Джон Гришам
Адвокат на престъпници (37)

10

Моят малък боец Тадео Запате спечели последните си четири боя, винаги с жесток нокаут. Това прави единайсет поредни победи и само три загуби, всичките по точки. Вече е трийсет и втори в света в категория „петел“ и се издига бързо. Съгледвачите на „Ю Еф Си“ го забелязват. Говори се за мач във Вегас след шест месеца, ако продължава да печели. Треньорът му Оскар и мениджърът му Норберто ми казват, че не могат да извадят хлапето от спортната зала. Бил концентриран, амбициозен, почти вманиачен в устрема си да стане шампион. Тренират го усилено и са убедени, че е един от петимата претенденти.

Тази вечер ще се бие с яко чернокожо момче със странното име Кръш. Гледал съм два боя на Кръш и не ме притеснява. Той е просто уличен побойник с малък тренинг по смесени бойни изкуства. И в двата му боя го нокаутираха към края на трети рунд поради умора. Започва мощно, не успява да намери ритъма си и накрая си плаща за това.

Събуждам се със свито сърце и единствената ми мисъл е за боя. Не мога дори да закуся. Мотая се из апартамента късно следобед, когато Джудит ми се обажда на мобилния. Има спешен случай — съквартирантката й от колежа е пострадала сериозно при автомобилна катастрофа в Чикаго. Джудит хуква към летището, а партньорката й Ава е извън града, така че се налага да се проявя като мъж и баща. Прехапвам си езика и не казвам, че имам други планове. Тази вечер е мачът на Тадео!

Срещаме се в парка и тя ми предава сина ни, сака му и канонада от предупреждения и наставления. Обикновено бих отговорил остро и щяхме да се скараме, но Старчър изглежда в добро настроение и няма търпение да се раздели с нея. Не познавам съквартирантката й от колежа, затова не задавам въпроси. Тя отпрашва с колата си. Вечеряме пица и аз питам Старчър дали е гледал бой в клетка по телевизията. Не, разбира се! Майка му контролира какво чете, гледа, яде, пие и мисли.

Миналия месец обаче е нощувал у свой приятел, Тони, който има по-голям брат Зак и късно през нощта Зак извадил лаптопа си и момчетата гледали всякакви лоши работи, включително ММА боеве.

— И как ти се стори? — питам го.

— Супер — отговаря ухилен той. — Не си ли ядосан?

— Не, разбира се. Аз обичам тези боеве.

Обяснявам му как ще прекараме вечерта. Лицето му грейва като никога преди. Карам го да се закълне, че никога, за нищо на света, няма да каже на майка си за това. Обяснявам, че нямам избор, че трябва да присъствам, защото съм част от екипа, и че при нормални обстоятелства не бих го взел.

— Аз ще се оправям с майка ти — казвам немного уверено, но после си давам сметка, че тя безмилостно ще го разпитва какво сме правили вечерта. — Да кажем, че сме яли пица и сме гледали телевизия в моя апартамент, което ще бъде истина, защото сега ядем пица, а като се приберем, ще си пуснем телевизора.

За секунди синът ми изглежда объркан, после лицето му светва.

Когато се връщаме в апартамента, той гледа анимационни филмчета, докато аз се преобличам. Харесва му жълтото ми яке с надписа „Тадео Запате“ на гърба. Обяснявам му, че обикновено стоя в ъгъла. Всеки боец има екип в ъгъла, за да му помага между рундовете, и аз отговарям за водата и за всичко останало, от което може да има нужда Тадео. Не, не съм чак толкова нужен, но ми е много забавно.

Партнър ни взема с черния бус и потегляме към залата. През следващите два часа той ще бъде детегледачка — нова роля за него. Шофьор, бодигард, момче за поръчки, разследващо лице, довереник, стратег, а сега и това. Той няма нищо против. Използвам връзките си и уреждам две места долу, на шест реда от клетката. Настанявам ги с пуканки и безалкохолно и казвам на Старчър, че отивам да нагледам боеца си. Той е развълнуван, ококорен, говори си с Партнър, който вече е най-добрият му приятел. Знам, че е в безопасност, но въпреки това се тревожа. Притеснявам се, че майка му ще научи и ще ме съди за безотговорност, за покваряване на малолетен и за всичко друго, което й хрумне. Тревожа се също, че сред тази тълпа всичко може да се случи. Гледал съм много боеве и често си мисля, че на ринга е по-безопасно, отколкото в залата. Феновете пият, стават груби и жадни за кръв. В Уичита се бяха опитали да прокарат наредба, забраняваща лица под осемнайсет години да бъдат допускани на боевете в клетка. Не бяха успели, но в намерението им има здрав разум. В нашия град обаче няма подобна наредба, затова Старчър е на първите редове.

Главното събитие е боят Запате срещу Кръш, което е фантастично, разбира се, така и трябва, но се налага да чакаме дълго, преди да излезем. Тази вечер има пет подгряващи схватки и вечерта напредва мъчително бавно.

