Джон Гришам
Адвокат на престъпници (2)

2

В осем сутринта Партнър чука на вратата ми. Време е да тръгваме. Казваме си „добро утро“ и се качваме в колата — черен бус форд, пригоден за нуждите ми. Понеже ми служи и за кантора, задните седалки са разположени около сгъваема масичка, която се прибира към стената. Има и канапе, на което нерядко нощувам. Всички прозорци са затъмнени и бронирани. Вътре има телевизор, стереоуредба, интернет, хладилник, барче, два пистолета и резервен комплект дрехи. Сядам отпред до Партнър и на излизане от паркинга разопаковаме сандвичите си с наденичка, купени от заведение за бързо хранене.

Пред нас се движи полицейска кола без обозначителни знаци, която ни ескортира до Майло. Зад нас има още една. Последната смъртна заплаха получих преди два дни по имейла.

Партнър не обелва и дума, освен ако не го заговориш. Не съм определял такова правило, но го обожавам. Той изобщо не се притеснява от продължителните паузи в разговора, аз също. След като години наред не си казваме почти нищо, сме свикнали да общуваме с кимане, намигане и мълчание. По средата на пътя до Майло отварям папка и започвам да си водя бележки.

Двойното убийство е толкова зловещо, че нито един местен адвокат не пожелал да се заеме с него. А после арестували Гарди, защото само като го погледнел човек, му ставало ясно, че той е извършителят. Дълга коса, боядисана в катраненочерно, забележителна колекция от пиърсинги от шията нагоре и от татуировки от шията надолу, стоманени обици в същия стил, студени светли очи и самодоволна усмивка, която казва: „Добре де, направих го, сега какво?“. В първата си статия местният вестник го описва като „член на сатанински култ, който не за пръв път блудства с деца“.

И това ако е честно и непредубедено отразяване на фактите! Гарди никога не бе членувал в сатанински култ, а така нареченото блудство с деца не беше, каквото изглежда на пръв поглед. Но от този момент нататък Гарди беше виновен и аз още се удивлявам, че изобщо стигнахме дотук. Още преди месеци искаха да го окачат на въжето.

Излишно е да отбелязвам, че всеки адвокат в Майло беше затворил вратата си и си беше изключил телефона. В градчето няма Център за служебна защита — твърде малко е — а оскъдният брой случаи се разпределят от съдията. Има неписано правило, че по-младите адвокати поемат тези нископлатени дела, защото (1) някой трябва да го направи и (2) по-възрастните адвокати са го правили, когато са били млади. Никой обаче не искаше да поеме защитата на Гарди и, честно казано, не ги виня. Това е техният град и техният живот, а захванеш ли се с такъв извратен убиец, със сигурност ще навредиш на кариерата си.

Като общество се придържаме към убеждението, че човек, обвинен в сериозно престъпление, има право на безпристрастен процес, но някои от нас се борят със себе си, когато става дума за подсигуряването на компетентен адвокат, който да гарантира въпросния справедлив процес. Адвокати като мен постоянно ми задават въпроса: „Но как представляваш такъв боклук?“. Светкавично отговарям: „Все някой трябва да го направи“, и подминавам.

Наистина ли искаме справедливи процеси? Не, нищо подобно. Искаме да се раздаде правосъдие, при това бързо. А какво означава това, зависи от всеки отделен случай.

И по-добре, че не вярваме в справедливите съдебни процеси, защото със сигурност няма такива. Презумпцията за невинност вече се превърна в презумпция за вина. Тежестта на доказването е пародия, защото доказателствата често са лъжливи. Вина отвъд основателното съмнение се разбира като: по-добре да го приберем, че ако евентуално го е направил, да не е на улицата.

Така или иначе, адвокатите си бяха плюли на петите и Гарди нямаше защитник. Показателно за репутацията ми — печално показателно или пък не — е, че не след дълго ми се обадиха. В този край на щата в средите на юристите е добре известно, че ако не можеш да намериш никого, се обаждаш на Себастиан Ръд. Той ще защити всеки!

Когато Гарди бил арестуван, пред ареста се събрала тълпа, която крещяла: „Искаме правосъдие“. Докато полицаите го водели към колата, за да го откарат до съда, хората го проклинали и го замервали с домати и камъни.

Случилото се беше подробно отразено от местния вестник и дори си проправи път до вечерните новини в Сити. (В Майло няма телевизионна станция, само някаква невзрачна кабеларка.) Гръмогласно настоявах процесът да се проведе другаде, пледирах пред съдията да го премести поне на сто и петдесет километра от там, за да има някаква надежда да намерим съдебни заседатели, които не са замервали хлапето или поне не са го проклинали на вечеря. Но получих отказ. Всичките ми искания преди процеса бяха отхвърлени.

