Джон Гришам
Адвокат на престъпници (3)

3

Водят ни в съдебната зала, която отново е претъпкана и натежала от напрегнато тревожно очакване. Днес е десетият ден от изслушването на свидетелите и аз вече съм напълно убеден, че в това затънтено градче не се случва нищо друго. Ние сме развлечението! Съдебната зала остава претъпкана от първото до последното чукче на съдията, има и правостоящи покрай стените. Слава богу, че е прохладно, иначе щяхме да плувнем в пот.

Всеки процес за убийство изисква присъствието на поне двама адвокати на защитата. Моят колега, вторият адвокат, се казва Тротс — пълен тъпанар, който трябва да си изгори дипломата и да прокълне деня, в който му е хрумнало да си покаже физиономията в съдебната зала. Той е от градче на трийсетина километра от тук, достатъчно далече според него, за да се предпази от неприятностите, свързани с участието му в кошмара около Гарди. Тротс доброволно пое предварителните стъпки с намерението да напусне кораба, ако се стигне до процес. Плановете му не се развиха според очакванията. Той оплеска досъдебните процедури, както само новак може да ги оплеска, а после се опита да се измъкне. Никакви такива, отсече съдията. Тогава Тротс си каза, че може пък да е приемливо да бъде втори адвокат на защитата, да понатрупа опит, да усети какво представлява истинският процес и така нататък, но след няколко смъртни заплахи просто престана да се старае. Смъртните заплахи за мен са ежедневие — като сутрешното кафе и лъжливите ченгета.

Подадох три искания за отстраняването на Тротс като втори защитник. Всички са отхвърлени, разбира се, затова с Гарди не можем да се отървем от кретена на нашата маса, който по-скоро ни пречи, отколкото ни помага. Тротс седи колкото се може по-надалече, макар че не го виня предвид хигиената на клиента ни.

Гарди ми каза преди месеци, че когато Тротс го разпитвал за пръв път в окръжния арест, се шокирал от твърдението му, че е невинен. Помежду им дори избухнал спор. Какво ще кажете за тази енергична защита?

И така, Тротс седи с наведена глава в края на масата и си води безполезни бележки с невиждащ поглед и нечуващи уши, но усеща втренчените погледи на всички, седнали зад нас, които ни мразят и искат да ни обесят заедно с клиента ни. Тротс си въобразява, че и това ще отмине и той ще продължи живота и кариерата си в мига, в който приключи процесът. Греши. Веднага щом стане възможно, ще внеса в Щатската адвокатска асоциация оплакване за нарушение на етичния кодекс и ще обвиня Тротс в „неефективна защита“ преди и по време на делото. Не ми е за пръв път, знам как да постигна целта си. Водя собствени битки с колегията и познавам играта. След като приключа с Тротс, ще му се иска да се откаже от адвокатската професия и да работи в автокъща за коли на старо.

Гарди заема мястото си по средата на нашата маса. Тротс нито поглежда клиента ни, нито продумва.

Прокурор Хувър се приближава и ми подава някакъв лист. Няма „добро утро“, няма „здравей“. Вече до такава степен сме изоставили учтивите обноски, че дори едно любезно кимване от който и да е от двама ни би било изненада. Ненавиждам го толкова, колкото и той мен, но аз имам предимство в надпреварата по мразене. Почти всеки месец се изправям срещу самодоволни прокурори, които лъжат, мамят, играят подмолно, създават препятствия пред защитата, пренебрегват етиката и правят всичко възможно да получат присъда дори когато знаят истината и тя им показва, че грешат. Така че познавам тази пасмина, тази порода хора в нашия бранш, които си мислят, че са над закона, защото самите те са законът. От друга страна, Хувър рядко си е имал работа с негодник като мен, защото — жалко за него — не са му се падали много сензационни дела и почти на нито едно от тях защитникът на обвиняемия не е бил такъв питбул. Ако по-редовно се сблъскваше със свирепи адвокати, щеше да ни мрази по-умело. За мен това е начин на живот.

Вземам листа и питам:

— Е, кой е днешният ти лъжец?

Той не отговаря, а изминава няколкото метра обратно до масата си. Там са се скупчили неговите помощници с тъмни костюми, които разиграват сценка за пред местната публика. Изложени са на показ — най-грандиозното шоу през жалката им кариера в това затънтено място — и аз оставам с впечатлението, че всеки служител в прокуратурата, способен да ходи, да говори, да се издокара с евтин костюм и да се снабди с чисто ново куфарче, се е примъкнал до тази маса, за да възтържествува справедливостта.

