Джон Гришам
Адвокат на престъпници (24)

9

След като Партнър беше оправдан за убийството на наркоченге, ме помоли да му намеря работа. По онова време не наемах служители и впоследствие също не съм наемал, но не можех да му откажа. Щеше да се озове обратно на улицата и ако не му помогнех, щеше да свърши или мъртъв, или в затвора. За разлика от повечето си приятели той беше завършил гимназия и дори беше успял да изкара няколко години в общински колеж. Платих за почти всички курсове, предимно вечерни. Той светкавично завърши програма за правни асистенти и получи нужното свидетелство.

Партнър живее с майка си в общински апартамент в Сити. Повечето жилища в сградата са заети от многочленни семейства, но не в традиционния смисъл: майка, баща, деца. Почти всички бащи отсъстват — или са в затвора, или живеят другаде и правят още деца. Обикновено в апартамента живее баба, многострадална душа, на чиито грижи са оставени куп хлапета — нейни кръвни роднини или пък не. Половината майки са в затвора. Другата половина работят на две-три места. Млади братовчеди постоянно пристигат и заминават, в почти всяко семейство има хаотични приливи и отливи. Основната цел на всички е децата да не напускат училище, да не припарват до бандите, да останат живи и по възможност извън затвора. Партнър допуска, че половината от тях така или иначе ще зарежат ученето и повечето момчета ще свършат в затвора.

Твърди, че има късмет, защото в апартамента живеят само той и майка му. Има малка стая за гости, която използва като кабинет за работата си, за нашата работа. Много от досиетата и документите ми се съхраняват там. Често се питам какво ли биха направили клиентите ми, ако знаеха, че поверителните им документи се пазят в бракувани военни шкафове на десетия етаж на общински жилищен блок. Всъщност не давам пет пари, защото бих поверил на Партнър и живота си. Двамата с него сме прекарали часове в тясната стаичка да преглеждаме полицейски доклади и да чертаем стратегии за съдебните процеси.

Майка му, госпожа Луела, на практика е инвалид поради тежкия си диабет. Шие за приятели, поддържа апартамента безупречно чист и от време на време готви. Основното й задължение, което касае мен, е да отговаря на телефона на почитаемия Себастиан Ръд, адвокат. Както вече споменах, не фигурирам в телефонен указател, но „служебният“ ми номер се разпространява. Всъщност хората постоянно звънят на този номер и се свързват с госпожа Луела, която звучи делово и експедитивно като всяка рецепционистка на лъскаво бюро в бизнес сграда, която пренасочва телефонните обаждания във фирма със стотици адвокати.

— Кантората на адвокат Себастиан Ръд — казва тя. — С кого да ви свържа?

Като че ли кантората има десетки отдели и специалисти. Никой от хората, които се обаждат, не се свързва с мен от първия път, защото никога не съм в кабинета си. То пък един кабинет! Тя казва: „В среща е“ или „В момента снема клетвени показания“, или „На дело е“, или любимото ми: „Той е във Федералния съд“. След като заблуди човека, който се обажда, госпожа Луела се съсредоточава над правния му проблем и пита: „По какъв въпрос?“.

Развод. Евентуалният клиент ще получи отговор: „Съжалявам, но господин Ръд не се занимава със семейни въпроси“.

Фалит, сделка с недвижими имоти, завещание, нотариален акт, договор. Същият отговор: „Господин Ръд не се занимава с такива въпроси“.

Криминално престъпление може да привлече вниманието й, но тя знае, че повечето такива водят до задънена улица. Малцина от обвинените могат да си позволят да платят хонорар. Затова ще зададе на човека, който се обажда, обичайните си въпроси, за да разбере дали е платежоспособен.

Някой е пострадал? Това е друга работа. Тя ще превключи на състрадателен режим и ще изкопчи пълна информация. Няма да остави на мира човека, докато не научи всичко и не спечели доверието му. Ако фактите й се сторят обещаващи и случаят крие сериозен потенциал, госпожа Луела ще обещае господин Ръд да се отбие в болницата още същия следобед.

Ако човекът на телефона е съдия или друга важна личност, тя се отнася с огромно уважение и след края на разговора веднага ми изпраща есемес. Плащам й петстотин долара месечно в брой и по някоя премия от време на време, когато постигна хубаво споразумение за автомобилна катастрофа. На Партнър също плащам в брой.

Госпожа Луела е от Алабама и умее да готви южняшки ястия. Поне два пъти месечно пържи пиле, вари брюкселско зеле и пече царевични питки, а аз така се тъпча, че накрая дъх не мога да си поема. Тя и Партнър са успели да преобразят малкия и евтин безличен апартамент в уютен дом. Но в него се долавя тъга, надвиснала като плътен облак, който не се разсейва. Партнър е само на трийсет и осем, но има деветнайсетгодишен син в „Стария Роузбърг“. Джамил излежава десетгодишна присъда заради някаква тъпа история с дрога и е причината за днешното ни посещение тук.