Джон Гришам
Адвокат на престъпници (116)

25

В петък сутринта се съвещаваме с Партнър и Клиф в коридора, преди процесът да продължи. На този етап работата на Клиф е да сяда на различни места сред зрителите и да наблюдава съдебните заседатели. Реакцията му след вчерашния ден не е учудваща: те изобщо не симпатизират на Тадео и вече са взели решение. Грабвай споразумението, ако още е на масата, не спира да ме съветва той. Разказвам му за разговора си с Мигел предишния ден.

— Е, ако имаш шанс да подкупиш някой, по-добре действай бързо — гласи отговорът на Клиф.

Докато съдебните заседатели влизат, крадешком поглеждам към Естебан Суарес. Смятах само да го стрелна с очи, както правя обикновено по време на процес, но той ме зяпа, все едно очаква да му връча нещо в плик. Ама че кретен. Няма почти никакво съмнение обаче, че някой вече се е свързал с него. Също така няма почти никакво съмнение, че не може да му се има доверие. Да не би вече да брои мислено парите?

Съдия Фабиноу казва „добро утро“ и приветства всички в съдебната си зала. Преминава през обичайните въпроси към съдебните заседатели дали не са имали непозволен контакт с подли хора, които са се опитали да ги подкупят. Отново поглеждам към Суарес. Втренчил се е в мен. Сигурен съм, че и други го забелязват.

Господин Манчини се изправя и оповестява:

— Госпожо съдия, обвинението се оттегля. Можем да призовем още свидетели по-късно, но засега приключваме.

Не се учудвам, защото Макс ме предупреди. Призова само двама свидетели, защото не му трябват повече. Видеото показва всичко, а той разумно го остави да говори само по себе си. Ясно е изтъкнал коя е причината за смъртта и безусловно е заковал извършителя.

Приближавам се до ложата на съдебните заседатели, поглеждам всички освен Суарес и започвам с очевидното. Клиентът ми е убил Шон Кинг. Не е имало умисъл, не е било планирано. Ударил го е двайсет и два пъти, но нищо не помни. През петнайсетината минути, преди да нападне Шон Кинг, Тадео Запате е бил ударен по лицето и главата общо трийсет и седем пъти от Кръш, известен и като Бо Фрейли. Трийсет и седем пъти. Запате не е бил нокаутиран, но е получил мозъчна травма. Не помни почти нищо след втория рунд, когато Кръш е стоварил коляното си в челюстта му. Ще покажем на вас, съдебните заседатели, целия бой, ще преброим трийсет и седемте удара по главата и ще ви докажем, че Тадео не е съзнавал какво върши, когато е нападнал рефера.

Кратък съм, защото няма много за казване. Благодаря им и се отдалечавам от ложата.

Първият ми свидетел е Оскар Морено, треньорът на Тадео и човекът, който пръв бе видял потенциал в шестнайсетгодишния боксьор. Оскар е приблизително на моята възраст, по-голям от бандата около Тадео, и е познат в квартала. Навърта се в спортна зала за латино младежи и предлага да тренира по-талантливите. Освен това има чисто досие — страхотно предимство, когато призоваваш някой да свидетелства. Старите наказателни присъди винаги рикошират зле. Съдебните заседатели не гледат с добро око на нарушители под клетва.

С помощта на Оскар очертавам събитията, довели до боя. Това е опит да разбудя състраданието на съдебните заседатели. Тадео е бедно хлапе от бедно семейство, чийто единствен истински шанс в живота досега е бил вътре в клетката. Накрая стигаме до въпросния бой и светлините в съдебната зала угасват. Първия път гледаме целия бой без прекъсване.

Наблюдавам съдебните заседатели в полумрака. Жените са отблъснати от жестокостта на спорта. Мъжете са изцяло погълнати. При второто излъчване спирам записа всеки път, когато Тадео получи удар по лицето. Истината е, че повечето от тези удари не са опасни и Кръш е натрупал съвсем малко точки с тях, но за съдебните заседатели, които не са специалисти, удар по лицето, особено пораздухан от Оскар и от мен, става смъртоносен. Бавно и методично преброявам ударите. Представени толкова преувеличено, човек като нищо ще се запита как изобщо Тадео се е държал на краката си. Минута и двайсет секунди преди края на втори рунд Кръш успява да дръпне главата на Тадео надолу и да я блъсне в дясното си коляно. Ударът наистина е гаден, но той едва замая Тадео. Сега обаче двамата с Оскар го представяме като причина за трайно мозъчно увреждане.

