Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rogue Lawyer, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Надежда Розова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 23гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джон Гришам
Заглавие: Адвокат на престъпници
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: Роман
Националност: Американска
Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново
Редактор: Димитрина Кондева
Технически редактор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-396-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1752
История
- —Добавяне
7
Залата е пълна още преди девет часа, когато всичките двеста потенциални съдебни заседатели трябва да дойдат и процедурата да започне. И тъй като капацитетът на залата е само двеста места, става задръстване, когато тълпа зрители и няколко десетки репортери също се появяват и започват да си търсят място.
Макс Манчини крачи наперено в най-хубавия си тъмносин костюм и лъснати до блясък черни обувки с бомбета; раздава усмивки на асистентките и секретарките. Пред погледите на толкова много хора той се държи мило дори с мен. Заставаме плътно един до друг и разговаряме важно-важно, докато приставите се справят с тълпата.
— Петнайсет години ли последно?
— Аха — отговаря той усмихнат и оглежда публиката.
Явно новината още не е стигнала до ушите на Макс. Или пък е стигнала. Може би вече му бяха казали да сключи споразумение за намаляване на присъдата при признаване на вина и Макс беше направил онова, което очаквах да направи: беше казал на Уди, на Мос, на Кемп и на всички останали да вървят по дяволите. Това е неговото шоу, славен момент в кариерата му. Вижте само колко хора му се възхищават! И толкова много репортери!
Тази седмица председателства съдия Джанет Фабиноу, известна сред адвокатите като Бавната Фаби. Още е нова и зелена, но узрява постепенно на съдийската скамейка. Страхува се да не допуска грешки, затова обмисля всичко. Бавно. Говори бавно, мисли бавно, отсъжда бавно и настоява всички адвокати и свидетели винаги да говорят ясно. Уж го прави заради стенографката, която трябва да запише всяка дума, но ние подозираме, че се дължи и на факта, че госпожа съдийката асимилира всичко… страшно бавно.
Появява се секретарката й и съобщава, че съдията ни вика в кабинета си. Ние влизаме един след друг и сядаме край стара заседателна маса: аз от едната страна, Манчини и лакеят му — от другата. Джанет сяда начело на масата и непрекъснато посяга към резенчетата ябълка в пластмасовата купа. Говори се, че постоянно се суети около най-новата си диета и най-новия си треньор, но не съм забелязал никакъв напредък в борбата с килограмите. За щастие, не ни черпи с храната си.
— Още някакви предварителни искания? — пита тя и поглежда мен. Хрус, хрус.
Манчини клати глава. Аз правя същото и добавям единствено за да съм враждебен:
— Едва ли изобщо има смисъл. — Подал съм десетки и всички са отхвърлени.
Тя подминава заяждането, преглъща мъчително, отпива глътка от течност, която изглежда като урина на гладно, и пита:
— Някакъв шанс за споразумение срещу признаване на вина?
— Предложението ни все още е петнайсет години за предумишлено втора степен — казва Манчини.
— И клиентът ми все още отказва. Съжалявам.
— Предложението не е лошо — казва тя, за да ми върне заяждането. — Какво би приел обвиняемият?
— Не знам, госпожо съдия. На този етап не съм сигурен, че е склонен да се признае за виновен за каквото и да било. Положението може да се промени ден-два след началото на процеса, но в момента той очаква с нетърпение да се изправи в съда.
— Много добре. Ще му направим тази услуга.
Говорим си за едно-друго, колкото да мине време, докато приставите проверяват самоличността на евентуалните заседатели и организират нещата. Най-накрая, в десет и половина, секретарката ни съобщава, че съдебната зала е готова. Сядам до Тадео, който изглежда малко неловко, както се е издокарал. Шепнешком го уверявам, че всичко се развива чудесно, точно както съм очаквал, поне засега. Зад нас евентуалните заседатели се взират в тила му и се чудят какво ли ужасно престъпление е извършил.
Когато ни нареждат, ставаме в израз на уважение към съда и в залата влиза съдия Фабиноу, чиято дълга черна тога добре прикрива едрата й фигура. Тъй като съдиите вършат голяма част от отегчителната си работа без публика, обичат претъпканите зали. Те са върховните господари на всичко пред очите си и искат да бъдат оценени. Някои са склонни да парадират и аз с любопитство очаквам да видя как ще се държи Джанет пред толкова много хора. Тя поздравява всички присъстващи, обяснява защо сме се събрали, дърдори още малко и накрая моли Тадео да се изправи и да се обърне към публиката. Той се подчинява, усмихва се, както съм го инструктирал, и после сяда. Джанет представя Манчини и мен. Аз се надигам леко и кимвам. Той става прав, ухилен до ушите, и разперва ръце, все едно приветства хората в своите владения. Трудно ми е да понеса такава превзетост.
