Джон Гришам
Адвокат на престъпници (73)

2

Докато те работят през нощта, с Партнър се редуваме да подремваме. Умираме от глад и зверски ни се пие кафе, но няма да помръднем от тук. В пет и двайсет Риърдън ми се обажда на мобилния и казва:

— Ялова работа, Ръд, тук няма нищо.

— Казах ви всичко, което знам, кълна се.

— Вярвам ти.

— Благодаря.

— Можеш да си вървиш. Карай на юг по магистралата към изхода за Фор Корнърс. Ще ти се обадя пак след двайсет минути.

Докато потегляме, търсачите си събират оборудването. Кучетата още са в клетките, почиват си. Арч Суенгър най-вероятно наблюдава и се киска. Отправяме се на юг и двайсет минути по-късно Риърдън отново ми се обажда.

— Знаеш ли бензиностанцията при Фор Корнърс?

— Да, струва ми се.

— Паркирай до колонките, но не зареждай. Влез вътре, заведението е отдясно, а в дъното има редица сепарета. Хлапето ти ще е там и ще яде сладолед.

— Ясно.

Страшно ми се иска да добавя нещо глупаво като „благодаря“, все едно дължа някому благодарност, задето е отвлякъл детето ми, но не го е наранил и ми го връща. Истината обаче е, че ме заливат облекчение, признателност, нетърпение и странно неверие, че това похищение наистина може да има щастлив край. Обикновено не става така.

След минута телефонът ми отново звънва. Риърдън, който казва:

— Слушай, Ръд, никой нищо няма да спечели, ако започнеш да ровиш в тази работа, да задаваш въпроси, да идеш при пресата, да гониш камерите, нали се сещаш, обичайните за теб неща. Ние ще се погрижим за медиите и ще им подхвърлим информация, че след анонимно обаждане ти си организирал драматично спасяване. Нашето разследване за отвличане ще продължи, но няма да постигне нищо. Наясно ли сме, Ръд?

— Наясно сме.

В този момент съм съгласен на всичко.

— Версията ще бъде, че някой е отмъкнал хлапето ти, но му е писнало от него, защото сигурно се държи досущ като теб, и е решил да го зареже в заведението. Запомни ли, Ръд?

— Запомних — успявам да процедя и си прехапвам езика, за да не избълвам всяка гнусна дума, която знам.

Паркингът е облян от светлина и пълен с паркирани в равни редици камиони. Спираме до колонките и аз бързо влизам вътре. Партнър остава в буса и наблюдава дали някой не наблюдава нас. Заведението е пълно с клиенти, които закусват. Вони на тежка мазнина. Барплотът е зает от мускулести шофьори, които се тъпчат с палачинки и наденички. Завивам, виждам сепаретата, минавам покрай едно, второ, трето и в четвъртото заварвам сина ми съвсем сам, ухилен зад огромна купа шоколадов сладолед.

Целувам го по главата, разрошвам косата му и сядам срещу него.

— Добре ли си? — питам.

Той свива рамене и отговаря:

— Ами май да.

— Нарани ли те някой?

Той клати глава.

— Кажи ми, Старчър. Някой опита ли се да ти направи нещо?

— Не, бяха много любезни.

— И кои са те? Кой беше с теб, откакто тръгна от парка в събота?

— Нанси и Джо.

В сепарето спира сервитьорка. Поръчвам кафе и бъркани яйца.

— Кой доведе детето? — питам.

Тя се озърта и казва:

— Не знам. Допреди минута имаше някаква жена, каза, че то иска голям сладолед. Сигурно си е тръгнала. Нали вие ще платите сладоледа?

— С удоволствие. Имате ли охранителни камери?

Тя кимва към прозореца.

— Навън, но вътре не. Проблем ли има?

— Не, благодаря.

Щом сервитьорката се отдалечава, питам Старчър:

— Кой те доведе тук?

— Нанси — отговаря той и лапва лъжичка сладолед.

— Чуй ме, Старчър, остави лъжичката за малко и ми разкажи какво ти се случи, когато отиде в тоалетната в парка. Ти се състезаваше с лодката си, после ти се допишка и отиде в тоалетната. Разкажи ми какво стана после.

Той бавно забива лъжичката в сладоледа и я оставя там.

— Ами изведнъж ме сграбчи онзи грамаден мъж. Помислих, че е полицай, защото беше с униформа.

— Имаше ли пистолет?

— Май не. Пъхна ме в пикап, който беше точно зад тоалетната. Друг мъж караше пикапа и потеглиха страшно бързо. Казаха, че ме карат в болницата, защото нещо лошо се е случило е баба. Казаха, че ти си с нея. Карахме, карахме, излязохме от града, отидохме много далече и там ме оставиха при Нанси и Джо. Мъжът си тръгна, а Нанси каза, че баба ще се оправи и че ти скоро ще дойдеш да ме вземеш.

— Добре. Това е било в събота сутринта. Какво прави до края на деня и през целия ден вчера?

— Ами… гледахме телевизия, някакви стари филми, и играхме много табла.

— Табла ли?

— Аха. Нанси ме попита какви игри обичам да играя и аз отговорих табла. Нямаха табла, затова Джо отиде в магазина и купи някаква евтина. Научих ги как се играе и все ги побеждавах.

— Значи са се държали добре?

— Много добре. Непрекъснато повтаряха, че си в болницата и не можеш да тръгнеш.

Най-накрая влиза Партнър. Олеква му, като вижда Старчър, и потупва детето по главата. Казвам му да намери управителя на заведението и да локализира охранителните камери, да му каже, че ФБР иска записа, така че да се погрижи.

Пристигат яйцата ми и аз питам Старчър дали е гладен. Не е. През последните два дни е ял пица и сладолед на корем. Това е искал.