Джон Гришам
Адвокат на престъпници (6)

6

Това е третият петък от месеца, когато винаги имам среща с нея, ако две питиета могат да се нарекат така. Усещам го по-скоро като посещение при зъболекаря за вадене на нерв. Истината е, че тази жена не би излязла на среща с мен, дори ако я заплашиш с пистолет, и чувството е взаимно. Но има нещо, което ни свързва. Виждаме се винаги в едно и също заведение, в едно и също сепаре, където за пръв път вечеряхме заедно в един друг живот. Носталгията няма нищо общо с избора на мястото, става дума само за удобство. То е от еднотипните заведения на цяла верига, но обстановката не е лоша и в петък вечер е оживено.

Джудит Уайтли е пристигнала първа и седи в сепарето. Аз се вмъквам няколко минути по-късно, точно преди да стане раздразнителна. Тя е винаги точна и възприема закъсненията като признак на слабост. Според нея аз имам много такива признаци. Джудит също е адвокат, така се запознахме.

— Изглеждаш изморен — отбелязва без следа от съчувствие.

И тя изглежда изморена, макар че на трийсет и девет все още е поразително красива. Всеки път когато я видя, си спомням защо хлътнах по нея.

— Благодаря, а ти изглеждаш превъзходно както винаги.

— Благодаря.

— Десет дни, в които се скапах.

— Някакъв пробив? — пита тя.

— Още не.

Запозната е с основните факти по делото на Гарди, познава и мен. Достатъчно й е, че съм убеден в невинността на хлапето. Но си има свои клиенти, за които да се тревожи и заради които да не си доспива. Поръчваме обичайната й петъчна чаша шардоне и моето уиски сауър.

Всеки от нас ще изпие по две питиета за един час и това е до следващия месец.

— Как е Старчър? — питам.

Надявам се, че някога ще престана да мразя името на сина ми, но този ден още не е настъпил. Фигурирам в акта му за раждане като негов баща, но не присъствах, когато се роди. Затова Джудит избра името. Звучи като нечия фамилия, ако изобщо има такава.

— Добре е — отговаря тя самодоволно, защото участва пълноценно в живота на детето, а аз не. — Миналата седмица се срещнах с учителката му, доволна е как напредва. Твърди, че е просто нормален второкласник, който чете съвсем гладко и се радва на живота.

— Това е чудесно — казвам.

„Нормален“ е ключовата дума тук заради нашата история. Старчър не расте нормално. Половината време прекарва с Джудит и сегашната й партньорка, а другата половина — с нейните родители. От болницата отнесе Старчър в апартамента, където живееше с Гуинет, жената, заради която ме напусна. Три години двете се опитваха да осиновят Старчър, но аз се борих със зъби и нокти. Нямам нищо против гей двойки да осиновяват деца. Просто не понасях Гуинет. И имах право. Двете се разделиха малко по-късно след ожесточена схватка, на която се насладих от страничната линия.

Положението е сложно. Питиетата ни пристигат и двамата не си правим труда дори за едно учтиво „наздраве“. Би било загуба на време. Нуждаем се от алкохол колкото се може по-скоро.

Съобщавам неприятната новина:

— Майка ми пристига следващия уикенд и много иска да види Старчър. В крайна сметка той е единственият и внук.

— Знам — срязва ме тя. — Това е твоят уикенд. Можеш да правиш каквото пожелаеш.

— Така е, но ти винаги усложняваш нещата. Просто не искам неприятности, само толкова.

— Неприятностите ги създава майка ти.

Това е самата истина и аз кимвам пораженчески. Малко е да се каже, че майка ми и Джудит се мразят още от първия миг. До такава степен, че майка ми заяви, че ще ме изключи от завещанието си, ако се оженя за Джудит. По онова време вече имах тайни съмнения относно любовната ни връзка и нашето бъдеще, но тази заплаха преля чашата. Надявам се майка ми да се окаже столетница, но наследството й си го бива. Човек с моите доходи има нужда от мечта. Сестра ми се омъжи за републиканец, с което сама се изключи от завещанието. Две години по-късно въпросният републиканец, който е много свестен човек, стана баща на най-съвършената внучка в историята. И сестра ми отново фигурира в завещанието, или поне така предполагаме.

Както и да е, готвех се да скъсам с Джудит, когато тя ми съобщи съкрушаващата новина, че е бременна. Допуснах, че аз съм бащата, макар да спестих този многозначителен въпрос. По-късно научих жестоката истина, че тя се среща с Гуинет. Ето на това му се вика право в десетката. Сигурно е имало признаци, че моята любима е лесбийка, но аз съм ги пропуснал всичките.

Оженихме се. Майка ми заяви, че е променила завещанието си и аз няма да получа нищо. Пет нещастни месеца живяхме ту заедно, ту разделени, останахме женени на хартия още петнайсет и после се разведохме, за да запазим здравия си разум. Старчър се появи по средата на войната, невинна жертва още с раждането си. Двамата с Джудит продължаваме изстрелите от засада. Срещата ни веднъж месечно на питие е нашият реверанс към принудителната вежливост.

