Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rogue Lawyer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 23гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми(2017)
Корекция и форматиране
taliezin(2017)

Издание:

Автор: Джон Гришам

Заглавие: Адвокат на престъпници

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-396-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1752

История

  1. —Добавяне

10

Няма среднощни обаждания по телефона, нито от Арч Суенгър, нито от Нейт Спърио. Никаква вест от Мос Корган. Явно моето блестящо предложение за сделка не е стигнало много далече. Рано сутринта съм пред компютъра си и отговарям на имейли. Решавам да изпратя един и на Джудит. Той гласи: „Защо не прекратиш войната? Изгубила си толкова много битки, ще изгубиш и тази. Ще докажеш единствено нелепото си упорство. Помисли за Старчър, не за себе си“. Отговорът ще бъде предсказуемо остър и умело формулиран.

Партнър ме оставя в търговски център в предградията. Единственото отворено заведение е павилионът за гевреци, където пушенето е незаконно позволено. Собственикът е възрастен грък, който умира от рак на белия дроб. Племенникът му е някакъв в общината и здравните инспектори не закачат чичо му. Заведението предлага силно кафе, истинско кисело мляко, хубави гевреци и пласт синкав тютюнев дим, спомен за недалечното минало, когато беше съвсем обичайно да се храниш в някой ресторант, вдишвайки дима на съседите си. Днес все още ни е трудно да повярваме, че сме търпели подобно нещо. Нейт Спърио пуши по две кутии дневно и обожава това място. Пред входа си поемам дълбок дъх, напълвам дробовете си с чист въздух, влизам и забелязвам Нейт на една маса с кафе и вестник пред себе си, и с току-що запалена цигара „Салем“ в ъгъла на устата.

Той махва към един стол и оставя вестника.

— Искаш ли кафе? — пита.

— Не, благодаря. Изпил съм предостатъчно.

— Как върви?

— За живота по принцип ли питаш или за процеса срещу Запате?

Той изсумтява, опитва се да се усмихне.

— Откога си говорим за живота?

— Имаш основание. Нямам нищо от Манчини. Ако е посветен в сделката, по нищо не му личи. Продължава да предлага петнайсет години.

— Обработват го, но както знаеш, той е амбициозен негодник. В момента е на сцената и това означава много за него.

— Значи Рой Кемп се е задействал?

— Може да се каже. Прави всичко възможно. Отчаян е и го разбирам. Освен това те мрази, защото подозира, че премълчаваш сведения.

— Боже, съжалявам. Предай му, че и аз го мразя, защото отвлече детето ми, но нищо лично. Ако той въздейства на кмета, който след това ще въздейства на Манчини, може и да постигнем споразумение.

— Работи се по въпроса. Нещата са задвижени.

— Ама трябва да се движат по-бързо. Избираме жури и, съдейки по онова, което видях и чух досега, моят човек здравата е загазил.

— И аз така чувам.

— Благодаря. Сигурно утре ще започнем да призоваваме свидетели, а те не са много. Всичко може да приключи до петък. Трябва бързо да сключим споразумение. Пет години, окръжната затворническа ферма, предсрочно освобождаване под гаранция. Ясно, Нейт? Всички нагоре по веригата разбират ли условията?

— Ясно като бял ден. Не е много сложно.

— Тогава им кажи да действат. Тези съдебни заседатели ще смачкат моя човек.

Той дръпна от цигарата, пълни дробовете си с пушек и пита:

— Ще бъдеш ли тук довечера?

— Да не мислиш, че ще напусна града?

— Може би трябва да поговорим.

— Разбира се, но сега бързам. Днес имам процес и търсим съдебни заседатели, които да подкупим.

— Нищо не съм чул и със сигурност не съм изненадан.

— До скоро, Нейт.

— Радвам се, че се видяхме.

— Трябва да спреш цигарите.

— Ти гледай себе си. Имаш си твои проблеми.