз се извинявам за прекъсването и пускам румсървис със закуската. Госпожица Черноока ме възнаграждава с флиртаджийска усмивка, когато подписвам чека.

Връщам се пред камерата и откривам, че Фред обяснява на Кавана и сътрудниците му колко успешна се е оказала тази технология за компанията на друг клиент, който се занимава с фючърси.

— Технологията ще ми помогне ли с пазара на фючърсите? — пита подигравателно Кавана. Когато му обяснявам, че Барни полага огромни усилия, за да изобрети кристална топка, с която да предвижда цените, всички се смеят любезно.

Докато Фред говори за теоретичното време за монтаж, аз пускам имейл на Ана.

От: Крисчън Грей

Относно: Не звъни на полицията

Дата: 27 май 2011, 08:35

До: Анастейжа Стийл

Госпожице Стийл,

На среща съм и обсъждам фючърсния пазар, ако това наистина Ви интересува.

С Ваше позволение, ще си позволя да отбележа някои статистически данни.

Ти не излезе и остана с мен, макар че знаеше какво щях да направя.

Не ме помоли да спра — не използва нито една от кодовите думи.

Ти си зрял човек и като такъв имаш своя избор.

Честно казано, с нетърпение започвам да очаквам следващия път, когато ръката ще ме боли по този начин.

Очевидно е, че не слушаш правилната част от тялото си. В Аляска е много студено и няма накъде да бягаш. Ще те намеря.

Помниш, че мога да проследявам телефона ти, нали?

Марш на работа.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Фред вече е набрал инерция, а аз получавам отговора на Ана.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Маниак: последици

Дата: 27 май 2011, 08:36

До: Крисчън Грей

Търсил ли си специализирана помощ или терапия за склонностите ти да преследваш хората?

Ана

Потискам смеха си. Тя е наистина забавна.

От: Крисчън Грей

Относно: Маниак? Аз?

Дата: 27 май 2011, 08:38

До: Анастейжа Стийл

Плащам на прочутия доктор Флин цяло състояние, за да разреши склонностите ми да преследвам хората и другите ми… склонности. Заминавай на работа.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Тя защо не е отишла на работа? Ще закъснее.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Скъпи шарлатански услуги

Дата: 27 май 2011, 08:40

До: Крисчън Грей

Мога ли най-скромно да Ви предложа да потърсите второ мнение? Не съм сигурна, че усилията на доктор Флин са ефективни.

Госпожица Стийл

Дяволите да я вземат тази жена, наистина е забавна… и притежава страхотна интуиция; Флин ми взема цяло състояние за съветите си. Тайно пиша отговор.

От: Крисчън Грей

Относно: Второ мнение

Дата: 27 май 2011, 08:43

До: Анастейжа Стийл

Не че ти влиза в работата, скромно или не, но доктор Флин е ВТОРОТО мнение.

Ще се наложи да караш бързо в новата си кола, с което ще се изложиш на допълнителен и нежелателен риск. Смятам, че това е срещу правилата. ЗАМИНАВАЙ НА РАБОТА.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Кавана ми задава въпрос за бъдещото развитие. Уведомявам го, че наскоро сме придобили компания, която е иновативен динамичен играч във фиброоптиката. Не споменавам, че имам съмнения относно изпълнителния директор Лукас Удс. И без това ще се отърва от него. Със сигурност ще уволня този кретен, каквото и да казва Рос.

От: Анастейжа Стийл

Относно: НЕ МИ КРЕЩИ С ТЕЗИ ГЛАВНИ БУКВИ

Дата: 27 май 2011, 08:47

До: Крисчън Грей

Като обект на Вашите склонности да преследвате хората, смятам, че това всъщност е моя работа.

Не съм подписала още, така че правила-мравила — не започвам работа преди 9:30.

Госпожица Стийл

НЕ МИ КРЕЩИ С ТЕЗИ ГЛАВНИ БУКВИ. Това ми харесва.

Отговарям.

