Джон Гришам
Адвокат на престъпници (47)

20

Първият свидетел е голяма клечка в полицията. Казва се Ръскин и застава на свидетелското място, за да се заеме с невъзможната задача да оправдае действията на спецотряда при нахлуването в дома на Ренфро. Фини му задава директни въпроси, които са отрепетирани толкова добре, че са изгубили всякаква спонтанност, и двамата заедно описват „пагубното“ засилване на търговията с наркотици по интернет, „плашещото“ увеличаване на броя на тийнейджърите, които купуват и продават онлайн, и така нататък. Непрекъснато скачам на крака и казвам:

— Господин съдия, възразявам, няма връзка. Какво общо имат тези показания със случилото се с Дъг Ренфро?

Съдия Пондър три пъти отхвърля възраженията ми и започва да губи търпение. Фини го усеща и продължава. Представят отегчителен разказ в опит да обяснят как щатската полиция устройва клопки по интернет, за да залавя търговците на наркотици. Като цяло, доста успешни. Пипнали са около четирийсет души в нашия щат. Ама не са ли умни ченгета?

— Убили ли сте още някого при тези арести? — гласи първият ми въпрос, изстрелян от място, преди да се изправя и да подхвана предстоящия заядлив кръстосан разпит.

Разпитвам Ръскин за другите случаи. Спецчасти ли са връчвали заповедите за арест? Имало ли е нахлувания в частни домове в три през нощта? Някой друг да е изгубил кучето си? Изпращали ли сте танкове? Към средата на кръстосания разпит го притискам да признае онова, което светът знае от месеци: че полицията е сбъркала къщата. Неохотното му признание обаче вреди на благонадеждността му.

Два часа по-късно съм принудил Ръскин да бръщолеви глупости и да умира от желание да напусне свидетелското място.

Често, когато клиентите ми са виновни, се държа като лицемерно кротък негодник. Дайте ми обаче някой невинен, и от мен бликват надменност и високомерие. Съзнавам го и се боря мощно да създам впечатлението, поне у съдебните заседатели, че всъщност съм симпатичен човек. В действителност не давам пет пари дали ме мразят, стига да не мразят клиента ми. Но когато представляваш светец като Дъг Ренфро, е абсолютно задължително да изглеждаш ревностен, а не нападателен защитник. Възмутен от извършената несправедливост, а и почтен.

Следващият им свидетел е Чип Самърол, командирът на отряда, лейтенант от полицията. Водят го от стаята за свидетели и той полага клетва да казва истината. Както винаги, е облечен в униформа, отрупана с ордени и медали, но без служебния си пистолет и белезници. Наперен и надут задник с дебели ръце и къса военна подстрижка. Разменихме си остри реплики по време на клетвените показания, затова го гледам свирепо, все едно вече лъже. Фини го превежда през техния сценарий. Подробно представят обширната му подготовка и опит, великолепните му постижения. Разказват хронологично епизода в дома на семейство Ренфро. Самърол прави всичко по силите си да прехвърли отговорността, като повтаря неведнъж, че само е изпълнявал заповеди.

Оставам с впечатлението, че цялата съдебна зала очаква да го съсипя по време на кръстосания разпит, затова се старая да се овладея. Започвам с коментар за униформата му — колко е красива и колко професионално изглежда. Колко често я носи? За какво са някои от ордените? После го моля да опише униформата, с която е бил облечен в нощта, когато е разбил вратата на семейство Ренфро. Описваме всичко дреха по дреха, предмет по предмет, оръжие по оръжие — от ботушите със стоманени върхове до бойната му каска на танкист. Разпитвам го за картечния му пистолет „Хеклер и Кох“, МП5, предназначен за близък бой. Най-доброто оръжие на света, гордо отбелязва той. Питам го дали го е използвал през онази нощ и той потвърждава. Въртя го на шиш, разпитвам дали той е произвел изстрелите, убили Кити Ренфро. Твърди, че не знае. Било тъмно и всичко се случвало светкавично. Летели куршуми, били „под обстрел“.

Както крача из съдебната зала, поглеждам към Дъг Ренфро. Скрил е лицето си в ръце, докато преживява отново кошмара от онази нощ. Поглеждам към съдебните заседатели — някои са изумени.

— Твърдите, че било тъмно, лейтенант. Но вие сте били екипирани с прибори за нощно виждане, нали?

— Да. — Добре са го обучили и отговорите му са максимално кратки.

— Тяхното предназначение е полицаите да виждат в тъмното, нали?

— Да.

— Добре. В такъв случай защо не виждахте в тъмното?

Отговорът е очевиден и той леко се смущава. Опитва се да се измъкне с думите:

— Пак повтарям, всичко стана светкавично. Преди да успея да се съсредоточа, се разнесе стрелба и ние просто отвърнахме.

— И не видяхте Кити Ренфро в дъното на коридора, на десетина метра от вас, по бяла нощница?

— Не, не я видях.

Тормозя го безмилостно относно това какво е видял или какво би следвало да види. Когато съм извлякъл всяка възможна полза от този въпрос, се връщам на полицейските процедури. Кой одобрява акциите на спецотряда? Кой е присъствал на вземането на решението? Дали той или някой друг са проявили благоразумието да изтъкнат, че подобна акция е ненужна? Защо са изчакали с нахлуването до три през нощта? Какво ги е накарало да сметнат Дъг Ренфро за опасен? Той започва да се огъва и да губи самообладание. Търси с очи Фини за помощ, но прокурорът няма какво да направи. Поглежда към съдебните заседатели и вижда единствено подозрение. Аз продължавам да разобличавам идиотската им процедура. Разговаряме за подготовката и за екипировката им. Съумявам дори да намеся танка и съдия Пондър ми позволява да го покажа на съдебните заседатели на увеличена снимка.

Истинската веселба започва, когато ми позволяват да разгледам други техни гафове. Самърол вече два пъти е отстраняван временно заради прекомерна употреба на сила и аз го превеждам през тези епизоди. Понякога лицето му пламва. Друг път се облива в пот.

Накрая, в шест следобед, след като Самърол цели четири часа се е пържил на свидетелското място, съдия Потър ме пита дали се ориентирам към приключване.

— Не, господин съдия, тепърва започвам — отговарям бодро и поглеждам кръвнишки към Самърол. Толкова съм напомпан с адреналин, че мога да продължа цяла нощ.

— Много добре, в такъв случай продължаваме от девет часа утре.