Джон Гришам
Адвокат на престъпници (21)

6

Правилникът изисква осъденият да бъде с белезници в десет без петнайсет и да бъде придружен от охрана, докато извървява последните си крачки до стаята за екзекуции. Там го привързват за легло с шест дебели кожени ремъка — от стъпалата до челото. Докато пристягат ремъците, лекарят преглежда ръцете му и търси подходяща вена, а някакво друго медицинско лице проверява жизнените му показатели. На около три метра от леглото зад стъклени прозорци и черни завеси свидетелите чакат в две отделни стаи — една за близките на жертвата, другата за близките на убиеца.

Поставят абокат и го закрепват с лейкопласт. Голям часовник на стената отмерва пред погледа на нещастника последните му няколко минути. Точно в десет часа адвокатът на затвора прочита смъртната присъда и директорът пита осъдения дали има последни думи. Може да каже каквото си пожелае. Думите му се записват и са достъпни онлайн. Ще изрече няколко думи, може би отново ще повтори, че е невинен, може би ще прости на всички или пък ще помоли за прошка. Когато приключи, директорът кимва на човек в съседната стая, който не се вижда. Започва вливането на химическите вещества. Осъденият на смърт се отнася и дишането му се затруднява. След около дванайсет минути лекарят обявява смъртта му.

Връзката знае всичко това. И явно има други планове. А аз съм просто човек, който е на неподходящото място в неподходящото време.

В девет и половина електрозахранването на „Биг Уийлър“ спира — пълно затъмнение. Впоследствие ще проследят аварията до електрически стълб, срязан на две. Генераторът на отделението на смъртниците не се включва, защото инжекторите за гориво са повредени.

В девет и половина не знаем всичко това. Знаем само, че в клуб „Бум-бум“ е тъмно като в рог. Връзката скача на крака и нарежда:

— Не ми се пречкай.

Плъзва бюрото, за да препречи вратата. Над главите ни просветва за кратко светлина и се чува шум и някакво пъшкане. Отваря се панел на окачения таван и нечий глас казва:

— Връзка, насам.

Фенерчето се плъзга надолу в стаята. Спускат въже и Връзката го сграбчва.

— Сега бавно — казва гласът.

Връзката бавно се издига нагоре. Животът му почти буквално виси на косъм. Отгоре продължават да се чуват шумове, сумтене и тътрузене, но не мога да разбера колко души участват.

След броени секунди Връзката изчезва и ако не бях толкова изумен, щях да се разсмея. А после осъзнавам, че сигурно ще ме застрелят. Свалям сакото и вратовръзката си и се излягам на леглото. Надзирателите нахлуват през вратата с оръжия и ослепителни фенерчета.

— Къде е той? — пролайва единият към мен.

Посочвам тавана.

Те се разкрещяват, двама ме изправят рязко и ме повличат по коридора, където десетина надзиратели, полицаи и служители се щурат в пълна паника.

— Няма го! Няма го! — крещят. — Проверете покрива.

В коридора насред цялата невероятна глъчка чувам бученето на хеликоптер. Замъкват ме в една стая, после в друга. Насред хаоса един надзирател изкрещява, че Сканлън Връзката е изчезнал. Минава цял час, преди да пуснат тока. В крайна сметка щатската полиция ме арестува и ме отвежда в най-близкия окръжен арест. Първоначалната им теория е, че съм съучастник.