Джон Гришам
Адвокат на престъпници (77)

6

Въодушевлението на Джудит от завръщането на сина ни се стопява по средата на моя разказ. Когато става ясно, че отвличането е пряк резултат от друго мое нашумяло дело, езикът на тялото й се променя драстично и мислите й започват да препускат. Най-накрая разполага с неоспоримо доказателство, че съм опасен за Старчър. Сигурно още днес следобед ще подаде молба в съда.

Избягвам да я гледам в очите, но вибрациите са достатъчно показателни за напрежението в стаята.

Когато приключвам, Бийти е поразен. Агню е изписал цял бележник с драскулките си.

— Е, явно е имало основателна причина полицията да не желае намесата ни — отбелязва Бийти.

Агню изсумтява в знак на съгласие.

— Как ще го докажеш? — пита Джудит.

— Не твърдя, че мога да го докажа. Ще е трудно, ако не и невъзможно. Може да има запис от охранителната камера на паркинга как Нанси води детето, но се обзалагам, че тя е дегизирана до неузнаваемост. Малко вероятно е детето да разпознае мъжа, който го е сграбчил в парка. Просто не знам. Някакви предложения?

— Теорията, че полицията е отвлякла дете, ми се струва доста неправдоподобна — отбелязва тя.

— Значи не ми вярваш? — изстрелвам в отговор.

Истината е, че й се ще да ми вярва. Ще й се историята ми да е правдоподобна, защото така ще може да използва доказателствата срещу мен и отново да ме замъкне в съда. Не отговаря на въпроса ми.

— Сега какво? — питам Бийти.

— О, не съм сигурен. Трябва да поговорим с шефа и после ще видим какво ще предприемем.

— Днес следобед имам среща с разследващите случая в полицията. Уж са загрижени, задават много въпроси, но изобщо не напредват. До края на седмицата ще прекратят разследването, доволни от щастливата развръзка.

— И вие искате ние да започнем разследване, така ли? — пита Бийти.

Поглеждам към Джудит и казвам:

— Може би трябва преди това да го обсъдим. Склонен съм да съдя Кемп. А ти?

— Да поговорим — гласи отговорът й.

Бийти и Агню схващат намека и се изправят. Благодарим им и Джудит ги изпраща до вратата. После сяда срещу мен и признава:

— Не знам как да постъпя. В момента не разсъждавам трезво.

— Не бива да допускаме полицията да постъпва така, Джудит.

— Знам, но нямаш ли вече достатъчно неприятности с тях? Ако Кемп е толкова отчаян, че да отвлече дете, значи е способен на всичко. Вече разбираш ли защо съм неспокойна, когато Старчър е с теб?

Няма какво да възразя.

— Мислиш ли, че Суенгър е убил момичето? — пита тя.

— Да, а вероятно е убил и други.

— Страхотно. Поредният откачалник, който иска да те застреля. Ти си бедствие, Себастиан, и ще станеш причина някой да пострада. Просто се надявам да не е моето дете. Днес извадихме късмет, но утре може би няма.

На вратата се чука и Джудит казва:

— Влез.

Служителката от рецепцията я осведомява, че отпред чака репортер с камера. Други двама се обадили по телефона.

— Отпрати ги — нарежда Джудит и ме поглежда свирепо.

Каква каша съм забъркал!

Накрая се договаряме да не предприемаме нищо няколко часа. Аз ще отменя срещата в полицията, разследването им и бездруго е пародия. На тръгване й казвам, че съжалявам, но тя не иска извиненията ми.

Измъквам се през задната врата на кантората.