Джон Гришам
Адвокат на престъпници (97)

6

Не мога да мигна през нощта преди началото на избора на съдебни заседатели. Умът ми е претоварен и уморен, докато се мъча да запаметя и подредя подробностите, фактите, задачите си. Коремът ме присвива, нервите ми са изопнати до скъсване. Знам, че е важно да си почина и да изглеждам свеж и спокоен пред заседателите, но истината е, че ще изглеждам, както винаги — изморен, стресиран, с кървясали очи. Пия кафе точно преди зазоряване и както обикновено се питам защо го правя. Защо се подлагам на тези неприятности? Имам далечен братовчед, който е страхотен неврохирург в Бостън и за когото често мисля в такива моменти. Допускам, че в неговия свят е много напрегнато, докато оперира мозъци и толкова много е заложено на карта. Как се справя физически? Изопнати ли са нервите му, има ли пеперуди в корема, дори диария и гадене? Рядко се чуваме, затова не съм го питал. Напомням си, че той не върши работата си пред публика и ако допусне грешка, просто я покрива. Старая се да не си напомням, че братовчед ми печели по един милион годишно.

В много отношения да си адвокат по наказателни дела е като да си актьор на сцена. Но репликите ти невинаги са написани, което усложнява работата. Трябва да реагираш, бързо да скачаш на крака и да си служиш умело с езика, да знаеш кога да нападаш и кога да мълчиш, кога да водиш и кога да следваш, кога да се гневиш и кога да запазиш хладнокръвие. И през цялото време адвокатът трябва да уверява и убеждава заседателите, защото единственото, което има значение, е как ще гласуват накрая.

Отказвам се да спя и отивам до масата за билярд. Подреждам топките и лекичко ги разбивам. Изигравам ги всичките и вкарвам осма топка в страничен джоб.

Имам няколко кафяви костюма и старателно избирам един за първия ден на процеса. Нося кафяво не защото харесвам този цвят, а защото никой друг не го носи. Адвокатите, както и банкерите, изпълнителните директори и политиците, са убедени, че официалният костюм трябва да бъде или тъмносин, или тъмносив. Ризите са или бели, или светлосини, вратовръзките — някакъв нюанс на червеното. Аз никога не нося тези цветове. Вместо черни обувки днес обувам каубойски ботуши от щраусова кожа. Не подхождат особено на кафявия ми костюм, но много важно. Подреждам дрехите върху леглото и дълго стоя под душа. Крача по халат из апартамента и тихо репетирам друг вариант на встъпителната си реч. Отново разбивам топките върху билярдната маса, пропускам първите три удара и оставям щеката.