И отново — Майло иска правосъдие. Иска решаване на проблема.

Няма тълпа, която да ме очаква, докато спираме на уличката зад съда, но десетина от обичайните действащи лица все пак са тук. Скупчили са се зад полицейските заграждения, вдигнали жалките си плакати с тъпотии като „Детеубиецът на въжето!“, „Сатаната чака“ и „ГадняРЪД вън от Майло!“. Тия кресльовци са дошли да ми се присмиват и най-вече да излеят омразата си към Гарди, който ще пристигне на същото място след около пет минути. През първите дни на процеса групичката привличаше камерите и няколко от тези хора дори се добраха до вестниците заедно с лозунгите си. Разбира се, това ги насърчи и после идваха всяка сутрин. Дебелата Сузи държи плаката с „ГадняРЪД“ и изглежда така, все едно иска да ме застреля. Боб Куршума, който се представя за роднина на едно от мъртвите момичета, беше заявил пред медиите, че процесът е просто загуба на време.

Боя се, че е прав.

Бусът спира и Партнър го заобикаля да ми отвори вратата, а пред нея го пресрещат трима млади полицаи горе-долу с неговия ръст. Излизам, те ме прикриват, както си му е редът, и бързо ме вкарват през задния вход на съда, докато Боб Куршума се провиква: „Курва!“. Отново влизам невредим. Не ми е известен случай адвокат на защитата в наши дни да е застрелян, докато влиза в съда по време на процес. Въпреки това съм се примирил с вероятността да съм първият.

Качваме се по тесните стълби, недостъпни за другите посетители. Отвеждат ме до малка стаичка без прозорци, където навремето са държали арестантите, чакащи да се явят пред съдията. Няколко минути по-късно и Гарди пристига невредим. Партнър излиза и затваря вратата.

— Как си? — питам го, когато оставаме насаме.

Той се усмихва и разтърква китките си, останали без белезници за няколко часа.

— Добре съм, мисля. Не съм спал много.

И не се е къпал, защото го е страх да се пъхне под душа. Опитва се от време на време, обаче не му пускат топлата вода. Затова Гарди вони на стара пот и мръсни чаршафи — добре че седи достатъчно далече от съдебните заседатели. Черната боя постепенно пада от косата му и с всеки изминал ден тя изсветлява все повече, а кожата му става все по-бледа. Гарди променя окраската си пред очите на съдебните заседатели — нима това не е ясен признак за животинската му природа и сатанинския му уклон?

— Какво ще се случи днес? — пита той с почти детинско любопитство. Коефициентът му на интелигентност е 70 — стига само колкото да бъде осъден и умъртвен.

— Боя се, че същото като преди, Гарди. Същото като преди.

— Не можете ли да ги накарате да престанат да лъжат?

— Не, не мога.

Щатът няма веществени доказателства, които да свързват Гарди с убийствата. Никакви. Затова, вместо да отчете липсата на доказателства и да преразгледа случая, обвинението прави нещо, което прави често. Цепи напред с лъжи и изфабрикувани показания.

Гарди е прекарал две седмици в съдебната зала. Слуша лъжите със затворени очи и бавно клати глава. Способен е часове наред да клати глава и съдебните заседатели сигурно го мислят за луд. Казвал съм му да престане и да седи по-изправен, да вземе писалка и да си драска нещо в бележник, все едно има достатъчно мозък да се опита да отвърне на удара и да спечели. Той обаче просто не може да го направи, а аз не мога да споря с клиента си в съдебната зала. Освен това го предупредих да покрие ръцете и шията си, за да не се виждат татуировките му, но не, те били неговата гордост. Предупредих го също така да махне пиърсингите, обаче той държи да бъде такъв, какъвто си е. Умниците, които управляват ареста в Майло, са забранили всякакви пиърсинги, освен ако не си Гарди, разбира се, и не си тръгнал към съдебната зала. В този случай си накичи цялата физиономия, Гарди, за да изглеждаш колкото се може по-откачено, зловещо и сатанински, та никой да не се съмнява във вината ти.

На един пирон виси закачалка с бялата риза и бежовия панталон, които той носи всеки ден. Аз платих за тези евтини дрехи. Гарди бавно смъква ципа на оранжевия гащеризон и го сваля. Не носи бельо — установих го още в първия ден на процеса и оттогава все се старая да не обръщам внимание. Бавно се облича.

— Толкова много лъжи — отбелязва той.

И има право.

