Джон Гришам
Адвокат на престъпници (99)

8

За следобедното заседание преместваме столовете си от другата страна на масите и седим с лице към евентуалните съдебни заседатели. Те ни гледат, като че ли сме извънземни. Според метода за подбор на съдия Фабиноу — всеки адвокат има голяма свобода на действие при избора на заседатели — онези с номера до четирийсет седят на първите четири реда, и от там ние най-вероятно ще се спрем на своите окончателни дванайсет души. Затова се съсредоточаваме над тях, докато госпожа съдийката обяснява общественото значение на това да изпълниш дълга си като съдебен заседател.

Сред първите четирийсет има двайсет и петима бели, осем чернокожи, петима латиноамериканци, една млада жена от Виетнам и още една от Индия. Двайсет и две жени, осемнайсет мъже. Благодарение на Клиф и на екипа му знам техните имена, адреси, професии, семейно положение, вероизповедание, съдебни спорове, неплатени дългове и осъдителни присъди, ако имат такива. Разполагам със снимки на къщите или апартаментите на повечето.

Изборът на най-подходящите хора може да се окаже труден. Желязно правило е, че трябва да си осигуриш колкото се може повече чернокожи съдебни заседатели, защото те са по-състрадателни към подсъдимите и изпитват по-силно недоверие към полицията и прокурорите. Днес не е така. Жертвата Шон Кинг е свестен млад чернокож с хубава работа, съпруга и три чудесни деца. Реферира боксови мачове и свободни боеве, за да припечелва допълнително.

Когато Фабиноу най-после се съсредоточава в настоящата задача, тя пита колко от кандидатите са запознати с фактите около смъртта на Шон Кинг. От деветдесет и двама около една четвърт вдигат ръка — огромен процент. Моли ги да се изправят, за да си запишем имената им. Поглеждам към Манчини и клатя глава. Такава реакция е нечувана и по мое мнение е ясно доказателство, че процесът трябва да бъде преместен. Манчини обаче продължава да се усмихва. Записвам си двайсет и две имена.

За да не повлияе на неосведомените по случая, съдия Фабиноу решава да разпита индивидуално всеки от въпросните двайсет и двама. Връщаме се в нейния кабинет и се събираме около същата маса. Въвеждат съдебен заседател номер три. Казва се Лайза Парнел и продава билети на местна авиокомпания. Омъжена, с две деца, на трийсет и четири години, съпругът й продава цимент. Двамата с Манчини сме самото очарование и се опитваме да се подмажем на тази потенциална заседателка. Съдия Фабиноу поема нещата в свои ръце и започва да задава въпроси. Нито Лайза, нито съпругът й са фенове на смесените бойни изкуства, всъщност тя дори намира този спорт за отвратителен, но помни побоя. Бил отразен по всички новини и тя гледала видеото с Тадео, който млати рефера. Със съпруга й обсъдили инцидента. Дори се молили в църквата Шон Кинг да се възстанови и смъртта му ги натъжила. Трудно ще й бъде да остане безпристрастна. Колкото повече напредва разпитът, толкова повече тя осъзнава колко твърда е убедеността й във вината на Тадео.

— Той го уби — заявява Лайза.

Манчини й задава няколко подобни въпроса. Идва моят ред, но аз не губя време. Лайза скоро ще бъде освободена. Засега обаче е инструктирана да се върне на мястото си на първи ред и да не обелва нито дума.

Заседател номер единайсет е майка на двама тийнейджъри, които харесват ММА боевете и часове наред са обсъждали Тадео и Шон Кинг. Тя не е гледала видеото въпреки настояването на синовете й. Знае обаче всичко за случилото се и признава, че има предварително изградено мнение за доста неща. Двамата с Манчини учтиво мушкаме и ръчкаме, но не получаваме нищо. И тя ще бъде освободена.

Следобедът се точи мъчително, докато разпитваме двайсет и двамата съдебни заседатели, които до един, оказва се, знаят много повече, отколкото би трябвало. Има и такива, които твърдят, че са способни да се отърсят от първоначалното си мнение и да вземат безпристрастно решение по делото. Съмнявам се в това, но все пак аз съм адвокатът на обвиняемия. По-късно същия ден, след като сме приключили с двайсет и двамата, подновявам искането си делото да се гледа другаде. Въоръжен с нови и неопровержими аргументи, твърдя, че току-що сме получили ясно доказателство, че твърде много хора в този град знаят твърде много за делото.

Бавната Фаби ме слуша и сякаш ми вярва. Според мен е така.

— Засега отхвърлям искането ви, господин Ръд. Нека да продължим и да видим какво ще ни донесе утрешният ден.