Джон Гришам
Адвокат на престъпници (92)

1

Изборът на съдебни заседатели за процеса срещу Тадео Запате започва в понеделник. Ще бъде голямо зрелище, защото репортерите тръпнат в очакване и съдът гъмжи от хора. Видеото в Ютюб как Тадео премазва рефера Шон Кинг е гледано повече от шейсет милиона пъти. Нашите безстрашни герои от „Екшън Нюз“ го показват многократно по време на вечерните и на сутрешните новини. Същото видео, същите дрънканици, същото мрачно клатене на глави в израз на пълно недоумение. Изглежда, всеки има мнение и малко от тези мнения са благоприятни за клиента ми. Три пъти моля съда за смяна на мястото на процеса; и трите пъти бързо ми отказват. В понеделник са призовани двеста евентуални съдебни заседатели, ще бъде интересно да видим колко от тях не знаят нищо за случая.

Сега обаче е петък около полунощ и аз лежа гол под завивката с госпожица Наоми Тарант до мен. Тя спи, мърка на продължителни и дълбоки вдишвания и издишвания, напълно изключила за света. Втория път започнахме към десет, след пица с бира, и макар да продължихме по-малко от половин час, беше вълнуващо и напълно изтощително. И двамата признаваме, че напоследък не сме били особено активни, и си прекарваме страхотно, наваксвайки. Нямам представа как ще се развие тази зараждаща се връзка и съм крайно предпазлив — несъмнено в резултат на трайната вреда, която Джудит ми нанесе, — но в момента обожавам това момиче и имам желание да я виждам колкото се може по-често, гола или облечена.

Иска ми се и аз да можех да спя така. Тя е като в кома, а аз лежа съвсем буден и възбуден, но вече не от секса, а от мисли за най-различни работи. За процеса в понеделник, за Суенгър и неговия разказ за дъщерята на Кемп, за окървавените тела на Бурето и Бръснача, увити в евтин килим и захвърлени на сметището вероятно от Мигел Запате и неговата банда наркопласьори. Мисля си за Риърдън и почти се разтрепервам, защото той и другите в полицията подозират, повече или по-малко, че имам нещо общо с убийствата на главорезите на Връзката. Питам се дали Връзката няма да ме остави на мира, след като вече очиствам хора само като щракна с пръсти.

Толкова много мисли, толкова много проблеми. Изкушавам се да стана от леглото и да потърся нещо за пиене, но си спомням, че Наоми не държи такива неща в апартамента си. Тя почти не пие, храни се здравословно и прави йога четири дни в седмицата, за да поддържа тялото си в превъзходна форма. Не искам да я будя, затова лежа и съзерцавам гърба й, гладката кожа, очертанията на раменете й, извивката на талията й и облите форми на най-хубавото дупе, което съм виждал. Тя е на трийсет и три години, наскоро отървала се от негодник, с когото е пропиляла седем години, няма деца и, изглежда, това не я притеснява. Не говори много за миналото си, но знам, че доста е страдала. Първата й любов бил състудент, убит от пиян шофьор един месец преди датата за сватбата им. Сподели ми с насълзени очи, че никога няма да обича друг мъж толкова. Аз всъщност не търся любов.

Не мога да се отърва от мислите си за Джилиана Кемп. Тя е или поне е била красиво момиче като това до мен и има голяма вероятност да е жива и да живее по неописуем начин. Арч Суенгър е психопат и социопат и предпочита да излъже, отколкото да каже истината за нещо. Но не ме излъга за Хедър Фарис от градчето Ламонт в Мисури, двайсетгодишно момиче, незавършило гимназия, което работело нощна смяна в минимаркет, когато изчезнало безследно. Продължават да претърсват гората, да водят ловджийски кучета и да предлагат награди, но засега нищо не намират. Откъде знае за нея Суенгър? Може да е гледал ранен репортаж по новините, но едва ли. Веднага проверих онлайн, намерих статията и започнах да следя историята във вестника на Кълъмбия. Ламонт е на повече от осемстотин километра от тук и за жалост тя е поредното изчезнало момиче от малък град. Хедър дори не намери място в националните новини.

Ами ако Суенгър казва истината? Ако Джилиана Кемп и Хедър Фарис са само две от десетина и повече момичета, отвлечени от трафиканти на секс робини и принудени да правят стриптийз, натъпкани с хероин, да се чукат и да раждат? Фактът, че знам това или дори само го подозирам, ме кара да се чувствам като съучастник. Не съм адвокат на Суенгър, ясно му дадох да го разбере. Всъщност усетих мощен прилив на адреналин, когато извадих пистолета и си помислих да го избавя от страданието му. Няма етични ограничения, които ме задължават да пазя мълчание и поверителност по отношение на този боклук. А дори да имаше, по-скоро щях да съм склонен да ги пренебрегна, ако така ще спася няколко момичета.

Отдавна съм престанал да се тревожа за етиката. В моя свят враговете ми са безмилостни. Ако съм мил и добър, ще ме премажат.

Един през нощта е и съм още по-буден. Наоми се обръща и протяга крак към мен. Нежно галя бедрото й — как е възможно да има толкова гладка кожа — и тя простенва, сякаш дълбоко в съня си харесва докосването. Успявам да остана неподвижен и затварям очи.

Последната ми мисъл е за Джилиана Кемп, която живее в нашата съвременна разновидност на робството.