Джон Гришам
Адвокат на престъпници (32)

5

Броени минути преди опелото на Кити Ренфро пристигам неканен в методистката църква. Е, тя е отворена за свободни посещения. Намирам стълбите, качвам се на балкона и сядам в полумрака. Сам съм тук, горе, но останалата част от храма е пълна. Поглеждам надолу към хората — всичките са бели, от средната класа и не могат да повярват, че приятелката им е простреляна по нощница седем пъти от полицията.

Не следва ли тези безсмислени трагедии да се случват в други квартали? Хората тук са изключително порядъчни. Те гласуват за десните и искат строги закони. Ако изобщо им минава мисълта за спецчастите, те ги смятат необходими за борбата срещу тероризма и наркотиците на други места. Как е възможно това да се случва на тях?

Дъг Ренфро не присъства на службата. Според вчерашния брой на „Кроникъл“ току-що е бил обвинен. Все още е в болницата, но се възстановява бавно. Умолявал лекарите и полицията да му позволят да присъства на погребението на съпругата си. Лекарите били съгласни, но полицаите — не. Той е заплаха за обществото. Жестоката подробност, свързана с тази трагедия, е, че Дъг ще прекара остатъка от живота си под облака на подозрението, че е бил замесен в търговия с наркотици. Повечето от присъстващите тук ще повярват на него и на опроверженията му, но у някои ще останат съмнения. Ама как го е мислел Дъг? Явно е виновен за нещо, иначе храбрата ни полиция нямаше да го погне.

Издържам някак опелото заедно с всички останали. Въздухът е натежал от объркване и гняв. Свещеникът се старае да предложи утеха, но явно и той не е сигурен какво точно се е случило. Опитва се да намери поне някакъв смисъл, но предизвикателството е невероятно трудно. Приключва службата и когато плачът се засилва, аз се смъквам по стълбите и излизам през страничната врата. Два часа по-късно телефонът ми звъни. Дъг Ренфро.