Джон Гришам
Адвокат на престъпници (74)

3

Понеже никога не съм бил канен в дома на Старчър, решавам, че няма да го водя там. Нямам нужда от драми. На половин час път от града най-накрая се обаждам на Джудит с новината, че синът й е в безопасност. Седи в скута ми и пътуваме по междущатската. Тя е толкова изумена, че изгубва ума и дума, затова давам телефона на Старчър.

— Здрасти, мамо — казва той и според мен тя съвсем се разтапя.

Давам им няколко минути, после вземам телефона и обяснявам, че са ми се обадили и са ме инструктирали да го прибера от едно заведение на бензиностанцията. Не, нищо лошо не са му направили, само са го натъпкали с твърде много въглехидрати.

Паркингът пред кантората й още е празен — едва седем и половина е — и ние чакаме. Затишие преди буря. Черният ягуар се плъзва в паркинга и рязко спира до буса. Излизам със Старчър точно когато излиза и Джудит, която се мята към детето. Притиска го с писъци и възклицания, а непосредствено зад нея изникват родителите й и Ава. Един след друг мачкат детето, всички реват. Не мога да ги понасям, затова се приближавам до Старчър, пак го разрошвам и казвам:

— Ще се видим после, приятелче.

Те направо го задушават, затова не може да отговори. Моля Джудит да се отделим настрани и когато оставаме насаме, казвам:

— Може ли да се срещнем тук с ФБР по-късно днес сутринта? Това не е цялата история.

— Кажи ми веднага! — просъсква тя.

— Ще ти кажа, когато искам да ти кажа — тоест пред ФБР. Ясно?

Тя мрази да не контролира положението. Поема дълбоко въздух, скръцва със зъби и успява да смотолеви:

— Добре.

Отдалечавам се, без да обръщам внимание на родителите й, и се качвам в буса. Докато потегляме, наблюдавам Старчър и се чудя кога ли ще го видя отново.