Джон Гришам
Адвокат на престъпници (79)

8

Никак не е чудно, че Дъг Ренфро не е добре след убийството на съпругата му от един от нашите спецотряди. Гражданското дело предстои след два месеца и Дъг не го очаква с нетърпение. Наситил се е на съда, не иска повече.

Срещаме се на обед в едно ресторантче и аз се смайвам от вида му. Много е отслабнал. Лицето му е измършавяло и бледо, в очите му се четат болката и объркването на съсипан и самотен човек.

Отхапва едно картофче и казва:

— Обявих къщата за продан. Не мога да остана там, имам твърде много спомени. Още я виждам в кухнята. Усещам я как спи на леглото до мен. Чувам я как се смее по телефона. Долавям аромата на лосиона й за тяло. Тя е навсякъде, Себастиан, не си тръгва. А най-лошото е, че непрекъснато преживявам отново и отново онези последни няколко секунди, стрелбата, писъците и кръвта. Обвинявам се за голяма част от нещата, които се объркаха. Често излизам посред нощ, намирам си евтин мотел, плащам шейсет долара и се взирам в тавана, докато съмне.

— Много съжалявам, Дъг. Ти нямаш никаква вина.

— Знам. Но не разсъждавам трезво. Освен това мразя този проклет град. Всеки път когато видя полицай, пожарникар или служител по чистотата, започвам да ругая града и хората, които го управляват. Затова трябва да се махна.

— Ами близките ти?

— Ще ги виждам от време на време. Те си имат свой живот. Трябва да се погрижа за себе си този път, а това означава да започна наново другаде.

— Къде ще отидеш?

— Всеки ден променям намерението си, но в момента мисля за Нова Зеландия. Колкото се може по-далече. Сигурно ще се откажа от поданството си, за да не трябва да плащам данъци тук. Аз съм огорчен старец, Себастиан, и трябва да се махна.

— А гражданското дело?

— Няма да ходя на съд. Искам да се споразумееш при първа възможност. По дяволите, отговорността на общината е само един милион. Това поне ще платят, нали?

— Да, допускам. Още не съм обсъждал споразумение с тях, но и те не искат процес.

— Има ли начин да получа повече от един милион?

— Може би.

Той бавно отпива от чая си и ме поглежда.

— Как?

— Имам компрометираща информация за полицията. Истинска мръсотия. Обмислям изнудване.

— Харесва ми — признава с усмивка, първата и единствената. — Можеш ли да действаш бързо? Искам да се махна час по-скоро. До гуша ми дойде от това място.

— Ще видя какво мога да направя.