Джон Гришам
Адвокат на престъпници (75)

4

В девет сутринта съм в съда на предварително изслушване. Благодарение на полицията вече се е разчуло, че синът ми е намерен и върнат на родителите си. Съдията ми дава отсрочка и аз бързам да напусна залата. Имам няколко приятели адвокати и някои от тях искат да ме заговорят и да ме поздравят. Просто не съм в настроение.

Фанго ми устройва засада в коридора точно както три седмици по-рано. Аз не спирам и не го поглеждам. Той тръгва редом с мен и казва:

— Ей, Ръд, Връзката вече губи търпение, иска си парите. Разказах му за хлапето ти и така нататък. Между другото, държи да ти предам колко се тревожи за теб.

— Кажи му да се тревожи за собствените си проблеми — изстрелвам в отговор, докато крачим един до друг.

— Тревожи се, а един от проблемите му сте ти и парите.

— Много лошо — изтърсвам и ускорявам ход.

Той се старае да върви в крак с мен, мъчи се да измисли нещо умно и допуска огромна грешка, като казва:

— Да знаеш, че хлапето ти в крайна сметка може да не е в безопасност.

Завъртам се и изстрелвам десен прав, който попада точно в брадичката му. Забелязал е ръката ми чак когато е твърде късно. Главата му отскача толкова рязко, че чувам хрущенето на кости и за част от секундата ми се струва, че съм му счупил врата.

Нищо му няма на врата — не го удрят за пръв път, има си белези за доказателство.

Фарго се просва на мраморния под и там долу спира да се движи. Губи съзнание. Идеален нокаут. Съвършен удар, който не бих могъл да повторя. Изкушавам се да го прасна няколко пъти по главата просто ей така, но с периферното си зрение забелязвам внезапно движение. Към мен се приближава още един мръсник, който бърка в джоба си за оръжие. Някой зад мен изкрещява.

Вторият негодник се строполява рязко като Фарго, когато Партнър го халосва с палката от неръждаема стомана, която носи в джоба на сакото си. Тя е предназначена за такива случаи. Свита е дълга петнайсетина сантиметра, но когато се разтвори, става четирийсет и пет и на върха има стоманена топка. Като нищо може да строши череп, всъщност е проектирана с тази цел. Казвам на Партнър да ми я даде и да изчезва. Притичва служител на охраната и оглежда двамата припаднали бандити. Подавам му адвокатската си карта и се представям:

— Аз съм Себастиан Ръд, адвокат. Тези двама негодници се опитаха да ме нападат.

Струпва се тълпа. Фанго се свестява първи, ломоти нещо и разтрива челюстта си, после се опитва да се изправи, но не успява. Най-накрая става с помощта на охраната, но се олюлява. Иска да си ходи. Един полицай го кара да седне на пейка наблизо, докато спешен медицински екип се грижи за приятелчето му. Най-сетне и вторият се свестява с огромна цицина на тила. Правят му леден компрес за няколко минути и го слагат на пейката до Фарго. Стоя наблизо и ги гледам кръвнишки. И те ме гледат кръвнишки. Санитарите ми подават леден компрес за дясната ми ръка. За тия двамата е дреболия, че съм ги фраснал, и няма да подадат оплакване. Свързано е с документи и много въпроси, а полицията моментално ще си навре носа. Те работят за Сканлън Връзката и не отговарят на въпроси. В момента искат само да излязат от сградата и да се върнат на улицата, където те определят правилата.

Казвам на полицията, че и аз не смятам да повдигам обвинения. Докато се отдалечавам, се привеждам към Фарго и прошепвам:

— Кажи на Връзката, че ако пак чуя за него или за теб, отивам във ФБР.

Фанго ми се хипи подигравателно, като че ли ще ме заплюе в лицето.