От: Крисчън Грей

Относно: Интересни думи

Дата: 27 май 2011, 08:49

До: Анастейжа Стийл

Мравила? Не съм убеден, че тази дума съществува в тълковния речник на Уебстър.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

— Можем да продължим с разговора офлайн — предлага Рос на Кавана. — След като вече знаем какво очаквате и от какво имате нужда, ще подготвим подробна оферта и ще се срещнем следващата седмица, за да я обсъдим.

— Чудесно — отвръщам аз и се правя на много заинтересован.

Хората кимат, след това се сбогуват.

— Благодаря ти, че ни даде възможност да представим продукта си, Еймън — обръщам се към Кавана.

— Момчета, струва ми се, че знаете от какво имаме нужда — отвръща той. — Ще се радвам да ви видя утре. Довиждане.

Всички затварят, освен Рос, която ме е зяпнала така, сякаш са ми поникнали две глави.

Имейлът на Ана звънва в инбокса ми.

— Чакай малко, Рос. Трябват ми една-две минутки — казвам. Почвам да чета.

Избухвам в смях.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Интересни думи

Дата: 27 май 2011, 08:52

До: Крисчън Грей

Намира се няколко страници след „маниак“ („маниак по контрола“, „маниак по проследяването“).

А интересните за мен думи са в раздела с категоричните ограничения.

Ще спреш ли вече да ме занимаваш?

Бих желала да отида на работа с новата си кола.

Ана

Пиша бърз отговор.

От: Крисчън Грей

Относно: Предизвикателни и забавни млади жени

Дата: 27 май 2011, 08:56 До: Анастейжа Стийл

Ръката ме сърби.

Карай бавно, Стийл!

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Включвам звука. Рос е вбесена.

— Какво става, Крисчън?

— Какво да става? — правя се на невинен.

— Знаеш какво. Не провеждай тъпото събрание, след като не се интересуваш.

— Толкова ли е очевидно?

— Да.

— Мама му стара.

— Да, мама му стара. Това може да се окаже огромен договор за нас.

— Знам, знам. Извинявай. — Ухилвам се.

— Не знам какво ти става напоследък. — Тя клати глава, но аз разбирам, че се опитва да прикрие факта, че се забавлява, нищо че се прави на възмутена.

— Това е от въздуха в Портланд.

— Колкото по-скоро се върнеш, толкова по-добре.

— Ще се върна по обяд. Междувременно накарай Марко да проучи всички издателства в Сиатъл и дали някое от тях не става за поглъщане.

— Да не би да си решил да се заемеш с издателска дейност? Това не е сектор, който дава бързи и сигурни печалби.

Май е права.

— Просто проучвам. Нищо повече.

Тя въздиша.

— Щом настояваш. Ще дойдеш ли по-късно следобед? Така ще можем да наваксаме качествено.

— Зависи от трафика.

— Ще си запиша при Андреа време за наваксване.

— Супер. Чао засега.

Затварям Уебекса, след това звъня на Андреа.

— Да, господин Грей?

— Обади се на доктор Бакстър и му кажи да дойде в апартамента ми в неделя, някъде по обяд. Ако го няма, намери свестен гинеколог. Намери най-добрия.

— Добре, господине — отвръща тя. — Нещо друго?

— Да. Как се казва личният стилист, когото използвам в „Ниймън Маркъс“ в център „Бравърн“?

— Каролайн Актън.

— Дай ми номера й.

— Веднага.

— Ще се видим по-късно днес следобед.

— Добре, господине.

Затварям.

Досега сутринта е доста интересна. Не помня писането и получаването на имейли да е било толкова забавно. Поглеждам лаптопа, но няма нищо ново. Ана сигурно е отишла на работа.

Прокарвам ръце през косата си. Рос забеляза, че съм разсеян по време на разговора.

„Мама му стара, Грей, вземи се стегни.“

Изяждам закуската, изпивам студеното вече кафе и отивам да си взема душ и да се преоблека. Дори докато си мия косата не мога да избия тази проклета жена от главата си. Ана.

Невероятната Ана!

Образът как се вдига и спуска над мен не ме оставя на мира; просната е на коляното ми, задникът й е розов, устата й е отворена в екстаз. Господи, тази жена е страхотна! А тази сутрин, когато се събудих до нея, не беше толкова лошо, освен това съм спал добре… много добре.

