Джон Гришам
Адвокат на престъпници (115)

24

След поредната безсънна нощ се срещам с Нейт Спърио в точка Г в предградията. Закусва с два геврека и черно кафе. Аз не съм гладен, затова само се наливам с кафе. Няколко минути говорим за дреболии, после казвам:

— Виж, Нейт, напоследък съм много зает. Какво ти се върти в главата?

— За процеса ли?

— Да.

— Чувам, че губиш.

— Грозна картинка. Ти ме потърси. Какво има?

— Помолиха ме да ти предам нещо от Рой Кемп и семейството. Завели са момичето в някаква клиника за лечение на наркозависими. Явно е развалина, но поне е в безопасност при близките си. Виж, Ръд, тези хора я мислеха за мъртва, а сега си я върнаха. Ще направят всичко по силите си тя да се възстанови. И може би са напипали следа за бебето. Операцията продължава в цялата страна. Снощи е имало още арести, още момичета са поставени под полицейска закрила. Някой им подшушнал нещо за търговията с бебетата и те са запретнали ръкави.

Отпивам от кафето и казвам:

— Това е добре.

— Да, така е. Рой Кемп иска да знаеш, че той и семейството му са ти изключително признателни, че върна дъщеря им и направи всичко това възможно.

— Той отвлече детето ми.

— Стига, Ръд.

— И дъщеря му беше отвлечена, така че сигурно чувството му е познато. Пет пари не давам колко е признателен. Има късмет, че отпратих ФБР, иначе можеше да е в ареста.

— Стига, Ръд, зарежи тая работа. Благодарение на теб се стигна до щастлив край.

— Не заслужавам нищо и не искам да имам нищо общо с това. Предай на Кемп, че може да ме целуне отзад.

— Добре. Надушили са и следите на Суенгър. Снощи от някакъв барман в Расин, Уисконсин.

— Страхотно. Искаш ли да се видим след около седмица да изпием по бира. В момента съм доста натоварен.

— Разбира се.