Приставът пролайва, аз се изправям, съдия Кауфман влиза, после всички сядаме. Гарди отказва да се изправя в знак на уважение пред великия мъж. Отначало това вбесяваше негова чест. През първия ден от процеса — вече ми изглежда преди месеци — той ми каза рязко:

— Господин Ръд, бихте ли помолили клиента си да стане?

Направих го, но Гарди отказа, което постави съдията в неловко положение и впоследствие обсъдихме въпроса в кабинета му. Той заплаши да обвини клиента ми в неуважение на съда и да го държи в ареста по цял ден по време на процеса. Аз се постарах да го насърча да го стори, но между другото споменах, че подобна прекомерна реакция със сигурност ще бъде споменавана многократно по време на обжалването.

Гарди дълбокомислено отбеляза:

— Какво могат да ми направят, което вече да не са ми направили?

Затова сега всяка сутрин съдия Кауфман започва процедурата с дълга и злобна гримаса към моя клиент, който обикновено седи отпуснат на стола си и си бърка в носа или кима със затворени очи. Не мога да кажа кого от двама ни Кауфман презира повече — клиента или адвоката. Като всички останали в Майло той отдавна е убеден, че Гарди е виновен. И като всички останали в съдебната зала ме ненавижда още от първия ден.

Няма значение. В нашата работа рядко имаш съюзници и бързо си печелиш врагове.

Понеже и той като Хувър ще се кандидатира за преизбиране следващата година, Кауфман си лепва неискрената усмивка на политик и приветства всеки в съдебната си зала за поредния интересен ден в търсене на истината. Въз основа на изчисленията, които направих един ден на обед, докато съдебната зала беше празна, зад мен седят триста и десет души. С изключение на майката и сестрата на Гарди всички се молят горещо той да бъде осъден и час по-скоро екзекутиран. Нещата са в ръцете на Кауфман. Той е съдията, който до този момент е допуснал всички изфабрикувани показания, поднесени от щата. Понякога сякаш се страхува, че ще изгуби един-два гласа, ако приеме поне някое от моите възражения.

Когато всички заемат местата си, въвеждат съдебните заседатели. Четиринайсет души, натъпкани в онази ложа — избраните дванайсет, плюс две резерви, ако някой се разболее или нещо се обърка. Те не са изолирани по време на процеса (макар да помолих за това), така че могат да се прибират вкъщи и да разчепкват мен и Гарди на вечеря. Късно всеки следобед съдия Кауфман ги предупреждава да не обелват нито дума за случая, но направо чуваш подмятанията им, докато потеглят с колите. Вече са взели решението си. Ако трябва да гласуват в момента, преди защитата да е призовала дори един свидетел, ще обявят клиента ми за виновен и ще поискат да бъде екзекутиран. После ще се върнат у дома като герои и ще говорят за този процес до края на живота си. А когато иглата се забие във вената на Гарди, ще се гордеят с ключовата си роля във възтържествуването на справедливостта. Ще се издигнат в очите на съгражданите си. Те ще ги поздравяват, ще ги спират по улиците, ще ги разпознават в църквата.

Все още изпълнен с енергия, Кауфман ги приветства отново с „добре дошли в залата“, благодари им, че изпълняват гражданския си дълг, и най-сериозно ги пита дали някой се е опитал да им повлияе. Обикновено въпросът предизвиква няколко погледа към мен, като че ли имам времето, силите и глупостта да се мотая по улиците на Майло нощем и да дебна същите тези съдебни заседатели, за да ги (1) подкупвам, (2) заплашвам или (3) увещавам. Аз съм всепризнатият единствен мошеник в залата въпреки пороя от прегрешения на отсрещната страна.

Истината е, че ако имах пари, време и персонал, щях да подкупвам и (или) заплашвам всеки съдебен заседател. Когато държавата с нейните неограничени ресурси започне нечестно дело и мами на всяка крачка, тогава измамите се превръщат в закон. Няма чиста игра. Няма честност и безпристрастност. Единствената достойна алтернатива за адвокат, който се бори да спаси невинния си клиент, е да мами в негова защита.

