Джон Гришам
Адвокат на престъпници (8)

8

Джак Пийли е бивше гадже на майката на двете момичета Фентрес. Баща им отдавна вече го нямало, когато те били убити, а в апартамента на майка им се изреждала върволица от местни женкари и помияри. Пийли се задържал около година и после бил изритан, когато тя се запознала с търговец на трактори на старо с малко пари в джоба и къща, която не била на колела. Жената се издигнала, а Пийли се изнизал с разбито сърце. Той е последният човек, забелязан с момичетата, преди да изчезнат. Още в самото начало попитах полицаите защо не го третират като заподозрян или поне не го разследват, а тъпият им отговор гласеше, че вече били заловили когото трябва. Гарди бил арестуван и сипел признания наляво-надясно.

Силно подозирам, че Джак Пийли е убил момичетата като някакво извратено отмъщение. Ако ченгетата не бяха попаднали на Гарди, може би в крайна сметка щяха да разпитат Пийли, но с плашещия си външен вид, слухове за сатанински уклон и предишни прояви на сексуална перверзия Гарди беше безспорният фаворит и никой в Майло не обърна поглед назад.

Според Епископа, който черпи информация от разни отрепки, Пийли почти всяка събота виси в кръчмата „Синьо и бяло“. Тя се намирана километър и нещо източно от последните къщи на Майло и първоначално била спирка на тираджиите. Сега е просто сборище на бели отрепки с евтина бира, билярдни маси и жива музика през уикенда.

Към десет в събота вечерта едва намираме място на посипания с чакъл паркинг, който е задръстен от пикапи и нищо друго. И ние си имаме пикап — „Додж Рам“ с огромни гуми, може би прекалено лъскав за това място, но все пак е собственост на „Херц“, не е мой. На волана Партнър се е постарал да наподоби местните бели отрепки, но е комична картинка. Отказал се е от всекидневното си черно облекло и е облечен с джинси и каубойска фланелка, обаче не му се получава.

— Да действаме — обаждам се от предната седалка.

Тадео и Мигел изскачат от задната врата и нехайно поемат към входа, където ги посреща един бияч и им иска по десет долара входна такса. Оглежда ги от глава до пети и не ги одобрява. От по-тъмните латиноси са, но поне не са чернокожи. Според Епископа в „Синьо и бяло“ биха допуснали някой и друг мексиканец, но лицето на чернокож ще предизвика бой. Не че има такава опасност. Подобна дупка за фанатизирани бели боклуци не би привлякла нито един разумен чернокож.

Но бой така или иначе ще има. Тадео и Мигел си поръчват бира на претъпкания бар и доста успешно се смесват с тълпата. Привличат няколко погледа, но само толкова. Тадео с голи ръце може да повали които и да е петима души за по-малко от минута. Мигел, неговият брат и спаринг-партньор, би проснал четирима. След като петнайсетина минути оглежда посетителите и се ориентира в обстановката, Тадео помахва на един барман и казва на английски без никакъв акцент:

— Имам да връщам пари на един човек, Джак Пийли, но май не мога да го открия.

Барманът е зает човек, затова само кимва към сепаретата край билярдната маса и казва:

— Третото сепаре, онзи с черната шапка.

— Благодаря.

— За нищо.

Поръчват си по още една бира и убиват още малко време. В сепарето на Пийли има две жени и друг мъж. Масата е отрупана с празни бирени бутилки и четиримата дъвчат печени фъстъци. Част от прелестната атмосфера на „Синьо и бяло“ се дължи на факта, че хвърляш черупките направо на пода. Някаква група засвирва оглушително в дъното и десетина души се запътват натам да танцуват. Явно Пийли не си пада по танците. Тадео ми изпраща есемес:

„Засякохме Дж П. Чакаме“.

Убиват още малко време. Двамата с Партнър седим, наблюдаваме входа и чакаме с обтегнати нерви. Кой би могъл да предскаже какъв би бил изходът от сбиване в помещение, пълно с пияни идиоти, половината от които с членски карти на Националната оръжейна асоциация?

Пийли и приятелчето му се отправят към масата за билярд и се готвят да играят. Жените им остават в сепарето, ядат фъстъци и пият бира.

— Да действаме.

Тадео се отдалечава от бара. Минава между две билярдни маси, безупречно подбира момента и се блъсва силно в Пийли, който никому нищо не прави, просто си търка щеката с креда.

— Кво бе, мамицата му! — прониква се гневно Пийли с пламнало лице.

Готов е да скочи на латиноса. Преди да замахне с щеката си обаче, Тадео му нанася три светкавични юмручни удара. Ляв, десен, ляв, прицелени във веждата, където кожата се цепва най-лесно и винаги тече кръв. Пийли се строполява на пода и ще мине известно време, преди да се свести. Жените се разпищяват, настава обичайната бъркотия, предвещаваща меле. Приятелят на Пийли реагира бавно, но най-накрая и той замахва с щеката си, за да отнесе главата на Тадео. Намесва се обаче Мигел и стоварва тежкия си юмрук в основата на черепа му. Приятелят на Пийли се присъединява към него на пода. Тадео нанася още няколко удара в лицето на Пийли просто ей така, после се снишава и се стрелва към тоалетната. Една бирена бутилка се строшава и разлива точно над главата му. Мигел го следва по петите, а зад тях се разнасят сърдити крясъци. Те заключват вратата и се измъкват през прозореца.

Връщат се в пикапа след броени секунди и ние спокойно потегляме.

— Готово — нетърпеливо се обажда Тадео от задната седалка.

Протяга дясната си ръка и тя наистина е цялата окървавена. Кръвта на Пийли. Спираме пред една закусвалня и аз старателно обирам всяка капка. Прибираме се в града чак в полунощ.