Джон Гришам
Адвокат на престъпници (83)

12

Наоми не е много впечатлена от моята мазда под наем. Докато пътуваме към залата за боеве, й обяснявам какво се е случило с другата ми кола. Тя е шокирана, че в града вилнеят негодници, които поставят експлозиви в буса ми и заплашват да убият мен и Партнър. Пита кога полицията ще ги залови и ще ги изправи пред съда. Не разбира, когато и обяснявам, че (1) полицията всъщност няма интерес да ги залови, защото аз съм, какъвто съм, и че (2) полицията не може да ги залови, защото тези типове не оставят следи.

Пита дали е в безопасност с мен. А когато й отговарям, че нося пистолет под лявата си мишница, си поема дълбоко въздух и зарейва поглед през прозореца. Разбира се, че си в безопасност, уверявам я.

В опит да бъда напълно искрен, й разказвам за последната си кантора и за бомбата. Не, полицията още не е разкрила и това престъпление, най-вече защото вероятно е участвала в него. Или са те, или са наркопласьори.

— Нищо чудно, че ти е трудно с жените — отбелязва тя.

И е права. Повечето се наплашват отрано и се ориентират към по-безопасни мъже. Наоми обаче има искра в очите, изглежда, заплахата и опасността й допадат. В крайна сметка тя предложи боевете в клетка.

Задействах връзките си и местата ни са най-отпред, на третия ред. Купувам две големи бири и се настаняваме да зяпаме. За разлика от публиката в театъра или киното, операта или симфоничната зала, и дори на баскетболните мачове феновете пристигат в свадливо настроение, много от тях полупияни. Сигурно има три-четири хиляди души — дори и аз съм изненадан от бързината, с която спортът набира популярност. Освен това си мисля за Тадео — талантливото хлапе, което в момента е в ареста, а би трябвало тази вечер да оглавява листата. Процесът му е съвсем скоро и той все още очаква от мен някакво чудо, за да го измъкна на свобода. В картинни детайли описвам на Наоми онази неотдавнашна вечер, когато Тадео нападна рефера и цялата зала се развилня. На Старчър му е харесало и иска пак да дойде. Според нея идеята не е добра.

Един треньор ме разпознава и се отбива да си поговорим. Неговото хлапе е седемдесеткилограмов боец, който ще се бие във втората среща и не е губил последните си шест боя. Не откъсва поглед от Наоми, докато разговаря с мен. Страхотна е, облечена е модерно и привлича много погледи.

Според треньора хлапето му има бъдеще и се нуждае от едно рамо. И понеже ме мислят за влиятелен адвокат с много пари, поне в този свят съм играч с възможност за кариера. Уверявам човека, че ще поговорим после. Искам да гледам един-два боя на момчето и после ще го обсъдим. Треньорът пита за Тадео и тъжно клати глава. Каква загуба!

Когато залата се напълва, приглушават осветлението и тълпата обезумява. Първите двама бойци влизат в клетката.

— Познаваш ли ги? — развълнувано пита Наоми.

— Да, обикновени побойници, не особено талантливи. Улични биячи.

Чува се гонгът, боят започва и моята готина малка учителка скача от стола си и започва да крещи.