Джон Гришам
Адвокат на престъпници (84)

13

В полунощ сме в една пицария, сврени в тясно сепаре, много близо един до друг. Имаше малко докосване и държане за ръце, изглежда, привличането е взаимно. Много се надявам да е взаимно. Тя едва отхапва от парче пица с пеперони и бърбори за главното събитие, кървав сблъсък между бойци тежка категория, завършил със страховита задушаваща хватка. Изгубилият дълго остана проснат на тепиха. В крайна сметка тя стига до отвличането и ме пита какво знам. Обяснявам, че ФБР разследва и не мога да говоря.

Поискали ли са откуп? Не мога да кажа. Имат ли заподозрян? Доколкото знам, не. Какво е правил в онова заведение? Ядеше сладолед.

Много ми се иска да й разкажа подробности, но е твърде рано — може би по-късно, когато положението се успокои.

Докато караме обратно към тях, тя отбелязва:

— Може да се окаже трудно да имаш връзка, докато носиш пистолет.

— Добре, ще го сваля, но винаги ще е наблизо.

— Не съм сигурна, че това ми харесва.

Не коментираме нищо повече, докато не паркирам пред апартамента й.

— Прекарах страхотно — усмихва се тя.

— Аз също.

Изпращам я до вратата и питам:

— Кога ще те видя пак?

Тя ме целува по бузата и отговаря:

— В седем утре вечер. Тук. Искам да ти пусна един филм.