Джон Гришам
Адвокат на престъпници (89)

18

Паркираме нашия бус за товаро-разтоварни услуги на малкия паркинг пред заведение за хотдог и си поръчваме безалкохолно от някаква сладурана на ролкови кънки. И двамата нямаме апетит. Тя ни носи напитките и Партнър смъква прозореца — ръчно, старомодно. Отпива голяма глътка и казва, загледан право напред:

— Няма начин, шефе. Много ясно им обясних. Сплашете ги, но не ги докосвайте. Да няма пострадали.

— Вече няма — отбелязвам.

— Знаеш как стават нещата в подземния свят. Да кажем, че Мигел и момчетата му намират Бурето и Бръснача и успяват да предизвикат сблъсък. Отправят заплахи, но Бурето и Бръснача не се впечатляват особено. Мамка му, самите те сплашват хората вече трийсет години. Намесата не им е никак приятна и го показват. Налага се Мигел да отстоява позициите си. Разговорът се разгорещява, следват още заплахи и по едно време положението излиза от контрол. Достатъчен е един удар, и ето ти сбиване, а много скоро някой изважда и нож.

— Искам да поговориш с Мигел.

— Защо? Той никога няма да си признае, шефе.

Смуча през сламката и насила преглъщам. Всичко ми се е стегнало — от гърлото до корема. След дълга пауза казвам:

— Допускаме, че е бил Мигел. Но може да е друг. Бурето и Бръснача цял живот чупят ръце, може този път да са притиснали не когото трябва.

Партнър кимва и успява да отрони неубедително:

— Възможно е.