Джон Гришам
Адвокат на престъпници (76)

5

Вероятно просто е писано да прекараш някои дни с ФБР. Влизам във фоайето на фирмата на Джудит няколко минути след единайсет. Служителката на рецепцията се усмихва, докато разговаря с една правна асистентка. Усмихват ми се и поднасят поздравленията си. Не схващам веднага, но, изглежда, ме смятат за нещо като герой. Адвокатка наднича от кабинета си и също ме поздравява. Настроението е почти празнично и защо не? Старчър е спасен и е в безопасност у дома, където му е мястото. Всички бяхме вцепенени, шокирани и ужасени и очаквахме кошмарът да се превърна в трагедия. Но ето че ни провървя.

Джудит е в просторна и добре обзаведена заседателна зала заедно с двама агенти на ФБР: Бийти и Агню. Въпреки че дясната ми ръка е подута и пулсира, успявам да се ръкувам с тях без видими признаци, че ме боли. Кимвам на Джудит, отказвам предложението за кафе и питам как е Старчър. Добре, всичко е супер.

Бийти, говорителят, обяснява, че Джудит се обадила във ФБР късно в събота следобед, но те не се включили официално в разследването. Агню, който си води бележки, пише и кима — казаното от Бийти е самата истина. ФБР не се занимава с отвличания, докато местната полиция не покани бюрото или не се появят доказателства, че жертвата е пресякла границата на щата. Известно време нарежда, преизпълнен със собствената си значимост. Оставям го.

— А сега — оглежда ме Бийти, — защо искате да се срещнем?

— Искам да разбера кой точно отвлече Старчър и защо.

Писалката на Агню застива насред изречението и всички замръзват. Джудит извива вежди и ме подканя:

— Разкажи ни, ако обичаш.

И аз им разказвам историята. Цялата история.