Джон Гришам
Адвокат на престъпници (107)

16

Няколко километра по-нататък след дълго приятно мълчание Суенгър кимва и казва:

— Ето там. Д-р У и неговият билборд за възстановяване след вазектомия. Навява спомени, нали, Ръд?

— Прекарах дълга нощ, докато ги гледах как копаят. Защо го направи, Арч?

— Защо правя каквото и да било, Ръд? Защо отвлякох онова момиче? Защо я насилих? Защо я продадох? И не е първата, така да знаеш.

— В момента наистина не ми пука. Само се надявам да е последната.

Той клати глава и отбелязва малко печално:

— Няма начин. Спри ей там, на банкета.

Натискам спирачките и бусът заковава до ярко осветения билборд на д-р У. Суенгър грабва плика с парите, оставя бирата и отваря вратата.

— Кажи на тъпите ченгета, че никога няма да ме намерят.

Изскача, затръшва вратата, притичва през банкета към високата трева, прехвърля се през оградата и се шмугва под билборда. Последното, което виждам, е как Суенгър се промушва между дебелите стълбове, движи се бързо и оставя диря след себе си, после се изгубва сред високата царевица.

За всеки случай изминавам още осемстотин метра по междущатската магистрала, отново спирам и се обаждам на ченгетата. Чули са всяка дума, изречена в буса през последния един час, така че нямам много за казване. Подчертавам, че би било грешка да се опитват да пипнат Суенгър, преди да нападнат онова място в Атланта. Май са съгласни.

Не виждам никакво движение покрай билборда в царевичната нива.

Подкарвам обратно към града, когато звънва мобилният ми. Макс Манчини.

— Добро утро — казвам.

— Току-що говорих със съдия Фабиноу. Изглежда, е получила силно хранително натравяне. Днес няма да има заседание на съда.

— Това е ужасно.

— Знаех си, че ще си разочарован. Наспи се и ще поговорим по-късно.

— Добре. Аз ли да ти се обадя?

— Да. Добра работа свърши, Ръд.

— Ще видим.

Вземам Партнър от апартамента му и се настаняваме за дълга закуска в едно заведение за гофрети. Разказвам събитията от последните седем часа, а той слуша мълчаливо, както обикновено. Трябва да легна и да се помъча да поспя, но съм превъзбуден. Опитвам се да убия малко време в съда, но ме тревожи мисълта за операцията в Атланта и не мога да мисля за нищо друго.

При нормални обстоятелства щях енергично да се подготвям за процеса на Тадео, но сега той едва ли ще се състои. Спазил съм своята част от уговорката, така че каквото и да се случи с Джилиана Кемп, би трябвало да сключим споразумение. Хубаво споразумение срещу признаване на вина, което ще позволи на клиента ми да се бие отново, и то скоро. Но в момента нямам доверие на никого.

В случай че операцията не доведе до нищо, не бих се учудил, ако кметът, Макс Манчини, Мос Корган, Бавната Фаби и полицейските шефове се съберат и решат: Майната му на Ръд и на неговия клиент! Хайде на процес!