Обаче ако заловят адвоката на защитата да мами, съдът ще му наложи санкции, Щатската адвокатска асоциация ще го смъмри и може би дори ще го привлече под отговорност. Ако един прокурор бъде заловен да мами, или го преизбират, или се издига и става съдия. Нашата система никога не търси отговорност от лош прокурор.

Съдебните заседатели уверяват негова чест, че всичко е наред.

— Господин Хувър — оповестява той крайно тържествено, — моля, призовете следващия си свидетел.

Следващият свидетел на обвинението е проповедникът фундаменталист, който е превърнал представителството на „Крайслер“ в свой храм и който привлича тълпи от богомолци на всекидневните си молитвени събирания. Гледах го веднъж по местна кабеларка и ми е предостатъчно. Претенцията му за слава сега е твърдението, че се счепкал с Гарди по време на среднощна младежка служба. Според неговата версия Гарди носел фланелка с изображение на хевиметъл група, в което имало скрито някакво неясно сатанинско послание, затова въпросната фланелка давала шанс на дявола да се промъкне в храма. Във въздуха витаел духовен сблъсък и Бог не бил доволен от развоя на нещата. С помощта на Божиите напътствия проповедникът най-накрая открил източника на злото сред тълпата, спрял музиката, запътил се ядосано към мястото на Гарди и го изритал от сградата.

Гарди твърди, че не е припарвал там. Нещо повече, той твърди, че не е влизал в църква през всичките осемнайсет години от живота си. Майка му го потвърждава. Както казват тук, в провинцията, семейството на Гарди е ужасно „нецърковно“.

Не проумявам защо тези показания са допустими в процес за убийство. Нелепо е, граничи с глупостта. Ако има осъдителна присъда, цялата тази идиотщина ще се възобнови след около две години в безпристрастен апелативен съд на около триста километра от тук. Съдиите — съвсем малко по-интелигентни от Кауфман, но всяко по-различно нещо е подобрение — ще погледнат скептично на този жалък проповедник и неговата скалъпена история за някакво спречкване, което уж станало тринайсет месеца преди убийствата.

Възразявам. Отхвърля се. Възразявам гневно. Отхвърля се гневно.

Хувър обаче отчаяно се стреми да намеси Сатаната в теорията си по случая. Съдия Кауфман отвори широко портите преди два дни и всичко е добре дошло. Той обаче ще ги затръшне, щом аз започна да призовавам свидетелите си. Ще имаме късмет, ако в протоколите влязат и сто думи.

Проповедникът има неплатени данъци в друг щат. Не знае, че съм открил този факт, затова ще се позабавляваме на кръстосания разпит. Не че това има значение — няма. За тези съдебни заседатели клиентът ми е чудовище, което заслужава да гори в ада, и толкова. А тяхната работа е да ускорят процеса.

Гарди се привежда, колкото да прошепне:

— Господин Ръд, кълна се, че никога не съм стъпвал в църква.

Кимвам и се усмихвам, защото само това мога да направя. Защитникът не може винаги да вярва на клиентите си, но когато Гарди твърди, че не е стъпвал в църква, аз му вярвам.

Проповедникът е от избухливите и аз скоро го възпламенявам. Използвам неплатените данъци, за да го раздразня достатъчно, а ядоса ли се, не му минава. Повеждам с него спор относно непогрешимостта на Светото писание, относно Светата троица, Апокалипсиса, бръщолевенето в транс, укротяването на змии, пиенето на отрова и широкото разпространение на сатанинските култове в района на Майло. Хувър отправя кресливи възражения и Кауфман ги приема. По едно време на почервенялото лице на проповедника се изписва благочестиво изражение, той затваря очи и вдига високо двете си ръце. Аз инстинктивно застивам, трепвам уплашено и поглеждам към тавана, като че ли ще удари мълния. По-късно той ме нарича атеист и заявява, че ще горя в ада.

— Значи разполагате с властта да изпращате хората в пъкъла? — изстрелвам в отговор.

— Бог ми каза, че ще горите в ада.

— Ами тогава пуснете го по микрофона, та всички да го чуем.

Двама съдебни заседатели се засмиват на думите ми. На Кауфман му идва до гуша. Стоварва чукчето и обявява обедна почивка. Пропилели сме цялата сутрин с този лицемерно набожен негодник и измислените му показания, но той не е първият местен, който се вклинява в процеса. Градът е пълен с герои, жадни да се прочуят.