Джон Гришам
Адвокат на престъпници (87)

16

Гледам пресконференцията в апартамента си. Явно в даден момент през последните няколко часа кметът Уди е пресметнал, че ако ми угоди, ще спечели повече гласове, отколкото ако се запъне. Застава зад подиума и за пръв път в най-новата история зад него няма никой. Нито един човек. Съвсем сам е — без общинари, изпъчени пред камерата; без стена от дебеловрати ченгета; без адвокат със сериозно лице, намусен, все едно го мъчат хемороиди.

Обяснява на групичката репортери, че общината е постигнала споразумение относно исковата молба на семейство Ренфро. Няма да има гражданско дело, кошмарът е свършил. Разбира се, условията на споразумението са поверителни. Поднася най-искрените си извинения на семейството за случилото се. Очевидно са допуснати грешки (макар и не от него), но той е взел решение да действа твърдо и да сложи точка на трагедията. Началникът на полицията е уволнен — влиза в сила от този момент. Той е принципно отговорен за действията на служителите си. Всичките осем души от спецотряда също са отстранени. Такива действия няма да бъдат толерирани. Методите и похватите ще бъдат ревизирани. И така нататък.

Приключва ефектно с още едно извинение и на моменти като че ли ще се разреве. Нелошо актьорско изпълнение за Уди, току-виж, му спечелило гласове. Смел ход, Уди.

И като че ли животът ми не е достатъчно сложен, още осем бивши ченгета ще кръстосват улиците, мърморейки името ми, и ще кроят някакво отмъщение.

Парите пристигат скоро и Дъг ми плаща. За последен път го виждам, когато се качва на такси за летището. Казва, че още не е сигурен къде отива, но щял да разбере, когато пристигне. Можело да разгледа таблото с излитащи полети и да стреля напосоки. Обзема ме лека завист.