Досега щатът е призовал деветнайсет свидетели и нито един не е устоял на изкушението да поукраси истината или направо да излъже. Патологът, който бе извършил аутопсиите в щатската криминалистична лаборатория, съобщи на съдебните заседатели, че двете невръстни жертви са се удавили, но добави и че „удар с тъп предмет“ по главата и на двете е допринесъл за удавянето. За обвинението е по-изгодно съдебните заседатели да смятат, че момичетата са били изнасилени и пребити, преди да бъдат хвърлени в езерото. Няма никакви следи от блудство, но този факт не попречи на прокурора да го включи в обвинителния акт. Три часа се разправях с патолога, но е трудно да спориш с експерт, колкото и да е некомпетентен.

И понеже щатът не разполага с доказателства, се оказва принуден да изфабрикува някакви. Най-възмутителното от тях предостави арестантът доносник Саждата — подходящ прякор. Саждата лъже изкусно в съдебната зала, свидетелства непрекъснато и е готов да каже всичко, което поиска от него прокуратурата. По време на процеса срещу Гарди той отново се бе озовал в ареста по обвинения за продажба на наркотици и го заплашваха десет години затвор. Ченгетата се нуждаеха от показания и нищо чудно, че Саждата се бе оказал на тяхно разположение. Запознали го с подробностите за престъпленията, после прехвърлили Гарди от районния в окръжния арест, където бил и Саждата. Гарди нямал представа защо го местят, нито че попада в капан. (Това се случило, преди аз да се заема със случая.) Сложили Гарди в една килия със Саждата, който бил адски разговорлив и умирал от желание да помогне някак. Твърдял, че мрази ченгетата и че познава няколко добри адвокати. Освен това бил чел за убийствата на двете момичета и имал предчувствието, че знае кой ги е пречукал всъщност. А тъй като Гарди не знаел нищо за убийствата, нямало с какво да обогати разговора. Въпреки това двайсет и четири часа по-късно Саждата заявил, че е чул пълните му признания. Ченгетата го измъкнали от килията и Гарди не го видял повече. До процеса.

Саждата се беше спретнал за ролята си на свидетел, носеше риза и вратовръзка, беше подстриган и криеше татуировките си от съдебните заседатели. Преразказа със смайващи подробности „историята на Гарди“ — как проследил двете момичета в гората, как ги съборил от велосипедите им, запушил им устите, завързал ги, после ги измъчвал и изнасилил, смлял ги от бой и накрая ги хвърлил в езерото. Според версията на Саждата Гарди бил дрогиран и слушал хевиметъл.

Беше зрелищно изпълнение. Знаех, че е лъжа, също както Гарди и Саждата, ченгетата и прокурорите, а подозирам, че и съдията имаше своите съмнения. Въпреки това съдебните заседатели попиваха с отвращение всяка дума и гледаха с ненавист клиента ми, който бе стиснал очи и клатеше глава: не, не, не. Показанията на Саждата бяха шокиращо зловещи и богати на подробности и на моменти беше трудно да повярваш, че си ги съчинява. Кой умее да лъже така!

Обстрелвах Саждата с въпроси осем часа, цял един дълъг, изтощителен ден. Съдията стана раздразнителен, а съдебните заседатели бяха с помътени погледи, но аз можех да продължавам цяла седмица. Попитах свидетеля колко пъти е давал показания при наказателни дела. Отговори, че може би два. Извадих данни от архива, за да му освежа избледнелите спомени, и припомних деветте други процеса, в които беше направил същото чудо за нашите почтени и справедливи прокурори. След като опресних паметта му, го попитах колко пъти първоначално исканата за него присъда е била намалявана, след като е лъгал в полза на обвинението в съдебната зала. Той отговори, че нито веднъж, затова отново преминах през всеки от деветте процеса. Извадих документите. Показах пределно ясно на всички, особено на съдебните заседатели, че Саждата е лъжлив сериен доносник, който си осигурява по-леки присъди срещу изфабрикуваните си показания.

Признавам — ядосвам се в съда, а това често е пагубно. Изгубих самообладание и въртях Саждата на шиш толкова безмилостно, че някои съдебни заседатели започнаха да му съчувстват. Накрая съдията ми нареди да прекратя разпита, но аз не престанах. Мразя лъжците, особено онези, които се кълнат да казват истината, а после си съчиняват показания, за да осигурят присъда на мой клиент. Разкрещях се на Саждата, съдията се разкрещя на мен и в един момент като че ли всеки крещеше на всеки. А това не помагаше на каузата на Гарди.

Сигурно си мислите, че прокурорът е прекъснал своята процесия от лъжци с някой благонадежден свидетел, но за такова нещо се изисква поне капка интелигентност. Следващият също беше арестант, поредният наркоман, който свидетелства, че от коридора пред килията на Гарди го е чул как прави признания пред Саждата.

Лъжа след лъжа.

— Моля ви, накарайте ги да престанат — казва сега Гарди.

— Опитвам се, Гарди, правя всичко по силите си. Трябва да тръгваме.