Присъединявам се към екипа на Запате и заварвам всички в добро разположение на духа. Смълчани, както обикновено, но доста уверени. Тадео още е с обичайните си дрехи, лежи върху масата със слушалки в ушите. Брат му Мигел твърди, че е готов. Оскар ми прошепва, че ще нокаутира Кръш още в първия рунд. Оставам няколко минути, но не издържам на напрежението. Излизам и се спускам през тунела на по-ниско ниво, където малката ми банда престъпници чака в склада. Слайд, осъденият убиец, напоследък губи и е намалил залозите си. Нино, продавачът на метамфетамини, както винаги има една бала пари и пилее показно. Денардо, който се прави на мафиот, не си е харесал нито един от боевете. Джони го няма. Франки, най-възрастният, който води сметките, смуче двоен скоч и вероятно не му е първият. Разглеждаме графика на боевете и залагаме. Както обикновено, никой не иска да залага срещу моя човек. Мъмря ги, дразня ги, ругая ги, но те не се огъват. Предлагам десет хиляди долара за нокаут в първи рунд, но никой не се връзва. Тръгвам си ядосан, само с пет хиляди на масата — по хилядарка за всеки бой.

Плащам осем долара за разредена бира и се качвам на най-горните редове в залата, където е претъпкано. Местата са разпродадени, останали са само за правостоящи. Тадео се превръща в голяма атракция в родния си град и аз натисках организаторите за гарантирана сума. Осем хиляди долара — независимо дали печели, губи, или направи равен. Облягам се на стоманената греда зад мен и гледам първия бой. Почти не виждам сина си долу, сред тълпата.

Губя залозите си на първите четири боя, печеля на петия и бързо слизам в съблекалнята. Екипът на Запате се е скупчил около своя герой, който също е облечен в яркожълто. Приличаме на торба лимони. Прекарваме го през тунела и когато излизаме в светлината на прожекторите, тълпата надава рев. Махвам на Старчър и той също ми махва, ухилен до уши.

Първи рунд. Три минути скука, защото, за наша изненада, Кръш не се спуска като бясно куче. Действа дефанзивно и избягва сериозни наранявания. С внезапния си ляв прав, който понякога дори нямаш време да зърнеш, Тадео ранява Кръш над дясното око. По-късно Кръш връща жеста с неприятна аркада на челото на Тадео. Оскар успява да я затвори в почивката между рундовете. Раните не са от толкова съществено значение при боевете в клетка, защото те са кратки. В бокса аркада в първия рунд е ужасно нещо, защото се превръща в основната мишена през следващия половин час.

Втори рунд. Излизат на ринга и се вкопчват един в друг. Горната половина на тялото на Кръш е по-силна и Тадео не успява да го притисне. Разнасят се дюдюкания. Двамата отново се изправят, боксират се и се ритат, но никой не отбелязва много точки. Точно преди гонга Тадео стоварва силен десен в челюстта на Кръш, който би повалил всеки от последните десетина бойци, с които се е срещал, но Кръш не пада. Когато Тадео понечва да нанесе съкрушителния удар, той го сграбчва през кръста и не го пуска до гонга. Изведнъж този бой спира да ми харесва. Тадео очевидно води по точки, но нямам вяра на съдиите.

Сигурно защото професията ми е такава. Предпочитам нокаутите пред съдийските решения.

Трети рунд. Кръш е напипал ритъма си и си е въобразил, че има сили. Хвърля се към отсрещния край на ринга и изненадва всички с бяс, който възпламенява тълпата. Със сигурност е вълнуващо, но не е опасно. Тадео се прикрива добре, после му стоварва две силни крошета и му пуска още кръв. Кръш атакува отново и отново. Тадео, нали е боксьор, го издебва, когато се открива, и изстрелва удивително точни прави удари.

Аз крещя, тълпата крещи, подът се тресе. Междувременно часовникът тиктака, а Кръш още е там — не спира да напада с окървавена физиономия. С неистов десен удар поваля Тадео, но само за секунда. Кръш скача върху него, двамата започват да се ритат, да се удрят и накрая успяват да се откопчат един от друг. Кръш отново атакува и през последната минута двамата се бият в средата на ринга като побеснели псета.

Сърцето ми блъска като лудо, коремът ми се бунтува, а съм най-незначителният в екипа. Допускаме, че Тадео отново е спечелил, и чакаме ли, чакаме. Най-накрая реферът отвежда състезателите в средата на ринга. Водещият съобщава, че с два на три гласа съдиите определят Кръш за победител е една точка.

Вълна от оглушителни дюдюкания и крясъци залива залата. Тадео е изумен, шокиран, стои със зяпнала уста и изпълнени с ненавист подути очи. Феновете му замерват клетката, всеки момент ще избухне бунт.

Следващите петнайсет секунди завинаги ще променят живота на Тадео.

Той изненадващо се завърта и стоварва мощен десен в главата на Кръш. Изненадващ и жесток удар, който Кръш изобщо не е очаквал. Той рухва на ринга в безсъзнание. Тадео тутакси напада рефера, който също е чернокож, и ожесточено го обсипва с удари. Реферът залита и се свлича по стената на клетката, а Тадео продължава с канонада от удари в лицето му. Няколко секунди всички са твърде шокирани, за да реагират. В крайна сметка те са вътре, в клетката, и отнема време някой да се притече на помощ. Когато Норберто успява да обуздае Тадео, реферът вече е в безсъзнание.

