Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rogue Lawyer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 23гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми(2017)
Корекция и форматиране
taliezin(2017)

Издание:

Автор: Джон Гришам

Заглавие: Адвокат на престъпници

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-396-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1752

История

  1. —Добавяне

12

Полицията ме следи, но не нахъсано. Според Партнър те си ме следят през половината време и са се активизирали след срещата ми със Суенгър в буса, но това беше преди повече от седмица. Партнър ме оставя пред „Кенс Карс“, евтина автокъща за коли на старо в латиноамериканския квартал. Кен ми е бил клиент, спасих го от затвора и двамата знаем, че сътрудничеството ни не е приключило. Той обича съмнителните сделки — колкото по-съмнителни, толкова по-добре, — затова е само въпрос на време спецотрядът да се появи с нова заповед за арест.

Срещу двайсет долара дневно Кен ми отпуска „под наем“ прилична кола от жалките си наличности, без да задава въпроси. Правя го от време на време, когато подозирам, че ме наблюдават. Черният ми форд се набива на очи. Очуканото комби субару, което ми е избрал Кен, няма да привлича вниманието. Прекарвам при него няколко минути, разменяме си ругатни и после се отправям на път.

Лъкатуша през порутената част на града, въртя се в кръг и хвърлям око към огледалото. Накрая намирам път, който ме извежда на междущатската, и когато съм сигурен, че никой не ме следи, се отправям на юг. Осемдесет и четири километра след края на града минавам покрай билборда на доктор У. Както ми го описа Суенгър — голям билборд в края на царевична нива. До думите „Възстановяване след вазектомия“ се мъдри едрата глупашка физиономия на д-р У, който гледа отвисоко пътуващите на север превозни средства. Обръщам на следващата отбивка, карам шест километра обратно до билборда и паркирам наблизо. Натовареното движение боботи, а въздушната струя от големите камиони едва не помита малкото ми субару. До банкета има канавка, обрасла с бурени и задръстена от боклуци, а отвъд канавката се вижда телена ограда, оплетена с увивни растения. От другата й страна има черен път, с който граничи нивата. Собственикът й е разчистил тесен правоъгълник и го е отдал под наем на фирмата за билбордове, а в средата на въпросния правоъгълник са забити четири големи метални пръта, които крепят табелата. Край тях има бурени, още боклуци и царевични стебла. Д-р У ухилено известява трафика за уменията си. Той е последният човек на света, на когото бих поверил тестисите си.

Нямам опит, но предполагам, че можеш да използваш прикритието на мрака, за да се промъкнеш по черен път, да изкопаеш хубав гроб, да довлачиш труп до него, да запълниш изкопа и да разпръснеш отгоре боклуци и чакъл, за да прикриеш следите. Няколко месеца по-късно сезоните ще се сменят и пръстта ще се слегне.

Но защо човек би избрал място, толкова близо до междущатската магистрала, по която минават двайсет хиляди автомобила дневно? Нямам представа, но си напомням, че се опитвам да вникна в ума на много болен човек. Изглежда, винаги е успешен ход да скриеш нещо на видно място. Сигурен съм, че в три през нощта тук е доста пусто.

Взирам се в плевелите под билборда и мисля за семейство Кемп. И проклинам деня, в който срещнах Арч Суенгър.