Крещял съм бил с главни букви, моля ви се. Имейлите й ме карат да се смея. Забавни са. Тя е забавна. Не съм и предполагал, че ще харесам това качество у някоя жена. Трябва да помисля какво ще правим в неделя в стаята с играчките… нещо забавно, нещо ново за нея.

Идеята ми хрумва, докато се бръсна, и щом се обличам, сядам пред лаптопа, за да прегледам любимия си магазин за играчки. Имам нужда от камшик за езда — кафява мрежеста кожа. Подсмихвам се. Ще направя така, че сънищата на Ана да оживеят.

Правя поръчката и се връщам към работните имейли, зареден с енергия, продуктивен, докато Тейлър не ме прекъсва.

— Добро утро, Тейлър.

— Добро утро, господин Грей. — Поглежда ме учудено. Едва тогава усещам, че съм ухилен, защото отново мисля за нейните имейли.

„А интересните за мен думи са в раздела с категоричните ограничения.“

— Прекарах приятна сутрин — обяснявам аз.

— Радвам се, господине. Нося прането на госпожица Стийл от миналата седмица.

— Прибери го с моите неща.

— Добре.

— Благодаря.

Наблюдавам го как влиза в стаята. Дори Тейлър е забелязал ефекта, който ми оказва Анастейжа Стийл. Телефонът ми избръмчава: получил съм есемес от Елиът.

●Още ли си в Портланд?●

●Да, но си тръгвам скоро.●

●Аз ще пристигна по-късно. Ще помогна на момичетата да се преместят. Жалко, че не можеш да останеш.

Първата ни ДВОЙНА СРЕЩА, откакто Ана ти направи сефтето.●

●Майната ти. Ще взема Мия.●

●Искам подробности, брат ми. Кейт не ми казва нищо.●

●Чудесно. Майната ти. Отново.●

— Господин Грей? — Тейлър ме прекъсва отново, стиснал в ръка багажа ми. — Куриерът е заминал с блекберито.

— Благодаря.

Той кима и когато си тръгва, аз пиша нов имейл на госпожица Стийл.

От: Крисчън Грей

Относно: Блекбери НАЗАЕМ

Дата: 27 май 2011, 11:15

До: Анастейжа Стийл

Имам нужда да се свързвам с теб по всяко време и понеже това е единственият вид комуникация, при която си откровена, реших, че имаш нужда от един Блекбери.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

„Може пък да отговаряш на този телефон, когато звъня.“

В 11:30 ме чака нов конферентен разговор с финансовия директор, за да обсъдим благотворителността на компанията ми през следващите четири месеца. Това отнема почти час и когато приключвам, изяждам лек обяд и дочитам списание „Форбс“.

Преглъщам последната хапка салата и си казвам, че нямам друга причина да остана в хотела. Време е да си вървя, но не ми се иска. Дълбоко в себе си признавам, че е така, защото няма да се видя с Ана до неделя, освен ако тя не реши нещо друго.

Мама му стара, надявам се да не стане така!

Изтласквам тази неприятна мисъл. Започвам да прибирам документите в чантата и когато посягам към лаптопа, за да го преместя, виждам, че съм получил имейл от Ана.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Отвързан консуматор в действие

Дата: 27 май 2011, 13:22

До: Крисчън Грей

Мисля, че трябва незабавно да се обадиш на доктор Флин. Склонностите ти да следиш хората са извън всякакъв контрол.

На работа съм. Ще ти пиша, щом се прибера.

Благодаря за новата играчка.

Не сгреших, когато ти казах, че си завършен консуматор. Защо правиш това?

Ана

Тя ми се кара! Отговарям на мига.

От: Крисчън Грей

Относно: Мъдростта на младите

Дата: 27 май 2011, 13:24

До: Анастейжа Стийл

Добре казано, госпожице Стийл. Мъдро както винаги.

Доктор Флин е на почивка.