Залата изригва, навсякъде избухват схватки. Феновете на Тадео, предимно латиноси, и феновете на Кръш, предимно чернокожи и в малцинство, се сбиват като улични банди. Бирените чаши и кутиите от пуканки се посипват като конфети. Един охранител наблизо е ударен по главата със сгъваем стол. Настава пълен хаос, никой не е в безопасност. Забравям за кръвопролитието в клетката и хуквам към сина си. Не е на мястото си, но през мелето мярвам тромавата фигура на Партнър, който го извежда. Тръгвам след тях и след секунди вече сме в безопасност. Докато се измъкваме от залата, подминаваме паникьосани полицаи, които тичат в обратна посока. В буса прегръщам Старчър на предната седалка, а Партнър подкарва по страничните улички.

— Добре ли си, приятелче? — питам го.

— Хайде пак да го направим — отговаря той.

Минути по-късно сме в моя апартамент и си поемаме дъх. Нося питиета — бира за мен и Партнър и безалкохолно за Старчър — и включваме на местните новини. Драмата продължава да се разиграва и репортерите са обезумели. Хлапето е развълнувано и говори достатъчно, за да преценя, че не е травмирано. Опитвам се да му обясня какво се е случило.

Партнър остава да спи на канапето. Събуждам го в четири, за да обсъдим стратегията. Той потегля към градския арест, за да се опита да намери Тадео, и към болницата, за да се информира за рефера. Не мога да прогоня от главата си мига, в който Тадео помля лицето му. Човекът изгуби съзнание още след първия удар, а последваха още десетина от един луд. Не ми се мисли какво ще сполети сега боеца ми.

Меля кафето и докато го варя, проверявам новините онлайн.

За щастие, никой не е умрял, поне засега, но най-малко двайсет са в болница. На мястото още има спасителни екипи. За всичко обвиняват Тадео Запате, двайсет и две годишен, нашумял ММА боец, който в момента се намира в градския арест.

Джудит се обажда в шест и половина да провери как е синът й. Далече е и не знае нищо за мелето, от което сме се измъкнали невредими. Питам я как е приятелката й. Щяла да оцелее, но положението било сериозно. Джудит ще се върне на следващия ден, в неделя, и аз я уверявам, че детето е добре.

Всичко е наред.

Ако имаме късмет, тя изобщо няма да научи.

Но късметът не е на наша страна. Няколко минути след краткия ни разговор преглеждам онлайн изданието на „Кроникъл“. Късният брой е успял да отрази водещата новина и на първа страница има доста голяма цветна снимка на мъж, който тича към изхода, понесъл на ръце дете. Мъжът е Партнър. Старчър гледа право към фотографа, все едно позира за снимката. Имената им не са споменати, но хората, които познават сина ми, няма как да се объркат.

Кога ли някой приятел на Джудит ще види снимката и ще й се обади? Кога ли тя ще отвори лаптопа си и лично ще я види? Докато чакам, включвам телевизора на „Спортс Сентър“. Историята е неустоима, защото всичко е заснето на видео — удар по удар. Прилошава ми, докато гледам отново и отново.

Партнър ми звънва от болницата с новината, че реферът (казвал се Шон Кинг) още е в операционната. Нищо чудно, че Партнър не е единственият, който души по коридорите за новини. Чул да споменават „сериозни рани по главата“, но не разполага с никакви подробности. Вече е ходил до ареста, където наш познат е потвърдил, че Запате е под ключ. Не се допускат посетители от съображения за сигурност.

В осем сутринта нашият смотан шеф на полицията решава да се покаже пред света. Дава пресконференция — от онези показни демонстрации на мускули с плътна стена от бели униформени мъже, подредени зад началника, които гледат смръщено репортерите и се преструват, че не искат никой да ги вижда. Началникът говори трийсет минути, отговаря на въпроси и не разкрива нито един факт, който вече не е публикуван онлайн два часа по-рано. Видимо се наслаждава на момента, защото никой не може да обвини в нищо него или хората му. Тъкмо започва да ми доскучава, когато се обажда Джудит.

Разговорът е предсказуем — напрегнат, гаден и пълен с обвинения. Видяла е на снимката на първа страница как синът й бяга от мелето и сега иска обяснения, веднага, мамка му. Уверявам я, че синът ни спи дълбоко и вероятно сънува прекрасния ден, който е прекарал с баща си. Тя ме осведомява, че ще хване ранен полет и иска в пет следобед да й го предам в парка. В пет нула-нула. Още в понеделник ще подаде документи, за да ми отнеме правото да го виждам. Ами подавай, казвам, няма да се получи. Нито един съдия в града няма да разпореди да не виждам сина си поне веднъж месечно. Пък и, кой знае, може да ни се падне такъв, който е фен на боевете в клетка.

Тя ругае, аз ругая в отговор и накрая прекратяваме разговора.

Май току-що поведохме война.