Джон Гришам
Адвокат на престъпници (78)

7

Репортерите ме търсят, но на мен историята вече ми е дошла до гуша. И други ще се опитат да ме намерят: Връзката и хората му; Рой Кемп, когато научи, че съм говорил с ФБР, може би дори Арч Суенгър, който най-вероятно всеки момент ще ми звънне и ще ме пита защо съм пропял пред полицията.

Партнър ме откарва до автокъщата на Кен и аз потеглям в очукана мазда поне на триста хиляди километра. Никой адвокат, колкото и да е обеднял, не бива да бъде намерен мъртъв в такова превозно средство. Познавам един, който изплащаше мазерати на лизинг, когато обяви фалит.

Прекарвам остатъка от деня в апартамента си, крия се и работя по две дела. Към пет часа се обаждам на Джудит да проверя как е Старчър. Добре бил, а репортерите си отишли. Гледам новините по местния канал, където „драматичното спасяване“ е водеща новина. Излъчват стар видеоматериал с мен на излизане от полицейския участък, и представят нещата така, все едно съм рискувал живота си, за да спася своя син. Глупаците се хващат на въдицата, която им е пуснала полицията. И това ще отмине.

През последните седемдесет и два часа съм спал само шест, затова най-накрая се строполявам на канапето и потъвам в безпаметен сън. Малко след десет вечерта мобилният ми звъни. Поглеждам кой е и го грабвам. Наоми Тарант, учителката на Старчър, великолепното младо създание, за което си фантазирам от месеци.

Пет пъти съм я канил на вечеря и съм получил пет отказа. Но все по-меки. Не притежавам нито дарбата, нито търпението за обичайните похвати на ухажването — дебненето, уж случайното засичане някъде, нагласените от познати срещи, глупавите подаръци, неловките телефонни разговори, препоръките от приятели, безкрайното чатене. Нито пък ми стиска да лъжа някакви непознати жени за себе си по интернет. Опасявам се, че завинаги съм ранен и белязан от катастрофата с Джудит. Как е възможно човешко същество да крие толкова много подлост?

Наоми иска да поговорим за Старчър и го правим. Уверявам я, че изобщо не е пострадал. Той никога няма да разбере какво се е случило и едва ли някой ще му каже. Всъщност в продължение на четирийсет и пет часа са го глезили двама души, които той е смятал за приятели. Утре ще бъде на училище и не се нуждае от специално внимание. Сигурен съм, че майка му ще отиде с дълъг списък изисквания и тревоги, но тя си е такава.

— Голяма кучка — възкликва Наоми и за пръв път сваля гарда.

Учуден съм, но ми допада. Няколко минути правим на пух и прах Джудит и Ава, която и двамата намираме за празноглава — от години не съм се забавлявал така. Изненадващо Наоми предлага:

— Да отидем на вечеря.

Ето какво е да си герой! Ето какво е да си знаменитост! Репортерите твърдят, че съм рискувал живота си да спася своя син, и жените се хвърлят в краката ми.

Установяваме нови правила. Срещата ни ще остане дълбока тайна. Училището не забранява изрично необвързани учители да се срещат с необвързани родители, но не гледа на това с добро око. И защо да рискуваме и да си създаваме неприятности? Ако Джудит научи, сигурно ще пусне оплакване, ще заведе дело или нещо друго от бездънната си торба с мръсни номера.

Срещаме се на следващата вечер в тъмно и непретенциозно мексиканско ресторантче. Тя го избра, не аз. Никой не говори английски, затова никой няма да ни подслушва. Наоми е на трийсет и три години и се възстановява след развод. Няма деца и като че ли не носи никакво бреме. Най-напред ми разказва как е минал денят на Старчър в училище. Както може да се очаква, Джудит го довела рано и изсипала куп наставления. Всичко минало добре, никой не споменал малкото му премеждие. Наоми и колежката й го наблюдавали зорко и доколкото можели да преценят, приятелите му не казали нищо. Изглеждал си съвсем добре и прекарал деня, все едно нищо не се е случило. Джудит го взела след училище и строго разпитала Наоми, но не било нищо необичайно.

— Колко време беше женен за нея? — пита ме тя озадачено.

— Според документите по-малко от две години, но живяхме заедно само през първите пет месеца. Беше непоносимо. Опитах се да издържа до раждането на детето, но после научих, че тя вече ходи с най-новата си приятелка. Избягах, детето се роди и оттогава с нея все се караме. Бракът ни беше ужасна грешка, но тя беше бременна.

— Никога не съм я виждала да се усмихва.

— Мисля, че се случва приблизително веднъж месечно.

Пристигат маргаритите ни във високи чаши с осолени ръбчета и ние ги подхващаме. За кратко обсъждаме брака й, после минаваме на по-приятни теми. Ходела по срещи, получавала много обаждания, което ми е напълно разбираемо. Има топли и красиви кафяви очи, които са хипнотични, дори изкусителни. Очи, в които можеш да се взираш с часове и да се чудиш дали са истински.

Аз ли? Ами не, не се срещам с никого, нямам време, твърде много работя и така нататък. Обичайните извинения. Тя изглежда заинтригувана от работата ми и аз не спирам да дрънкам. Скоро осъзнавам, че Наоми следва едно от правилата на умелия събеседник: остави другия да говори. Затова се отдръпвам и я разпитвам за семейството й, за колежа, за другите неща, които е работила.

Поръчвам си втора маргарита — нейният коктейл е още наполовина — и продължаваме да си разказваме миналото. Поднасят ни плато енчилади, но тя почти не му обръща внимание. Ако съдя по фигурата й, не яде повече от пиле. Не помня кога за последен път правих секс, а колкото повече разговаряме, толкова повече ме поглъща тази мисъл. Когато приключвам с храната и питието си, едва сдържам импулсивното си желание да се хвърля към отсрещната страна на масата.

Наоми Тарант обаче не е импулсивна. Тази работа ще отнеме време. Днес е вторник, затова я питам какво ще прави в сряда. Не може.

— Знаеш ли какво ми се иска всъщност? — пита тя.

Какво? Каквото каже.

— Може да ти се стори странно, но наистина съм любопитна за свободните боеве.

— Боевете в клетка? Искаш да гледаш бой в клетка?

Изумен съм.

— Безопасно ли е? — пита тя и споменава дребния епизод със спречкването, когато Старчър се размина на косъм с катастрофата. Когато Джудит пак ме замъкна в съда, а Наоми получи призовка.

— Ако феновете не започнат да се млатят, е относително безопасно — отговарям.

— Хайде да отидем.

Истината е, че почти половината от публиката, която ходи на боевете и крещи за кръв, са жени.

Уговаряме се за този петък. На седмото небе съм, защото се е появил нов боец, когото трябва да преценя. Мениджърът му се свърза с мен и се нуждае от малко финансова подкрепа.