Джон Гришам
Адвокат на престъпници (54)

2

Преди около година млада жена на име Джилиана Кемп беше отвлечена на излизане от болница, където била на посещение при приятелка. Намериха колата непокътната на третия етаж на паркинг до болницата.

Охранителните камери я бяха уловили как крачи към колата си, но после бе излязла от обхвата им. Анализиран бе видеоматериалът от всички четиринайсет камери. На него бе заснет номерът на всяко превозно средство, влязло или излязло от паркинга за период от двайсет и четири часа, и изникна една съществена следа. Час след като Джилиана бе заснета да върви към колата си, син джип форд бе напуснал паркинга. Шофьорът беше бял мъж с бейзболна шапка и очила. Джипът се оказа с откраднати регистрационни номера от Айова. През нощта охраната не забелязала нищо подозрително, а служителят, взел билета на белия мъж на изходната бариера, не го помнел. Четирийсет превозни средства бяха преминали през тази бариера за часа преди отпътуването на джипа. Полицията претърси всеки сантиметър от паркинга и не откри нищо.

Похитителят не поиска откуп. От трескаво разследването постепенно стана безплодно. Предложената награда от сто хиляди долара не предизвика реакция. Две седмици по-късно синият джип бе открит изоставен в обществен парк на сто и шейсет километра от Сити. Бил откраднат миналия месец в Тексас. Регистрационните му номера бяха от Пенсилвания, откраднати, разбира се.

Похитителят играеше игрички. Почистил бе целия джип: никакви отпечатъци, никакви косми, никаква кръв, нищо. Размахът му и начинът, по който бе планирал всичко, ужасяваха разследващите. Не преследваха обикновен престъпник.

Важността на случая се подсилваше от факта, че бащата на Джилиана Кемп беше един от двамата заместник-директори на градската полиция. От само себе си се разбираше, че разследването беше най-приоритетната задача на участъка. Онова, което не стана публично достояние навремето, беше фактът, че при похищението Джилиана е била бременна в третия месец. Пазеха го в тайна, докато полицаите я издирваха денонощно.

От Джилиана нямаше ни вест, ни кост. Тялото й не беше открито. Вероятно беше мъртва, но кога беше убита? Най-лошият сценарий беше и най-очевидният: не е била убита веднага, а е била държана в плен, докато роди.

Девет месеца след изчезването й паричната награда продължаваше да расте и сигнал отведе полицията до заложна къща, близо до моя жилищен блок. Златна верижка с малка гръцка монета била заложена за двеста долара. Ченгетата агресивно и неуморно се опитваха да проследят притежателите на верижката. Стигнаха до друга заложна къща, до друга сделка и накрая заподозряха мъж на име Арч Суенгър.

Трийсет и една годишен лентяй без явни средства за препитание, Суенгър имал няколко малки кражби зад гърба и история като дребен наркопласьор. Живеел на паркинг за каравани с майка си — пияница с инвалидна пенсия. След едномесечно интензивно наблюдение и разследване Суенгър най-накрая бил прибран за разпит. Отговарял уклончиво и лукаво и след двучасов безполезен разпит млъкнал и поискал адвокат. Полицията не разполагала с достатъчно улики, затова го освободили, но продължили да наблюдават всяка негова крачка. Въпреки това той няколко пъти успял да им се изплъзне, но винаги се връщал у дома.

Предишната седмица го закарали отново за разпит. Той поискал адвокат.

— Добре, кой е адвокатът ти? — попитал полицаят.

— Един, който се казва Ръд, Себастиан Ръд.