Правя това, защото мога.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Тя не отговаря веднага, затова прибирам лаптопа. Грабвам си чантата и тръгвам към рецепцията, за да съобщя, че напускам. Докато чакам колата, Андреа ми звъни, за да ми каже, че е намерила акушер-гинеколог, който ще дойде в Ескала в неделя.

— Казва се доктор Грийн и вашият личен лекар я препоръча, господине.

— Добре.

Тя ми казва къде работи доктор Грийн и добавя:

— Има още нещо, господине… скъпа е.

Прекъсвам я, защото няма нужда от подобни притеснения.

— Андреа, няма проблем колко иска.

— В такъв случай ще бъде в апартамента ви в един и трийсет в неделя.

— Добре. Разберете се.

— Разбира се, господин Грей.

Затварям, след това се изкушавам да се обадя на мама и да я помоля да провери доктор Грийн, защото работят в една болница, но това ще предизвика нови въпроси от Грейс.

Щом се качвам в колата, изпращам на Ана имейл с подробности за неделя.

От: Крисчън Грей

Относно: Неделя

Дата: 27 май 2011, 13:40

До: Анастейжа Стийл

Нека се видим в неделя в един часа. Добре ли е за теб?

Лекарят ще е в Ескала да те прегледа в 1:30. Тръгвам за Сиатъл.

Надявам се всичко по преместването да мине гладко. Очаквам с нетърпение да те видя в неделя.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Така. Всичко е готово. Изкарвам R8 на улицата и отпрашвам към магистралата. Докато подминавам изхода за Ванкувър, ме сполита вдъхновение. Звъня на Андреа по хендсфрито и я моля да купи подарък за новия апартамент на Ана и Кейт.

— Какво искате да изпратите?

— „Боланже Ла Гран Ане Розе“, реколта 1999 година.

— Добре, господине. Нещо друго?

— Какво искаш да кажеш с това нещо друго?

— Цветя, бонбони, балон?

— Балон ли?

— Да.

— Какъв балон?

— Ами… те имат всякакви.

— Добре. Добра идея… виж дали можеш да осигуриш хеликоптерен балон.

— Добре, господине. А на картичката какво да пише?

— „Дами, успех в новия ви дом. Крисчън Грей“. Записа ли?

— Да. Какъв е адресът?

Мама му стара! Не знам.

— По-късно ще ти пусна имейл, може би утре. Става ли?

— Добре, господине. Мога да го доставя утре.

— Благодаря, Андреа.

— Моля. — Струва ми се изненадана.

Затварям и натискам газта.

 

 

В шест и половина съм у дома и одевешното ми весело настроение вече е вкиснато — все още не съм се чул с Ана. Избирам копчета за ръкавели от чекмеджето в дрешника и докато връзвам папийонката за събитието довечера, се питам дали тя е добре. Каза, че ще ми се обади, когато се прибере; звънях й два пъти, но така и нямаше отговор и започвам наистина да се вкисвам. Пробвам още веднъж и този път оставям есемес.

„Мисля, че е време да се научиш да покриваш очакванията ми. Не съм търпелив човек. Ако кажеш, че ще ми се обадиш, след като свършиш работа, прояви достатъчно възпитание и го направи. В противен случай започвам да се притеснявам, а това е непознато за мен чувство и не мога да го търпя. Обади ми се.“

Ако не ми позвъни скоро, ще се пръсна.

 

 

Седя на масата с Уилън, банкера ми. Негов гост съм на благотворителното събитие, което има за цел да насочи вниманието към бедността по света.

— Радвам се, че успя да дойдеш — казва Уилън.

— За добра кауза е.

— Благодаря за щедрото дарение, господин Грей. — Съпругата му е доста прилепчива, не спира да навира съвършените си, увеличени с хирургическа намеса гърди в очите ми.

— Както вече казах, за добра кауза е. — Отправям й снизходителна усмивка.

Защо не ми се обажда Ана?

Поглеждам отново телефона си.

Нищо.

Оглеждам масата и всички мъже на средна възраст с вторите или третите си красиви съпруги. Господ да ме пази и дано не ми се случи и на мен.

Отегчен съм. Много отегчен и много вкиснат.

Какво прави тя?

