Джон Гришам
Адвокат на престъпници (18)

3

Съдебната зала беше взривена в пет следобед, сградата, където заседаваше Областният апелативен съд — в шест часа, а кабинетът на прокурора — точно в седем.

Наближава осем и много хора, чиито пътища за зла участ са се пресичали с тези на клиента ми, са на тръни. Си Ен Ен, вече в пълна истерия, съобщава, че охраната около сградата на Върховния съд във Вашингтон е засилена. Репортерът им на място непрекъснато показва няколко кабинета, където свети и където, така ни се внушава, съдиите работят и обсъждат случая на Връзката. Не е вярно. Съдиите са си у дома и спокойно си вечерят. Някой чиновник ще отхвърли молбата ни всеки момент.

Пред къщата на губернатора гъмжи от щатски полицаи, някои от които са въоръжени до зъби, като че ли Връзката планира да атакува по суша. При толкова много камери в разгара на такава драма красивият ни губернатор просто не успява да се стърпи и да остане в бункера си. Преди десет минути излезе от него, за да разговаря с репортерите — на живо, разбира се. Заяви, че не се бои от нищо, че справедливостта трябва да възтържествува, че ще свърши работата си без страх и така нататък до безкрай. Даваше си вид, че сериозно обмисля дали да не отложи изпълнението на присъдата, но не е готов да оповести решението си. Ще го направи по-късно, към десет без пет.

Изкушавам се да попитам Връзката „Кой е наред?“, но се сдържам. Играем джин руми, докато часовникът тиктака и Рим гори. Той няколко пъти ми повтаря, че мога да си тръгна, но аз оставам. Няма да призная, че ми се иска да наблюдавам екзекуцията му, но всъщност съм като омагьосан.

Няма пострадали. И в трите случая са използвани бензинови бомби според експерт, привикан от Си Ен Ен за повече тежест. Примитивни самоделни бомби, чиято цел е да вдигнат малко шум и много пушилка.

В 8:00 всички си поемат дъх. Настава затишие. На вратата се чука и внасят последната вечеря на Връзката. Избрал си е стек с гарнитура от пържени картофи и кокосов пай за десерт, но няма апетит. Хапва два залъка от стека и ми предлага картофите. Отказвам вежливо и разбърквам тестето. Не ми се струва редно да ям от последната храна на друг човек. В осем и петнайсет мобилният ми вибрира. Молбата ни е отхвърлена от най-висшия съдебен орган в страната. Не че съм изненадан. Не ни остава нищо. Опитали сме всеки отчаян ход, но без резултат.

Включване на живо пред сградата на Върховния съд във Вашингтон, където репортер на Си Ен Ен направо се моли да има някакъв вид експлозия. Наоколо обикалят десетки ченгета и пръстите ги сърбят да натиснат спусъка. Събрала се е рехава тълпа, която чака да види касапницата, но нищо не се случва. Връзката хвърля едно око към телевизора, докато раздава картите.

Подозирам, че не е приключил.