Джон Гришам
Адвокат на престъпници (118)

27

Петък следобед е и няма начин процесът да приключи днес. Като повечето съдии и нашата Фаби обича да започва уикенда рано. Предупреждава съдебните заседатели да не влизат в никакви непозволени контакти и прекратява заседанието. Докато заседателите напускат залата, Естебан Суарес отново поглежда към мен. Все едно още си чака плика. Странно.

Прекарвам няколко минути с Тадео и обобщаваме седмицата. Той продължава да настоява да свидетелства и аз му казвам, че това сигурно ще стане в понеделник сутринта. Обещавам да се отбия в ареста в събота и да уточним показанията му. Отново го предупреждавам, че никога не е добра идея подсъдимият да свидетелства. Отвеждат го с белезници. Все още съм песимистично настроен, но се опитвам да го крия.

Мигел ме следва на излизане от съдебната зала и надолу по дългия коридор. Когато никой не ни слуша, казва:

— Суарес чака. Уговорката е потвърдена. Ще вземе парите.

— Десет хиляди ли? — питам само за да съм сигурен.

— Si, señior.

— Ами тогава действай, Мигел, само не ме замесвай. Няма да подкупя съдебен заседател.

— В такъв случай, сеньор, май имам нужда от заем.

— Забрави. Не давам заеми на клиенти, а също и такива, които никога няма да ми бъдат изплатени. Разчитай на себе си, приятел.

— Ние се погрижихме за онези двамата бандюги заради теб.

Спирам и го приковавам с гневен поглед. За пръв път споменава хората на Връзката — Бурето и Бръснача. Бавно казвам:

— Чуй ме, Мигел, не знам нищо за тези двамата. Ако си ги очистил, направил си го на своя глава.

Той се хили и клати глава:

— Не, сеньор, направихме го като услуга за теб. — Кимва към Партнър, който стои недалече. — Той ни помоли. Ние изпълнихме. А сега искаме услуга в замяна.

Поемам голяма глътка въздух и поглеждам към големия пъстър витраж, изработен с пари на данъкоплатците век по-рано. Има основание. Двама мъртви бандити струват повече от десет бона, поне според тарифата на улицата. Проблемът е в комуникацията. Не съм искал от Мигел двама мъртви бандити. Дали обаче, след като съм се облагодетелствал от смъртта им, съм длъжен да върна услугата?

Суарес най-вероятно носи микрофон, а може би и камера. Ако парите бъдат проследени до мен, ще изгубя адвокатските си права и отивам в затвора. И преди ми се е разминавало на косъм, но предпочитам да съм на свобода. Преглъщам мъчително и казвам:

— Съжалявам, Мигел, но няма да се намеся.

Обръщам се, а той сграбчва ръката ми. Измъквам я, докато Партнър се приближава.

— Ще съжаляваш, сеньор — предупреждава ме Мигел.

— Това заплаха ли е?

— Не. Обещание.