Джон Гришам
Адвокат на престъпници (72)

1

Боря се с паниката. Повтарям си, че синът ми е в безопасност, и го вярвам. Но положението е толкова спешно, че е невъзможно да разсъждавам рационално. С Партнър отиваме в едно кафене и се мушваме в ъгъла. Описвам различните сценарии, той слуша.

Всъщност нямам избор. Единственото важно нещо са безопасността и завръщането на сина ми. Всичко друго бледнее в сравнение с това. Ако издам тайна и изгубя адвокатската си практика, ще оцелея. По дяволите, може би дори ще просперирам на друго поприще и със сигурност няма да си имам вземане-даване с типове като Арч Суенгър. Това може да е шансът ми да се измъкна от професията си, моята единствена великолепна възможност да се откъсна от правото и да потърся истинското щастие. Искам да прегърна момченцето си.

С Партнър обсъждаме дали да се обадя на Джудит и да й кажа. Решавам да не го правя, поне още не. Тя само ще задълбочи стреса и усложненията. И което е много по-важно, може да се изпусне пред някой друг, че Кемп и съучастниците му са врътнали една вътрешна работа. Риърдън ме предупреди да си мълча.

Все пак се обаждам на Джудит само да проверя как е. Вдига ми Ава и казва, че Джудит е в леглото, упоена, и не е добре. ФБР тъкмо си тръгнали. Отпред на улицата имало тълпа репортери. Положението било просто ужасно. Като че ли не знам. В седем вечерта в неделя се обаждам на Риърдън и му съобщавам, че съм готов за сделка.

Издаването на заповед за обиск отнема един час. Явно полицаите имат под ръка благоразположен съдия. В осем и половина с Партнър напускаме града — пред нас и след нас има по една кола без обозначителни знаци, което не е необичайно. Когато стигаме до билборда на д-р У, полицията вече е пристигнала с пълно снаряжение. Прожектори, две багерчета и поне две дузини мъже с лопати и пръчки, а също екип с кучета в клетки. Казал съм им всичко, което знам, и те оглеждат пръстта около редовете с царевица. Щатската моторизирана полиция охранява банкета, в случай че някой прояви любопитство.

Партнър паркира буса, където ни нареждат да спрем — на трийсетина метра от билборда и от мястото на действието. Седим, гледаме и се надяваме, докато не отминават първите няколко безумни минути и не започват дългите часове.

Полицаите методично изследват всеки квадратен сантиметър около билборда. Правят решетка, пробождат я щателно, после правят друга. Не използват багерите. Кучетата стоят спокойни.

От другата страна на билборда има няколко черни коли една до друга в тъмното. Сигурен съм, че заместник-директорът Кемп чака в една от тях. Ненавиждам го от дън душа и лично бих го застрелял между очите, но в момента той е човекът, който може да ми върне сина.

А после си спомням какво е преживял: ужаса, страха, очакването, окончателното примирение, когато със съпругата му са разбрали, че Джилиана няма да се върне. Сега той седи там и се моли хората му да намерят някакви кости, нещо, което да му даде шанс за прилично погребение. Това е най-доброто, на което можем да се надяваме — скелет. Моите очаквания са много по-големи и със сигурност по-реалистични. В полунощ вече проклинам Арч Суенгър.