Можех ли да я доведа? Обзалагам се, че и тя щеше да бъде отегчена до смърт. Когато разговорът на масата се пренася към състоянието на икономиката, усещам, че ми е писнало. Извинявам се, излизам от балната зала и от хотела. Докато чакам да ми докарат колата, отново звъня на Ана.

И този път няма отговор.

Може би, след като вече не съм наблизо, тя не иска да има нищо общо с мен.

Когато се прибирам, отивам в кабинета си и включвам десктопа.

От: Крисчън Грей

Относно: Къде си?

Дата: 27 май 2011, 22: 14

До: Анастейжа Стийл

„На работа съм, ще ти пиша, щом се прибера.“

Все още си на работа или си опаковала телефона си, макбука и новия си блекбери?

Обади ми се или ще се наложи да се обадя на Елиът.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Поглеждам през прозореца към тъмните води на пролива. Защо се съгласих да отида да взема Мия? Можех да съм с Ана, да й помогна да си събере боклуците, след това да отидем на пица с Кейт и Елиът — или каквото там правят обикновените хора.

„За бога, Грей!

Това е нетипично за теб. Стегни се!“

Обикалям апартамента и стъпките ми отекват в хола, който ми се струва болезнено празен от последния път, когато бях тук. Развързвам папийонката. Може би аз съм този, който е празен. Наливам си чаша арманяк и се вглеждам в небосклона над Сиатъл и Пролива.

„Мислиш ли за мен, Анастейжа Стийл?“ Трепкащите светлини на Сиатъл не ми отговарят.

Телефонът ми бръмва.

Слава богу! Най-сетне! Тя е.

— Здравей. — Невероятно облекчен съм, че се обажда.

— Здрасти — отвръща тя.

— Притесних се.

— Знам. Съжалявам, че не се обадих, но всичко е наред.

Наред ли? Ще ми се да бях…

— Добре ли прекара вечерта? — питам, като се мъча да овладея избухването си.

— Да. Опаковахме с Кейт и ядох китайско с Хосе.

Пак скапаното фотографче! Затова не ми се е обадила.

— А ти? — пита тя, когато не отговарям, и долавям в гласа й нотка на отчаяние.

„Защо? Какво не ми казва?

Я престани да мислиш, Грей!“

Въздишам.

— Ходих на благотворителна вечеря. Беше адски тъпо и си тръгнах много бързо.

— Бих искала да си тук сега — прошепва тя.

— Наистина ли?

— Да — казва тя запъхтяно.

Може пък да съм й липсвал.

— Ще те видя ли в неделя?

— Да, в неделя — отвръща тя и ми се струва, че се усмихва.

— Лека нощ.

— Лека нощ, сър.

Гласът й е дрезгав и аз притаявам дъх.

— Успех с преместването утре, Анастейжа.

Тя не затваря, чувам спокойното й тихо дишане. Защо не затваря? Не иска ли?

— Ти затвори пръв — прошепва тя.

Не иска да затвори и настроението ми веднага се оправя. Усмихвам се към ширналия се пред мен Сиатъл.

— Не, първо ти.

— Не искам.

— И аз.

— Много ли ми беше ядосан? — пита тя.

— Да.

— Още ли си ми ядосан?

— Не. — „След като знам, че си в безопасност.“

— И няма да ме накажеш?

— Не. Тези неща ги правя на момента, не след време.

— Да, забелязала съм — шегува се тя и аз отново се усмихвам.

— Сега, госпожице Стийл, затвори телефона.

— Наистина ли искате да го направя, сър?

— В леглото, Анастейжа.

— Да, сър.

Тя не затваря и аз знам, че се е ухилила. Настроението ми става още по-ведро.

— Мислиш ли, че някога ще се научиш да правиш каквото ти се каже? — питам строго.

— Може би. Ще видим в неделя — заявява тя, нали е изкусителка, и връзката прекъсва.

„Анастейжа Стийл, какво ще те правя?“

Всъщност имам много добра представа какво, стига камшикът за езда да пристигне навреме. С тази възбуждаща мисъл допивам на един дъх арманяка и си лягам.