Кандидат заседателите получават номера и Фабиноу моли онези от номер сто и едно до номер сто деветдесет и осем да напуснат съдебната зала за момента. После да звъннат в канцеларията в един часа и да проверят дали има нужда от тях. Половината от списъка се изнизват навън — някои забързани, други радващи се на късмета си. Приставът подрежда останалите кандидати по десет на ред от едната страна на пътеката и ние оглеждаме за пръв път потенциалните членове на съдебното жури. Това продължава един час и Тадео прошепва, че му е скучно. Питам го дали предпочита да стои в ареста. Не, не предпочитал.
Кандидатите са прочистени — хората над шейсет и пет години, както и тези с медицинско са освободени. Деветдесет и двамата, пред които сме изправени сега, са готови да бъдат разпитани. Фабиноу дава обедна почивка и нарежда да се върнем в два часа. Тадео ме пита има ли шанс да обядва нормално в хубав ресторант. Усмихвам му се и отговарям отрицателно. Отвеждат го обратно в ареста.
Докато се съвещавам с Клиф, консултанта по избор на съдебни заседатели, приближава униформен пристав и пита:
— Вие ли сте господин Ръд?
Кимвам и той ми връчва някакви документи. От съда за семейни дела. Призовка за спешно изслушване за отнемане на всички родителски права. Изругавам едва чуто и отивам да седна в ложата на съдебните заседатели. Тази кучка Джудит е чакала точно този момент, за да усложни положението още повече. Продължавам да чета и раменете ми увисват. Трябваше да прекарам предишния ден, неделя, със Старчър — дванайсет часа от осем сутринта до осем вечерта според устно променените условия, които ми наложи Джудит. Погълнат от процеса, аз, разбира се, забравих за това и измамих очакванията на детето си. Според извратения начин на мислене на Джудит това е недвусмислено доказателство, че съм негоден баща и не следва да имам никакъв достъп до сина си. Тя настоява за спешно изслушване, като че ли Старчър се намира в непосредствена опасност, и ако то се състои, ще бъде четвъртото за последните три години. Резултатът е три на нула за мен! А тя е готова да го направи четири на нула, само и само да докаже нещо.
Нямам представа какво.
Купувам си отдавна замразен „Пресен сандвич“ от един автомат и поемам към съда за семейни дела. Предлаганата от автоматите храна често бива подценявана. Карла, секретарка, която навремето свалях, вади някаква папка и двамата я преглеждаме, събрали глави на сантиметри една от друга. Когато се пробвах преди две години, тя ми каза, че имала „връзка“, каквото и да означава това. Всъщност искаше да каже, че не проявява интерес към мен. Поех удара в крачка. Толкова пъти са ме отрязвали, че всъщност се учудвам, когато жена ми отговори с „може би“.
Както и да е, Карла явно вече няма връзка, защото ми се усмихва насърчително, което не е необичайно за армията от служителки, секретарки и рецепционистки, от които гъмжат тези кабинети и коридори. Неженен хетеросексуален адвокат с малко пари и хубав костюм привлича доста погледи на необвързани дами, а и на някои омъжени. Ако играех тази игра, ако имах време и проявявах интерес, можех направо да сразя тези момичета. Карла обаче доста се е позакръглила през последните месеци и изобщо не изглежда толкова добре, колкото преди.
— Съдия Стенли Лийф — съобщава тя.
— Също като миналия път — отговарям. — Учуден съм, че още е жив.
— Бившата ти май не е лесна.
— Много слабо казано.
— Идва тук понякога. Не е много дружелюбна.
Благодаря й и преди да изляза, тя казва:
— Обади ми се някой път.
Иска ми се да отговоря: „Ами ако ходиш на фитнес около половин година, ще те огледам и ще си помисля“. Но вместо това, нали съм джентълмен, казвам:
— На всяка цена.
Съдия Стенли Лийф изви ръцете на Джудит при последния й опит да ме лиши от родителски права. Не я изтърпя и веднага отсъди в моя полза. Фактът, че тя отново си опитва късмета с това искане и отново попада на съдия Лийф, говори много за нейната почтеност, както и за нейната наивност. В моя свят, ако случаят е от жизнено значение — а има ли нещо по-драстично от това да отнемеш на един почтен баща правото му да вижда детето си, — трябва да бъдат взети всички мерки, за да се подсигури справедливо изслушване пред подходящия съдия. Което може да включва подаване на искане за отвод на нежелан съдия. А също и оплакване пред щатската комисия по правна етика. Но предпочитаната от мен мярка е да дам подкуп на подходящия чиновник.
Джудит никога не би прибягнала до подобна тактика. Затова отново ще трябва да се изправи пред съдия Лийф. Напомням си, че важното тук не е победата или загубата, този или онзи съдия. Оскърбление за правната система е да тормозиш бившия си съпруг. Тя не се тревожи за съдебните такси. Не се бои от възмездие. Всекидневно снове в този отдел на Стария съд, това е нейната територия. Намирам си свободна пейка и прочитам молбата й, докато ям сандвича си.