Джон Гришам
Адвокат на престъпници (15)

15

По някое време същия ден съдията и прокурорът се срещат тайно. Аз не съм поканен. Правилата не позволяват тайни срещи, но такива се правят. Момчетата се нуждаят от стратегия за бягство, и то бързо. Вече са наясно, че съм почти луд и като нищо ще оповестя резултатите от ДНК теста пред журналисти. Дори в отчаянието си са повече загрижени за политиката, отколкото за справедливостта. Интересува ги само да се измъкнат сухи от водата.

С Партнър се връщаме в Сити, където прекарвам деня в работа по други дела. Убеждавам лабораторията да изпрати резултатите от теста по имейл на съдия Кауфман и на обед той вече знае истината. В шест следобед ми се обаждат по телефона.

Джак Пийли е арестуван.

Срещаме се на следващата сутрин в кабинета на Кауфман, не в съдебната зала, където би трябвало. Прекратяване на делото в съдебна зала би било твърде унизително за системата, затова съдията и прокурорът са се споразумели да го направят при затворени врати и възможно най-бързо. Сядам на масата до Гарди и изслушвам безличното искане на Дан Хувър за снемане на обвиненията. Силно подозирам, че Хувър още иска да продължи с любимото си дело, в което е толкова убеден, обаче Кауфман е отказал, заявил е, че е най-добре да сведат загубите до минимум и да се отърват от гадния екстремист и умствено увредения му клиент.

Подписваме документите и Гарди е свободен. Прекарал е последната година в ужасно място със строг режим… аз ли не знам. Все пак година зад решетките за невинен човек си е чист късмет при нашата съдебна система. Хиляди гният по затворите с десетилетия, но това е отделен въпрос.

Гарди е зашеметен, не знае къде да отиде, нито какво да направи. Докато ни извеждат от кабинета на Кауфман, му давам две двайсетдоларови банкноти и му пожелавам късмет. Ще го измъкнат през задния вход, за да си прибере вещите, а после майка му ще го отведе на сигурно място. Повече няма да го видя.

Не ми благодари, защото не знае какво да каже. Не искам да го докосвам, защото предишния ден не се е къпал, но все пак се прегръщаме набързо в тесния коридор под погледите на двама заместник-шерифи.

— Всичко свърши, Гарди — казвам, но той не ми вярва.

Новината се е разчула и отвън се е събрала тълпа. Майло никога няма да повярва, че друг, а не Гарди е убил сестрите Фентрес, независимо от уликите. Такъв е резултатът, когато ченгетата се вслушват в някое от тъпите си предчувствия и се втурват по погрешна следа, пускат слухове и подмамват и пресата. Прокурорът се включва в играта отрано и не след дълго процесът се превръща в организиран и полузаконен линч.

Излизам през страничен вход, където ме чака Партнър. Измъкваме се без ескорт и докато потегляме от сградата на съда, върху предното стъкло се пльосват два домата и едно яйце. Не се сдържам и се разсмивам. За пореден път напускам града със стил.