Мисля, че и аз фигурирам отново в завещанието на скъпата ми майка.

— И какво възнамерява да прави Мама с детето ми? — пита Джудит.

Никога не е детето ни. Никога не устоява на дребното заяждане, на евтините колежански номера. Човърка раната, ама не умно. Почти ми е невъзможно да го подмина, но съм се научил да си прехапвам езика. До кръв.

— Мисля, че ще ходят в зоопарка.

— Винаги го води в зоопарка.

— Какъв е проблемът?

— Ами последния път сънува кошмари заради питоните.

— Добре, ще я помоля да го заведе другаде.

Вече създава неприятности. Какво лошо има да заведеш едно почти нормално седемгодишно момче в зоопарка? Не знам защо срещите ни минават по този начин.

— Как са нещата във фирмата? — питам с любопитство като онова, с което гледаш катастрофа. Неустоимо е.

— Добре — отговаря тя. — Обичайната бъркотия.

— Трябват ви няколко мъже в тази фирма.

— Имаме си достатъчно проблеми.

Сервитьорът забелязва, че двете чаши са празни, и отива да ни донесе по още едно. Първите питиета винаги привършват бързо.

Джудит е една от четирите партньорки във фирма с десет жени, до една борбени лесбийки. Фирмата се е специализирала в случаи на дискриминация спрямо хомосексуалисти на работното място, при сделките с недвижими имоти, образованието и медицинските грижи. И най-новото — в разводите на гей двойки. Добри юристки са, преговарят твърдо и оспорват решително, винаги са в настъпление и често попадат в новините. Фирмата си гради имидж на войнствено настроена срещу обществото и никога не отстъпва. Външните битки обаче изобщо не са толкова колоритни, колкото вътрешните.

— Бих могъл да се присъединя като старши партньор — подмятам уж нехайно.

— Няма да издържиш и десет минути.

Никой мъж няма да издържи десет минути в тяхната кантора. Всъщност мъжете ревностно ги избягват. Чуят ли името на фирмата й, си плюят на петите. Свестни типове, спипани да кръшкат, скачат от моста.

— Да, вероятно имаш право. Липсва ли ти сексът с противоположния пол?

— Себастиан, наистина ли искаш да говорим за хетеросекс след лош брак и нежелано дете?

— На мен хетеросексът ми харесва. На теб харесвал ли ти е някога? Останах с такова впечатление.

— Преструвах се.

— Не е вярно. Доколкото си спомням, беше чудесна.

Познавам двама мъже, които са спали с нея преди мен. А после тя срещна Гуинет. Често се чудя дали съм бил толкова зле в леглото, че съм я накарал да премине в другия отбор. Едва ли.

Трябва да призная, че Джудит има добър вкус. Ненавиждах Гуинет и още я ненавиждам, но тази жена беше способна да спре уличното движение. А сегашната й партньорка е Ава, бивш модел на бельо за местен универсален магазин. Помня рекламите с нея в неделните вестници. Пристигат вторите ни питиета и ние жадно ги засмукваме.

— Ако ще говориш за секс, аз си тръгвам — заявява тя, но не е ядосана.

— Извинявай. Виж, Джудит, винаги когато те видя, мисля за секс. Проблемът е мой, не твой.

— Потърси помощ.

— Не ми трябва помощ. Трябва ми секс.

— Да не би да ми предлагаш?

— Има ли смисъл?

— Не.

— Така си и знаех.

— Довечера имаш ли бой? — пита тя, за да смени темата, и аз не възразявам.

— Да.

— Ти си извратен, да знаеш. Това е толкова жесток спорт.

— Старчър изяви желание да дойде с мен.

— Заведеш ли детето да гледа бой в клетка, повече няма да го видиш.

— Спокойно, шегувам се.

— Може и да се шегуваш, но въпреки това си извратен.

— Благодаря. Пийни още едно.

Добре сложена азиатка с тясна къса пола минава покрай нас и двамата я оглеждаме.

— Заплювам си я — казвам.

Алкохолът започва да действа — при Джудит по-бавно, защото по природа е по-сдържана. Тя се усмихва неохотно, за пръв път тази вечер. Може би дори за пръв път тази седмица.

— Срещаш ли се с някоя? — пита тя значително по-мило.

— Не и откакто се видяхме с теб предишния път. Само работя.

Последното ми гадже ме напусна преди три години. От време на време ми се отваря парашутът, но ще излъжа, ако кажа, че си търся сериозна връзка. Настъпва продължителна и напрегната пауза в разговора, и двамата сме отегчени. Малко преди да привършим второто си питие, се връщаме на темата за Старчър и майка ми, и следващия уикенд, от който и двамата се ужасяваме.

Излизаме заедно от бара, чинно се млясваме по бузите и се сбогуваме. Поредното отметнато квадратче.

Някога я обичах, след това истински я мразех. Сега Джудит почти ми харесва и ако продължим с месечните си срещи, може и да станем приятели. Това целя, защото наистина се нуждая от приятел, който да разбира какво правя и защо го правя. А ще бъде и много по-добре за сина ни.