Джон Гришам
Адвокат на престъпници (85)

14

Партнър ме взема с друга кола под наем — лъскав нов бус с надпис $19.95 ДНЕВНА ТАКСА, НЕОГРАНИЧЕН ПРОБЕГ от двете страни с яркозелена и оранжева боя. Оглеждам го за минутка, преди да се кача.

— Супер е — казвам.

— Знаех си, че ще ти хареса — ухилва се той.

Превръзките му са скрити под дрехите, раните не се виждат. Никога не признава, че го боли или страда.

— Май е по-добре да свикваме — съобщавам му. — Застрахователите протакат. Освен това ще отнеме поне месец, докато оборудваме новия бус.

Пъплим сред движението в центъра на града, двама най-обикновени товарачи в бус, пълен с мебели. Той спира пред общината и паркира на забранено място. Кола с такива ярки цветове със сигурност ще привлече пътна полиция.

— Поговорих си с Мигел — казва Партнър.

— И как мина? — питам с ръка на дръжката на вратата.

— Добре. Просто му обясних нещата, казах му, че някакви горили се опитват да те изцедят и се нуждаеш от закрила. Той обеща да се погрижи, най-малко това можели да направят за теб и тем подобни. Подчертах, че никой не бива да пострада, само приятелски поздрав за Бурето и Бръснача, колкото да схванат посланието.

— Какво мислиш?

— Сигурно ще свърши работа. Бандата на Връзката е оредяла напоследък по очевидни причини. Повечето му биячи са се разкарали. Останалите едва ли ще искат да се забъркват с друга наркобанда.

— Ще видим. Връщам се след половин час — казвам и излизам от колата.

Уди е отменил пътуването си до Вашингтон и ме чака в кабинета си заедно с Мос. Ако съдя по вида им, и двамата са имали неприятен уикенд. Понеделник е и целта ми е да им съсипя седмицата до края. Няма ръкуване, няма изкуствени любезности, дори кафе не ми предлагат.

Повишавам напрежението с въпроса:

— Е, момчета, имаме ли сделка? Да или не? Искам отговор веднага и ако не получа правилния, щом изляза от сградата, отивам право в „Кроникъл“. Любимият ви репортер Вердолиак ме чака на бюрото си.

Уди забива поглед в пода и отговаря:

— Съгласен съм.

Мос плъзва към мен някакъв документ.

— Това е поверително споразумение. Застрахователната компания ще плати първия милион сега. Общината ще внесе половин милион тази финансова година и половин милион следващата. Имаме резервен фонд, с който можем да действаме при съдебни спорове, но трябва да разделим вноските през тази и следващата година. Това е най-доброто, което можем да предложим.

— Върши работа — казвам. — А ще уволните ли шефа и момчетата от спецотряда?

— Утре сутринта — отговаря Мос. — Просто не фигурират тук.

— Тогава няма да подпиша, докато не ги уволните. Какво чакате? Защо е толкова трудно да се отървете от тях? По дяволите, целият град иска да се махнат.

— Ние също — обажда се кметът. — Повярвайте ми, и ние искаме да се махнат. Имайте ни доверие за това, Ръд.

Завъртам очи — „доверие“. Вземам споразумението и започвам да го чета бавно. Телефонът върху внушителното бюро на кмета звъни, но той не вдига. Прочитам всичко, оставям го на масата и казвам:

— Нито дума за извинение. Съпругата на клиента ми беше убита, той беше прострелян, на главата му се стовари съдебен процес, опасността от затвор, мина през истински ад, а тук не виждам дори едно „съжаляваме“. Няма сделка.

Уди процежда ядно „мамка му!“ и скача на крака. Мос търка очи, като че ли ей сега ще ревне. Минават секунди, после цяла минута, но никой нищо не казва. Накрая измервам кмета с гневен поглед и питам:

— Защо не се стегнете и не постъпите правилно? Защо не свикате една от любимите си пресконференции точно както правите във всяка друга криза, и не започнете с извинение към цялото семейство Ренфро? Обявете, че ще има споразумение по гражданското дело. Обяснете, че след задълбочено разследване е станало ясно, че спецотрядът е пренебрегнал всички наредби и правилата за безопасност и че осемте полицаи ще бъдат незабавно уволнени. И че шефът им си заминава заедно с тях.

— Не ми е нужен съветът ви как да си върша работата — заявява Уди, но вяло.

— А може пък да ви е нужен — контрирам.

Изкушавам се да изхвърча от кабинета, но не искам да изгубя парите.

— Добре, добре — обажда се Мос. — Ще редактираме текста и ще вмъкнем няколко изречения към близките.

— Благодаря — кимвам. — Ще се върна утре, след пресконференцията.