Спирам видеото в края на втори рунд и с помощта на внимателно отрепетирани въпроси и отговори измъквам от Оскар впечатлението му от неговия боец между рундовете. Очите му били изцъклени. Можел само да сумти, не можел да говори. Не реагирал на въпросите, с които го засипвали Норберто и Оскар. Той, Оскар, дори се зачудил дали да не повика рефера и да не прекъсне мача.

Ще призова и Норберто на свидетелското място, за да потвърди тези лъжи, но той има две присъди и Манчини ще го унижи.

Показанията на Оскар премълчават факта, че аз също бях в ъгъла. Носех яркожълтото си яке с надпис „Тадео Запате“ и се мъчех да изглеждам така, все едно действително имат нужда от мен. Обяснил съм го на Бавната Фаби и на Макс и съм ги уверил, че не съм чул, нито видял нищо съществено. Бях обикновен зрител, поради което не може да ме смятат за свидетел.

Макс и Бавната Фаби знаят, че съм тук от обич, не заради парите.

Гледаме третия рунд и отброяваме още удари по главата на Тадео. Оскар свидетелства, че когато боят приключил, Тадео смятал, че му остава още един рунд. Не бил на себе си, все още бил в съзнание, но едва се държал на крака. Нападнал Шон Кинг, а когато Норберто и останалите го дръпнали, приличал на разярен звяр, не знаел нито къде се намира, нито защо го удържат. Трийсет минути по-късно, докато се преобличал в съблекалнята, докато полицаите го наблюдавали и чакали, започнал да идва на себе си. Попитал защо има полицаи. Попитал и кой е спечелил боя.

Като цяло не се справяхме зле с посяването на някакво съмнение. Но дори беглият преглед на трите рунда показва относително равен бой. Тадео нанася не по-малко удари, отколкото получава.

Манчини не постига нищо с кръстосания разпит. Оскар се придържа към фактите, които е измислил. Той е присъствал там, бил е в ъгъла, говорил е със своя боец и ако твърди, че хлапето е получило твърде много удари по главата, значи е така. Макс не може да докаже противното.

След това призовавам нашия експерт д-р Тасълман, пенсионирания психиатър, който сега работи като професионален свидетел. Облечен е с черен костюм и колосана бяла риза, има малка червена папийонка и изглежда невероятно изискан с очилата си с рогови рамки и чупливата си прошарена коса. Бавно му помагам да представи квалификациите си като експерт в областта на съдебната психиатрия.

Макс няма възражения.

След това моля д-р Тасълман да обясни най-подробно и като за лаици правната концепция за липса на волева овладимост — стандарт, възприет в нашия щат преди едно десетилетие.

Той ми се усмихва, после поглежда към съдебните заседатели почти както възрастен професор би се насладил да си побъбри със своите изпълнени с обожание студенти, и казва:

— При липсата на волевата овладимост човек, който е умствено здрав, постъпва неправилно и в онзи момент съзнава, че е неправилно, но е силно разстроен, не е на себе си и не може да се удържи. Съзнава, че е неправилно, но не е в състояние да се контролира и затова извършва престъпление.

Гледал е записа на боя много пъти, а също и резултата от него. Прекарал е няколко часа с Тадео. По време на срещата им Тадео му обяснил, че не помни нападението над Шон Кинг. Всъщност не помнел нищо след втория рунд. Но по време на следващ сеанс Тадео, изглежда, си спомнил някои неща, които са се случили. Например казал, че помни самодоволното изражение на Кръш, когато вдигнали ръката му за победата. Помнел как тълпата посреща решението с неодобрителни викове. Помнел как брат му Мигел крещи нещо. Обаче не помнел нищо за нападението над рефера. Независимо от нещата, които си спомнил обаче, той бил заслепен от емоции и нямал друг избор, освен да атакува. Откраднали му победата, а най-близкият официален служител се случил Шон Кинг.

Да, според мнението на д-р Тасълман Тадео бил толкова умопобъркан в онзи момент, че не можел да се спре. Да, отговарял на законовата дефиниция за невменяемост, поради което не носел съдебна отговорност за постъпките си.

Експертът изтъква още един, доста необичаен фактор, който се намесва и прави случая уникален. Тадео се намирал в клетка за боеве. Току-що бил прекарал в нея девет дълги минути, през които си разменял удари с друг боец. Той си изкарва прехраната, като удря хора. За него в онзи критичен момент е било нормално да разреши проблема с още удари. В този контекст и в заобикалящата го среда тогава той се чувствал така, сякаш няма друг избор, освен да направи онова, което направил. Когато приключвам с Тасълман, правим обедна почивка.